Решение № 283 от 12.08.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. С.З., 09.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело № 20245501000329 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение № 238/12.03.2024г., постановено по гр.д. № 3872/2023г. по описа на Районен съд – С.З., с което е признато за установено, че Договор № 1157720 за предоставяне на потребителски кредит, сключен на 10.05.2022г. между С. П. В. и „Ф.Б.” ЕООД е недействителен на основание чл.

22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК; признато е за установено, че Договор № 1180896 за предоставяне на потребителски кредит, сключен на 16.07.2022г. между С. П. В. и „Ф.Б.” ЕООД е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК; „Ф.Б.“ ЕООД е осъден да заплати на С. П. В. сумата от 298,87лв., дадена без основание по недействителен Договор за потребителски кредит № 1157720/10.05.2022 г.; „Ф.Б.“ ЕООД е осъден да заплати на С. П. В., сумата от 177,03лв., дадена без основание по недействителен Договор за потребителски кредит № 1180896/16.07.2022г.

Присъдени са разноски.

Въззивникът „Ф.Б.“ ЕООД излага подробно оплаквания във връзка с незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Направено е искане същото да се отмени изцяло и да се отхвърли предявения иск.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който въззиваемия С. П. В. взема становище по направените в нея оплаквания. Направено е искане да се потвърди решението. Претендира разноски.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за 1 установено следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Ищецът С. П. В. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1157720 от 10.05.2022г. и Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1180896 от 16.07.2022г., двата сключени между „Ф.Б.“ ЕООД и С. П. В., са изцяло недействителни. В хипотезата на евентуалност и в случай, че съдът не прецени, че целите договори са недействителни, то моли да се постанови решение, с което да се признае за установено, че предвидените в чл. 3, б. „б“ от процесните договори клаузи, съгласно които се дължи възнаградителна лихва в размер от 23 % /двадесет и три/ процента върху главницата, са нищожни. Както и да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца общата сума от BGN 404.67 лв., на основание чл. 55 от ЗЗД, която сума представлява сбор от недължимо платените суми от С. П. В. на ответника във връзка с Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1157720 от 10.05.2022 година и Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1180896 от 16.07.2022 г. Претендира се разноски.

В съдебно заседание от 12.02.2024 г. е допуснато поискано от процесуалния представител на ищеца, изменение на размера на предявените искове по чл.55 ЗЗД в насока тяхното увеличаване от 404,67лв на 474,90 лв., като се претендира както следва: по Договор №1157720 – сумата от 297,87 лв. и по договор №1180896 - сумата от 177, 03лв.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Ф.Б.“ ЕООД, в който оспорва предявените искове като неоснователни, като излага подробни съображения.

По делото не е спорно, че между С. П. В. и „Ф.Б.“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1157720/10.05.2022 г., по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 1 000 лв.

Съгласно чл. 3, б. „б“ - годишният лихвен процент на заема бил 23%, а годишният процент на разходите бил 49.11% - чл. 4. Уговорени били срок и начин на плащане в 12 вноски, посочени в погасителен план към договора. Не е спорно, че предоставеният заем е предсрочно и доброволно погасен от страна на С. П. В..

В чл. 5 от договора е предвидено, че кредита се обезпечава с поръчителство предоставено от „Ф.Б.“ в полза на дружеството. По делото е представен и договор за гаранция (поръчителство) от 10.05.2022 г., сключен между „Ф.Б.“ ЕАД /гарант/ и С. П. В. /клиент/, съгласно който гарантът предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от договора за потребителски кредит, при такса за предоставяне на гаранция (поръчителство) съгласно т.1.6 от договора в 2 размер на 930 лв., дължима на 12 месечни вноски, съгласно погасителния план.

По делото не е спорно, че между С. П. В. и „Ф.Б.“ ЕООД е сключен е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1180896/16.07.2022 г., по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 700 лв. Съгласно чл. 3, б. „б“ - годишният лихвен процент на заема бил 23%, а годишният процент на разходите бил 49.11% - чл. 4. Уговорени били срок и начин на плащане в 12 вноски, посочени в погасителен план към договора. Не е спорно, че предоставеният заем е предсрочно и доброволно погасен от страна на С. П. В..

В чл. 5 от договора е предвидено, че кредита се обезпечава с поръчителство предоставено от „Ф.Б.“ в полза на дружеството. По делото е представен и договор за гаранция (поръчителство) от 17.07.2022 г., сключен между „Ф.Б.“ ЕАД /гарант/ и С. П. В. /клиент/, съгласно който гарантът предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от договора за потребителски кредит, при такса за предоставяне на гаранция (поръчителство) съгласно т.1.6 от договора в размер на 651 лв., дължима на 12 месечни вноски, съгласно погасителния план.

