Решение № 317 от 05.04.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. Стара Загора, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело №

20235530104461 по описа за 2023 година

Предявен е иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл. 9 от ЗПК

Ищцата К. И. С. твърди, че е страна по Договор за паричен заем № 40555/30.01.2020 г., подписан с ответното дружество „Кредит Тайм“ ЕООД.

Съгласно Договор за паричен заем № 40555/30.01.2020 г., ищцата получила сумата в размер на 200.00 лева, при срок на кредита от 7 вноски. Съгласно Договор за паричен заем № 40555/30.01.2020 г., в случай на непредоставяне на обезпечение, кредитът допълнително се оскъпявал с 25.64 лева, към всяка една погасителна вноска. По този начин, общата месечна погасителна вноска била в размер на 58.04 лева.

На 21.02.2020 г. ищцата погасила предсрочно Договор за паричен заем № 40555/30.01.2020 г., като заплатила сумата в размер на 253.57 лева, за което е издадена и платежна бележка лично от Договор за паричен заем № 40555/30.01.2020 г., с посочване на номер на договор за заем, дата, подпис.

Счита, че Договор за паричен заем № 40555/30.01.2020 г. е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.

Сочи се, че ЗПК въвеждал императивни изисквания по повод формата и съдържанието на сключените между потребител и кредитор договори, нарушаването на които води до тяхната недействителност. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит бил недействителен.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договор за потребителски кредит бил нищожен, ако не били посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в Договор за кредит бил посочен ГЛП, но липсвали обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент бил фиксиран за целият срок за кредита, или бил променлив.

1

Нарушението било още по съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв бил общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и неустойката, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговарял на действително прилагания от заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничавало правата на ищцата и било основание за недействителност на Договор за паричен заем № 40555/30.01.2020 г.

На следващо място, процесният договор не отговарял на изискваният на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Договорът трябвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се били посочили взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

ГПР следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, давало информация на потребителя как бил образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор за паричен заем № 40555/30.01.2020 г. било посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. В настоящият случай не ставало ясно какво точно било включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото била предвидена дължимостта на неустойка. Не ставало ясно дали същите били отразени в ГПР.

Не ставало ясно, изобщо какво се включвало в ГПР. От изложеното не могло да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не било ясно по какъв начин бил формиран.

Наред с това Договора за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл. 11 ал. 1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира за оскъпяване при непредоставено обезпечение в размер на 179.48 лева не била включена в ГПР и ГЛП. С предвиждането за заплащане на сумата за неустойка се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Безсъмнено събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 г.

Посочва се, че съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влечала нищожност на договора, когато те били заместени по право от повелителните правила на закона или когато можело да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не било налице нито една от тези две хипотези нищожната клауза на процесния Договор за паричен заем № 40555/30.01.2020 г. относно определянето на ГПР да бъде заместени по право от повелителни норми на закона, или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като ГПР било въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Предвид на това в случая не била приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената по-горе клауза на процесния договор обуславя недействителността на целия договор.

В случая следвало да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която била приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочвала, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит бил изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и 2 тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това Договор за паричен заем

№

40555/30.01.2020г. следвало да се прогласи за недействителен.

С оглед гореизложеното, молят, да бъде осъдено ответното дружество Кредит Тайм ЕООД, да заплати на ищцата сумата в размер на 53.57 лева, заплатени по недействителен Договор за паричен заем № 40555/30.01.2020 г., ведно със законовата лихва от момента на депозиране на исковата молба до момента на заплащане на сумата.

Претендират за присъждане на направените разноски по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба въпреки, че с изпращането на преписа от исковата молба и доказателствата към нея му е указано, както задължителното съдържание на отговора, така и за последиците от неподаването му в едномесечния срок. Това указано му право той не е упражнил като не е взел становище по иска, не е направил възражения по изложените от ищеца обстоятелства, не е оспорил писмените доказателства и не е представил писмени доказателства.

Редовно призован ответникът не се явява в откритото заседание и не изпраща представител, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, макар че е надлежно уведомен за последиците непредставянето на отговор и за неявяването му по делото, поради което ищецът, чрез процесуалния си представил направи искане за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 от ГПК.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Като взе предвид наличието на формалните предпоставки на чл. 238, ал.1 от ГПК, фактическите обстоятелства по делото и представените доказателства съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

От представените с исковата молба доказателства – Погасителен план към договор за заем № 40555 от 30.01.2020 г. и приходен касов ордер № 0167098/21.02.2020 г., може да се направи обосновано предположение за вероятна основателност на исковите претенции.

Правната квалификация на предявения иск е по чл. 55, ал. 1 предл. Първо ЗЗД вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 23 от ЗПК.

По иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи изложените в исковата молба обстоятелства, като докаже плащането на неоснователно заплатените суми, а ответникът основание за задържането им.

С определение № 385/05.02.2024 г. по настоящото дело, съдът е задължил ответника, на основание чл. 190 ГПК, да представи най-късно в открито съдебно заседание Договор за паричен заем № 40555/30.01.2020 г., както и справка за извършени плащания по същия, като последният е бил предупреден за последиците по чл. 161 ГПК. До приключване на съдебното дирене в настоящото съдопроизводство същият не е изпълнил задължението си по чл. 190 ГПК, поради което съдът намира, че следва да приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК като приеме за доказано твърдението на ищеца, че е погасил изцяло задължението си по процесния договор.

С представените доказателства ищецът доказа всички елементи на фактическия състав по така предявените искове.

Водим от горното, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати цялата сума по исковата претенция.

3

Налице са всички материалноправни и процесуалнoправни предпоставки на разпоредбата на чл. 238, ал.1 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, като предявеният по делото иск следва да бъдат уважен, без решението да се мотивира по същество.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в размер 50 лв. - държавна такса.

Що се отнася до искането за определяне на адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство при условията на чл.38 от ЗА, следва да се посочи, че в конкретния случай са налице всички необходими предпоставки за възникване на право в полза на процесуален представител на ищеца да претендира и да получи възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ и съдействие, на основание чл.38 от ЗА - по делото е осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна (л. 36 от делото) и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл.

78 ГПК.

Предвид горното съдът счита, че следва да определи адвокатско възнаграждение за защита и съдействие в полза на процесуалния представител на ищеца, като следва да бъде присъдена сумата от 480 лева с вкл. ДДС - адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Д.

М., от АК-Пловдив.

Водим от гореизложеното съдът,

РЕШИ:

ОСЪЖДА „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Анна Ахматова“ № 9, да заплати на К. И. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, сумата от 53,57 лв. /петдесет и три лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща недължимо заплатена възнаградителна лихва и недължимо заплатено оскъпяване вследствие на непредоставено обезпечение, заплатени по недействителен Договор за паричен заем № 40555/30.01.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 07.11.2023г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски общо в размер на 50 лв. /петдесет лева/ за държавна такса.

ОСЪЖДА „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Анна Ахматова“ № 9, да заплати на Д. М., от АК-Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б, при условията на чл. 38 ал. 2 от ЗА, сумата от 480 лева /четиристотин и осемдесет лева/ адвокатско възнаграждение за осъществено от адвокат Д. М. процесуално представителство на ищеца К. И. С..