Решение № 422 от 13.12.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. Русе, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Гражданско дело № 20214500100765 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 240 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД и евентуален иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът А. О. твърди, че с ответницата се познавали от 2015 г. и били в добри приятелски взаимоотношения. Последните няколко години й помагал финансово, като й предоставял различни суми с уговорката тя да ги върне.

От 04.09.2018 г. до 25.08.2020 г. превел по банковата й сметка, на няколко пъти, сума в общ размер 42 000 лв. Въпреки многократните покани, ответницата не му върнала сумите. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди Н. Д. К. да му изплати предоставената в заем сума от 42000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, както в случай, че съдът приеме, че не е сключван договор за заем да я осъди да върне сумата като получена от нея без основание. Претендира и разноските по делото.

Ответницата Н. Д. К. в отговор по чл.131 от ГПК оспорва предявените искове, като възразява, че сумата е получена от нея като дарение от ищеца предвид добрите им приятелски и интимни взаимоотношения. Моли исковете да бъдат отхвърлени и да й бъдат присъдени разноските в производството.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

1

По делото са приети документи – извлечения от сметка, от които се установява, че на 04.09.2018 г. А. О. е превел по банковата сметка на Н. Д. К. сумата от 9000 лв. с посочено основание „превод“. Със същото основание и между същите лица на 26.09.2018 г. е извършен превод на 5000 лв. На 22.02.2019 г. ищецът отново с основание „превод“ е наредил в полза на ответницата 6000 лв. На 16.09 и на 20.09.2019 г. със същото основание е превел съответно 8000 лв. и 3000 лв. През м. ноември 2019 г. – на датите 6 и 25 с основание превод и захранване на сметка отново е превел 3500 лв. и 5000 лв. Последният случай, в който е превел сума - 2500 лв., основанието е превод и захранване на сметка.

С писмена покана от 02.12.2021 г., връчена на Н. К. на 03.12.2021 г. А.

О. я е поканил да му върне гореописаните суми. В писмен отговор, връчен на 09.12.2021 г. ответницата отрича сумите да са получени в заем и отказва да удовлетвори претенцията на ищеца.

В отговор на въпроси по реда на чл.176 от ГПК ищецът заявява, че до 2018 г. е имал интимни контакти с Н. К., но това било рядко, защото тя имала малко дете, а през почивните дни посещавала родителите си, което не съвпадало с неговия работен график. От 2018 г. постигнали договореност всички суми, които ще й дава, ще бъдат дадени на заем. Не знаел за какви нужди са й необходими, защото разбрал, че не му е казвала истината.

Обещавала му, че ще върне средствата възможно най-скоро, когато има възможност.

По делото са разпитани двама свидетели – по един на всяка от страните.

Свидетелката П. С. – колега и близък познат на ищеца изнася данни, че е знаела за връзката на О. с К. отпреди 2018 г., когато той я довел на работното си място. Впоследствие пътувала до Варна и там също се срещнала с ответницата, посетила магазина й. Тогава разбрала, че К. и О. имат отделни жилища в една и съща кооперация във Варна. От ищеца научила, че е прекратил връзката си с Н. К. от лятото на 2018 г. Късната есен на 2019 г. била в колата на О., когато се обадила К. и му поискала пари в заем.

Свидетелката възприела разговора им, защото О. шофирал и включил телефона си на високоговорител. К. поискала 5000 лв. за операция на майка си и медицински прегледи на нея и сестра й, обещала, че в най-скоро време ще върне заема. След разговора ищецът споделил със свидетелката, че много 2 суми е предоставил в заем на Н. К. и е притеснен как ще му ги върне.

Обичайна практика на О. било да дава заеми на познати и на работници в предприятието с уговорка да ги върнат на заплата.

Разпитана е и свидетелката Я. М. Г., която ползва съседен магазин до този на ответницата във Варна. Познавала А. О. от 2018 г., Н. й го представила като човека, с когото съжителства. Връзката им била до 2020 г.

Впечатленията й са, че двамата имат връзка и от случай, в който взела 1000 лв. на заем от ищеца. Н. й съдействала да й бъде преведена сумата от О. по сметката й. Това се случило през 2020 г. Виждала, че през почивните дни от седмицата ищецът и ответницата съжителстват. От ответницата знаела, че О. й превежда суми, но не знаела за какви цели са и какви са им били уговорките. Също от нея научила, че той заплащал образованието на детето й, водел я на почивки, правел й скъпи подаръци и масажи.

Противоречието в показанията на двамата свидетели се изразява в различните им възприятия за момента, от който е прекратена връзката на ищеца с ответницата, като съдът кредитира показанията на св. С., защото тя има лични и непосредствени впечатления, присъствала е на разговори между страните, докато св. Г. има възприятия само от разказите на Н. К..

Събраните по делото доказателства – нотариални актове и завещания са ирелевантни към предмета на спора и не следва да се обсъждат от съда.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Между страните е сключен неформален договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил различни суми на ответницата, превеждани по банковата й сметка за периода 2018-2020 г., без определен ден на изпълнение, с уговорката да бъдат върнати при първа възможност.

Свидетелските показания на П. С. и приетите писмени справки извлечения от банковата сметка на ищца установят наличието на предоставени суми с уговорка за връщането им.

Тъй като няма определен падеж за изпълнение на задължението за връщане на заема от страна на ответницата, тя изпада в забава от момента на поканата – чл.84 от ЗЗД или от датата, когато й е връчена покана за изпълнение – 03.12.2021 г. От този момент за длъжника е налице неизпълнение и К. дължи връщане на получените суми в общ размер 42 000 3 лв.

Съдът приема, че е налице пълно доказаване на характера на правоотношението, от което произтича вземането на ищеца – заемно правоотношение, което се установява от съвкупната преценка на всички събрани доказателства, включая и косвените данни от гласните доказателства, че О. има обичайна практика да предоставя суми в заем на колеги, познати, дори и на свидетелката на ответницата.

Наличието на други – интимни отношения между страните не изключват предоставянето на суми в заем и не опровергават горните изводи.

Недоказано остана възражението на ответницата, че сумите са получени като дарение.

По изложените съображения искът за главницата се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.

Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на предявяване на иска.

В тежест на ответника, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, са направените от ищеца в производството деловодни разноски в общ размер 3470 лв.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Н. Д. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Д-р Л.П.“ ***** да заплати на А. О., роден на 05.07.1952 г. в Пояна Маджоре, Република Италия, ЛН ********** сумата от 42000 лв., представляваща предоставена в заем сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждане на иска - 08.12.2021 г. до окончателното й плащане, както и 3470 лв. - разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________ 4