Определение № 40794 от 02.10.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40794 гр. София, 02.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110140192 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК

Образувано е по искова молба на Я. С. Б., с ЕГН **********, срещу „ГФК-БЪЛГАРИЯ, ИНСТИТУТ ЗА МАРКЕТИНГОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ“

ЕООД, с ЕИК 831529116, с която са предявени искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ: 1/ да бъде признато за незаконно уволнението на ищцата Я. С. Б., извършено със заповед № *** г., връчена на 08.05.2025 г., на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, като същата бъде отменена; 2/ ищцата Я. С. Б. да бъде възстановена на заеманата преди незаконното уволнение длъжност – „специалист обработка на данни/старши сътрудник по производство на данни“ при условията преди уволнението; 3/ ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 13 200 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 12.05.2025 г. до 12.11.2025 г. в размер на 6 брутни работни заплати / по 2200 лева всяка/. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата е работила по трудово правоотношение /ТПО/ при ответника въз основа на трудов договор № *** от 18.07.2014, като е заемала длъжността „специалист обработка на данни/старши сътрудник по производство на данни“. Твърди, че със Заповед № *** г. трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл.

328, ал. 1, т. 5 от КТ.

Посочената заповед за прекратяване на ТПО обаче ищцата счита за незаконосъобразна като в тази връзка излага подробни съображения. На първо място твърди, че в заповедта за уволенние не са изложени мотиви и не са посочени причини за прекратяване на трудовото правоотношение, не е посочено какви качества липсват на ищцата и какви трудови задължения последната не е изпълнила, поради което оспорва уволнението като абсолютно немотивирано.

На второ място, поддържа, че в действителност липсва посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като е на 1 посочената работа от 2012 г. и е изпълнявала трудовите си задължения съвестно, качествено и своевременно, преминавала е обученията с много добри оценки и не е имало оплаквания за работата й нито от страна на клиенти, нито от страна на ръководители и колеги, а също така посочва, че през последната година успешно е преминала от работа в една работна среда за обработка и мониторинг на база данни на друга и се е адаптирала към новата работна среда, а също така се е сработвала както с колегите от екипа, така и с колеги от други отдели и екипи. Посочва, че не е получавала забележки или указания, че й липсват знания при изпълнение на работните задачи. Твърди, че през м. март 2025 г. е узнала, че работодателят няма да й даде бонус за свършената работа през последната година и няма да й увеличи трудовото възнаграждение (което увеличение е обичайно).

Твърди, че след прекратяване на трудовото правоотношение ищцата не е започвала нова работа на нов трудов договор, за което посочва, че ще представи допълнително доказателства и моли за присъждане и на обезщетение за времето на оставане без работа в установения по чл. 225, ал. 1 КТ период и размер от 6 брутни работни заплати в размер на 13 200 лв.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.

Представени са писмени доказателства: Заповед № *** г., сертификати за проведени обучения на английки език – 2 бр.; копие от трудова книжка на Я.

С. Б. серия № *** – стр. 1, 22, 23 и серия № *** – стр. 1, 6, 7, 8, 9, 10 и 11; писма от април 2014 г., април 2016 г. и април 2017 г. от работодателя до Я. С.

Б. за получаване на бонус.

Прави искане за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред ответника да представи служебна бележка за последното брутно месечно трудово възнаграждение за определяне на размер на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „ГФК-България, Институт за маркетингови изследвания“ ЕООД, чрез процесуалния му представител адв.

П. К., е постъпил писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Не се оспорва, че ищцата е бил служител на ответника на длъжност „специалист обработка на данни/старши сътрудник по производство на данни“, както и че със заповед № *** г. е прекратено трудовото правоотношение, заемано от ищцата. Посочва, че работодателят няма задължение да мотивира заповедта за уволнение, с изключение на прекратяване на трудовото правоотношение на основание дисциплинарно уволнение. Твърди, че ищцата е получила изискванията на работодателя при изпълняване на длъжността и необходимите качества и умения за изпълняване на длъжността са описани в длъжностната характеристика, а също така периодично – всяка година служителката е получавала оценки за представянето си, периодично поставяни цели и изисквания за изпълняване на работата, в които й е посочено, че е получила пълни и мотивирани обяснения кои точно качества й липсват и по какъв начин те пречат за изпълнение на работата й, а също така на служителката е отказан годишен бонус и 2 повишаване на възнаграждението поради лошо представяне в работата.

На 13 март 2025 г. служителката била уведомена за лошото си представяне по време на работа, т.е. че оценката на качествата й за 2024 г. е отрицателна и са посочени кои точно качества пречат на служителката да изпълнява възложената работа. Посочва, че е уведомявал ищцата за липса на качества при изпълнение на възложената работа и чрез редица имейли, с които работодателят е канил служителката да изпълнява качествено служебните си задължения, но служителката е продължила да изпълнява работата си по същия начин. Твърди, че с редица имейли, оплаквания от колеги и клиенти, комуникация по вътрешната мрежа, е установено системното неизпълнение на служебните задължения от страна на ищцата. Посочва, че видно от представените доказателства ищцата не разполага с необходимите качества за изпълнение на възложената работа и мотивация за изпълнение на възложената работа. Поддържа, че представените доказателства за повишаване на квалификацията са относими за периода от 2016 г. и до 2020 г. ищцата е получавала добра оценка за работата си, но след 2022 г. ищцата е проявявала нехайство и безразличие при изпълняване на работата. Посочва, че недостатъците да изпълнява възложената работа не се дължат на виновно поведение от страна на ищцата, а на недостатъчни професионални умения, навици и знания, предвид което невъзможността за изпълняване на възложената работа е обективна и безвиновна, но и трайна.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.