Пред първоинстанционния съд са изслушани заключенията на съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертиза, чиито заключения, въззивният съд възприема, като компетентни и мотивирано изготвени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Безспорно е установено, че между „Ф.Б.“ ЕООД и С. П. В. са сключени договори за кредит от разстояние. Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР , съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Сключените между страните договори по своята правна характеристика и съдържание представляват потребителски кредити, поради което за тяхната валидност и последици важат изискванията на ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност, като в този случай заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит 3 се изготвя на разбираем език и следва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Не е спорно, че в процесните договори за кредит е уговорено поръчителство предоставено от „Ф.Б.“ в полза на дружеството, по които кредитополучателят дължи и съответната такса – по Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1157720/10.05.2022 г. такса в размер на 930 лв. и по Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1180896/16.07.2022 г. такса в размер на 651 лв. Така посочените суми на практика оскъпяват предоставените кредити, а договорите за кредит и тези за поръчителство са свързани, тъй като договорът за поръчителство няма самостоятелен характер.

Така на практика в договора за кредит има вписана уговорка за обезпечаване на кредита и такса за допълнителна услуга, която макар и формално да е дължима (да произтича) от друг договор, се явява част от договора за кредит, като включена в съдържанието на същия. Поради това дължимото на гаранта възнаграждение по сключените договори за поръчителство е следвало да бъде включено при определянето на ГПР по кредита като разход по договор за допълнителна услуга, която е пряко свързана с договора за кредит и е задължително условие за получаването на кредита. Видно от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, така посочения ГПР не отговаря на действителния, тъй като дължимите от потребителя възнаграждения за гаранта по договорите за поръчителство не са включени в посочения ГПР, като при неговото включване размерът на ГПР е 142 %. Ето защо следва да се приеме, че горепосочените такси, съставляват разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК , като по този начин се надвишава ограничението на чл.

19, ал. 4 от ЗПК /годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута/. Ето защо въззивният съд намира, че е нарушена императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което води до недействителност на процесните договори за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК. В този случай намира приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК, съгласно която потребителят дължи само чистата стойност по кредита.

С оглед изложеното въззивният съд намира, че предявените искове за 4 недействителност на Договор № 1157720 за предоставяне на потребителски кредит, сключен на 10.05.2022г. и Договор № 1180896 за предоставяне на потребителски кредит, сключен на 16.07.2022г. са основателни съгласно чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и в тази част обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

В хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже плащането на съответната парична сума, а ответникът следва да установи наличието на правно основание за получаване на сумата, т. е. че съществува правно призната причина за разместването на благата, тъй като именно наличието на това основание му дава възможност да задържи полученото и предявения срещу него иск да бъде отхвърлен. Ако получилият облагата не докаже по несъмнен начин, че има определено основание да я задържи, то той дължи нейното връщане.

В настоящия случай, от заключението на съдебно- счетоводната експертиза /л. 134 от първоинстанционното дело/ се установява, че по Договор № 1157720 за предоставяне на потребителски кредит, сключен на 10.05.2022г., С. П. В. е върнал сума в общ размер на 1 210, 85 лв., а чистата стойност на кредита е 1 000 лв. Поради това съдът намира, че недължимо получената от „Ф.Б.“ ЕООД сума е в размер на 210, 85 лв. /1 210, 85 -1 000 = 210, 85/ и за таза сума искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗДС е основателен, като над сумата от 210, 85 лв. до претендирания размер от 297, 87 лв. искът следва да бъде ОТХВЪРЛЕН като неоснователен.

В настоящия случай, от заключението на съдебно- счетоводната експертиза /л. 135 от първоинстанционното дело/ се установява, че по Договор № 1180896 за предоставяне на потребителски кредит, сключен на 16.07.2022г., Станимир П. В. е върнал сума в общ размер на 760, 46 лв., а чистата стойност на кредита е 700 лв. Поради това съдът намира, че недължимо получената от „Ф.Б.“ ЕООД сума е в размер на 60, 46 лв. /760, 46 - 700 = 60, 46/ и за таза сума искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД е основателен, като над сумата от 60, 46 лв. до претендирания размер от 177, 03 лв. искът следва да бъде ОТХВЪРЛЕН като неоснователен.