Решение № 1611 от 30.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1611 гр. София, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20251110204463 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран с жалба от О. В. Л., с ЕГН:

**********, с адрес: ххх против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 4736094, издаден от СДВР, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата на наказаното лице не се оспорва фактическата обстановка, но се претендира отмяна на електронния фиш, поради погасяване по давност на вмененото административно нарушение. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което актът да бъде отменен.

В съдебно заседание жалбоподателят О. Л., редовно призована, се явява лично. Моли съда обжалваният електронен фиш да бъде отменен поради изтекла давност.

1

Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се предлага на съда жалбата да бъде оставена без уважение, като електронния фиш бъде потвърден. Излагат се подробни мотиви в тази насока. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, като съдът намира същата за подадена в преклузивния 14-дневен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е

ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

На 16.04.2021 г. в 10:51 часа в град София, по бул. ,,Вл. Вазов“ срещу ИААА, с посока на движение от Ботевградско шосе към ул. „Ал. Екзарх“, при ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч., било заснето МПС ххх посредством автоматизирано техническо средство ARH CAM S1, собственост на О. В. Л..

Горната фактическа обстановка принципно не се оспорва от жалбоподателя и същата се установи по категоричен и несъмнен начин от приложените към делото писмени доказателства.

Предмет на преценка в настоящото производство е съответствието на санкционния акт, както с материалния, така и с процесуалния закон.

С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират, освен с наказателно постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна 2 система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП следва да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш, като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за първата фаза на административно – наказателното производство.

В случая деянието е било установено от система за видеоконтрол, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от пътна радарна система, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията на скоростта на този участък. Към делото са депозирани като писмени доказателства Протокол от проверка № 68 - С - ИСИС/01.10.2020 г. на Български институт по метрология и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, въз основа на които може да се направи еднозначен извод за техническата изправност на устройството, с което е било заснето нарушението. Също така е налице снимков материал, от който се вижда регистрационния номер и модела на заснетия лек автомобил, датата и часа на нарушението.

Съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение.

Техническото устройство, с което е било заснето процесното нарушение, очевидно е част от мобилната система, която е била технически изправна към момента на извършеното деяние. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател и дата, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.

Маршрутът, по който се е движел лекият автомобил, е бил в населено място, при въведено ограничение по силата на закона от 50 км/ч.

От постъпилата справка за собственост на заснетото МПС е видно, че към момента на заснемането, собственик на лекия автомобил ххх е бил жалбоподателят О. В. Л..

3

Съдът намира, че вмененото нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е необосновано. Това е така, тъй като видно от доказателствата по делото не се установява по какъв начин е била отмерена скоростта на движение на заснетото МПС от 75 км/ч. Видно от приложения снимков материал към електронния фиш е, че в него са отразени датата и часа на деянието, маршрута на движение на заснетото МПС, неговата марка, модел и регистрационен номер, както и въведения лимит на максимално допустима скорост от 50 км/ч. Същевременно обаче в графата ,,скорост“ на снимковия материал, не е посочена реалната такава на движение, нито пък са налице други писмени доказателства, от които същата да бъде констатирана.

Отмерена скорост като посочената в електронния фиш за установена от 75 км/ч. не е посочена нито в справката на ОПП – СДВР за автоматично прехвърлени чрез 3G/4G от СПУКС, нито в ежедневната форма на отчет.

По отношение на възражението на наказаното лице за изтекла давност, съдът намира, че жалбата е неоснователна, доколкото изпълнителното деяние не е било погасено на това основание. Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 б. ,,в" от ЗАНН изисква спазването на сроковете по административна процедура по санкциониране на субект в случаите при съставяне на АУАН, какъвто не е конкретният случай. Тъй като за действието по връчване на електронните фишове в ЗАНН и ЗДвП не е предвиден специален давностен срок, то в настоящата процедура следва субсидиарно да се приложат правилата за абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, в размер на 4г. и 6м. за погасяване на административната отговорност, а не изпълнителната давност по чл. 82 от ЗАНН, която започва да тече от влизане в сила на съответния акт, с който отговорността на дееца е ангажирана. В този смисъл абсолютната погасителна давност по отношение на процесния електронен фиш би следвало да настъпи на 16.10.2025 г.

При разглеждане на делото от съда не са констатираха съществени процесуални нарушения в хода на административно – наказателното производство, които да обосноват отмяната на обжалвания електронен фиш на процесуално основание. на

Поради тази причина съдът прие, че електронният фиш за реализиране административно – наказателна отговорност е бил издаден 4 необосонвано, поради което и същият следва да бъде отменен.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

О ТМ ЕН Я Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 4736094 на СДВР, с който на О. В. Л., с ЕГН: **********, с адрес: ххх е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5