Претендират се разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.

Представят се писмени доказателства: длъжностна характеристика;

Goal settings за Б., Я. С. 01.01.2024 г. – 31.03.2024 г. с превод на български език; средногодишен преглед за 2024 г.; годишна оценка на работата за 2024 г.;

Годишна оценка за 2024 г.; годишна оценка за 2023 г.; докладна записка относно изпълнение на служебните задължения на Я. Б. за периода декември 2023 г. – май 2025 г.; цели за 2025г.; Escalation 5 April 2024 оплакване 5 април 2024 г.; покана за разговор с Я. 13 март 2025 г. ; имейл от 27.03.2025 г.; имейл п о Outlook от Т.Т. до П. П. от 15.08.2025 г.; фиш за м. март 2025 г. на Я. Б.; имейл от 20.12.2024 г. от О.Т. до Д.В. с оплакване от ищцата; имейл от Я. Б. до Ф.В., О.С., Д.В., Я. Б. от 03.01.2025 г.; имейл комуникация от Я. Б. до G.B., Д.В. и Я. Б. от 09.01.2025 г. 11:08 ч.; имейл комункация между Я. Б. и C.Y. от 13.01.2025 г.; имейл комуникация от 6.2.2025 г. между O.S. до D.V., G.B., Y.B. ; екранна разпечатка от групов чат в периода 04.04.2024 г. от 10:01 АМ до 10:09 АМ; екранна разпечатка на групов чат в Microsoft Teams Meeting от 26.03.2025 г. 10:25 г. до 10:30 ч.; имейл от 17.12.2024 г. от 16:22 ч. от Я. Б. до B.L., Y.B., D.V., G.B.; трудов договор № *** от 18.07.2014 г. между „ГФК България, Институт за маркетингови изследвания“ ЕООД и Я. С. Б..

Моли за допускане на двама свидетели при режим на довеждане, с показанията на които да установи липсата на качества при ищцата, комуникацията между страните и факта, че ищцата е уведомявана за неизпълнение на служебните си задължения поради липса на качества, посочено е кои качества й липсват, посочени са изискванията за необходимите за заемане на длъжността качества и причинна връзка между липса на 3 качества и неизпълнение на длъжността й.

Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания и прецени приложимото право намери следното:

Представените от ищеца и ответника писмени доказателства следва да бъдат приети по делото, тъй като са относими за спора. На ответника следва да бъде указано, че не представя превод на български език на доказателства № 14.1 и при непредставяне в 1-седмичен срок, съдът ще изключи представения документ от доказателствения материал по делото.

Относно доказателственото искане на ищеца за издаване на съдебно удостоверение за размера на последното брутно трудово възнаграждение на ищцата, съдът намира доказателственото искане за относимо, необходимо и допустимо, поради което следва да го уважи.

Доказателственото искане на ответника за допускане на двама свидетели при режим на довеждане следва да се допусне за всички посочени обстоятелства, без обстоятелствата „какви са изискванията за нейните качества за заемане на длъжността й“, доколкото посочените изисквания са формулирани в длъжностна характерситик аи трудов договор, поради което на осн. чл. 164, ал.1, т. 3, вр. с ал. 2 ГПК установяване на факти, за който има писмен документ със свидетелски показания са отнсоително недопустими, поради което става само със съгласие на насрещната страна. Доколкото не се установява свидетелите да се искат за различни обстоятелства обаче, на ответника следва да се даде възможност да доведе един свидетел.

Съдът, след като констатира, че предявеният иск е допустим и редовен и след осъществяване на процедурата по чл. 311 във вр. с чл. 131 от ГПК, както и с оглед на направените от страните доказателствени искания на основание чл. 312 ал. 1 от ГПК вр. с чл. 140 от ГПК.

ОПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩАВА на страните доклада по делото:

- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения – правата на ищцата произтичат от трудово правоотношение между нея и ответника, прекратено съгласно твърденията в исковата молба със заповед № *** г., връчена й на 08.05.2025 г. Ищцата претендира признаване на уволнението й за незаконно и отмЯ. на заповедта, както и възстановяването й на предишната заемана длъжност. Предвид оставането си без работа ищцата претендира и заплащане на обезщетение за този период – с максималната продължителност от шест месеца.

- правна квалификация – предявените искове са с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/.

- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване – страните не спорят, че ищцата Я. С. Б. е била служител на ответника на длъжност „специалист обработка на данни/старши сътрудник по произовдство на данни“, както и че със заповед № *** г., връчена на ищцата 4 на 08.05.2025 г., е прекратено трудовото правоотношение, заемано от ищцата на основание уволнение поради липса на качества на работника и служителя за заемане на длъжността по чл. 328, ал.1, т.5 КТ.

Исковата претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ поначало не се оспорва от ответното дружество по размер.

Горепосочените обстоятелства са беспорни и не се нуждаят от доказване.

Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва:

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ в доказателствена тежест на ищеца е да докаже: наличието на трудово правоотношение с ответника, както и прекратяването на същото.

В доказателствена тежест на ответника е да установи, че трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено законосъобразно – заповедта за уволнение е издадена от компетентен орган на работодателя и е надлежно връчена на работника/служителя; наличие на трайно неизпълнение на трудово задължение в качествено, количествено или във времево отношение, причинено от липса на знания, умения или навици на работника или служителя и заповедта за уволнение да е мотивирана с очертаване на конкретни знания, умения или навици, които липсват или да се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата (начинът по който работникът се справя с възложената работа).