Определение № 504 от 22.07.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 504 гр. Благоевград, 22.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Петър Пандев

Божана Манасиева като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно частно наказателно дело № 20251200600810 по описа за 2025 година

Пред Окръжният съд производството по делото е образувано по жалбата на адв.Б. М. от САК, в качеството му на повереника на П. С., гражданин на С. и е за проверка на определение № 183 от 27.05.2025 год., постановено по чнд № 273/2025 год. по описа на РС гр.Петрич.

С цитираното определение, районният съд е потвърдил постановление за прекратяване на наказателно производство от 17.04.2025 г. на прокурор при РП Благоевград, ТО Петрич за прекратяване на ДП № 314 ЗМ-2/2023 г. по описа на РУ Петрич на МВР Благоевград.

Недоволен от така атакуваното определение на РС, повереник ът сочи във въззивната си частна жалба, че то е неправилно, поради което и претендира неговата отмяна от въззивния съд. Съображенията му за това са свързани на първо място с несъгласие с доводите на прокурора, потвърдени като правилни от първата инстанция, че взаимоотношенията между С. и обвиняемата И.Г. са гражданско-правни. Сочи, че предварителния умисъл с предварително набелязана цел за измама не е елемент от фактическия състав на чл.209 от НК.

Намира, че са пренебрегнати много факти, установени в хода на ДП, като например, това, че и обвиняемата Г. и пострадалия П. С. са започнали облигационните си отношения през 2020 год., а прокурора се е позовал на 1 действия, извършени през 2019 год., приемайки, че те са част от договорните отношения между страните. Повереникът твърди също така, че не е изяснено каква услуга е обещала обвиняемата на С. и за какво точно е получила пари от него, както и, че постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, потвърдено с атакувания съдебен акт е незаконосъобразно, тъй като е постановено при неизяснена фактическа обстановка и и при възможност да се направи правен извод, че са налице доказателства за всички елементи- и от обективна и от субективна страна за деянието по чл.209 от НК. В заключение поддържа искането си за отмяна на определението на РС Петрич, с което е потвърдено постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, претендира и отмяната на последното и връщане на делото на прокурора със задължителни указания за извършване на процесуално-следствени действия за изясняване на всички факти по делото. Не сочи конкретно какви.

Настоящият съдебен състав на въззивната инстанция, като взе в предвид изложеното в частната жалба до окръжния съд, атакуваното определение и постановлението на прокурора, с което се прекратява наказателното производство, както и доказателствата, събрани в хода на ДП, намира следното:

От доказателствата, събрани в хода на ДП, които са събрани във възможният обем за изясняване на обективната истина по делото се установява следното:

ДП № 314 ЗМ-2/2023 г. по описа на РУ Петрич е образувано по жалба на П. С. , депозирана чрез адв. К.М. от САК, като е започнало на 03.01.2023 год. за извършено престъпление по чл.209, ал. 1 от НК- за това, че през месец септември 2022 г. в гр.П. с цел да бъде набавена за себе си или за другиго имотна облага е въведен в заблуждение П. С. от С., че ще му бъдат изготвени необходимите документи за пребиваване в страната, включително и виза, като това не е сторено, в резултат на което му е причинена имотна вреда.

В жалбата на С. се твърди, че е бил измамен от Х.К. и И.Г., като в хода на ДП същите са разпитани, като свидетел е разпитан и Д.Ж.. Събрани са и писмени доказателства, от които се установява, че П. С. е открил банкова сметка в И. на 04.06.2019 год., а на 09.10.2019 год. е заверил нотариално договор за наем на жилище. Представено е копие от фактура, издадена от „К.“ ООД на П. С. за 2 сумата от 3128 лв. за вид услуга „консултантски услуги“. В хода на ДП е разпитан и пострадалия С. /това е станало след отмяна на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство от 10.10.2023 год./.

Също така след връщане на ДП със задължителни указания относно прилагането на закона /по вчнд№1426 от 2023 год. на БлОС/ са събрани и допълнително писмени доказателства- от БНБ, от служба по вписванията при РС Петрич, от Министерство на външните работи. Като свидетел е разпитан и пострадалия П. С.. Извършена е и очна ставка между него и И.Г..

На 13.02.2025 год. В качеството на обвиняем е привлечена И.В.Г., на която е повдигнато обвинение по чл.209, ал.1 от НК, за това, че на неустановена дата през месец септември 2020 год. в офиса на търговско дружество „К.“ООД, находящо се в град П., ул.“Б.“ №29 с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала в заблуждение П. С. - гражданин на С., че срещу сумата от 3128 лева ще му изготви и подаде всички необходими документи пред органите за административен контрол на чужденците при Министерство на вътрешните работи в Република България за да получи виза за продължително пребиваване на територията на страната, като в резултат на това, заблуждение П. на 21.09.2020 година в офиса на фирмата й на ул.“Б.“ №29 й предал уговорената сума в размер на 3128 лева, като необходимите документи не били изготвени и представени, в резултат на което му причинила имотна вреда в размер на 3128 лева.

Така събраните в хода на ДП доказателства, според настоящия състав са обективно възможните такива за изясняване на обективната истина по делото, тъй като прокурорът е изпълнил указанията на съда за разпит на пострадалия С., като е извършена и очна ставка между него и Г. /когато последната е имала процесуално качество на свидетел и преди привличането й като обвиняема/.

Събрани са и допълнително писмени доказателства, относими към предмета на обвинението.

На 19.02.2025 год. обвиняемата И.Г. е предала с нарочна разписка /л.145от ДП/ на разследващия полицай сумата от 3128 лв., която да бъде предадена на П.

С.. В разпита си като обвиняема, Г. е посочила, че е имала договорка със С. за снабдяването на същия с документ за пребиваване на страната ни, като е изпълнила част от поетите задължения, а друга-не, поради пандемичната обстановка по време на Ковид 19, като независимо от това, че е свършила част 3 от работата си връща на пострадалия цялата сума, получена от него.

Въз основа на така събраните по делото доказателства и доказателствени средства, въззивния съд намира, че и атакуваното определение на РС Петрич и постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство са правилни и законосъобразни поради следното:

И в постановлението от 10.10.2023 год. на прокурора и в това, предмет на настояща проверка- от 17.04.2025 год. основният довод за прекратяване на НП е, че няма доказателства за извършено престъпление по чл.209,ал.1 от НК, а се касае за гражданско- правни отношения, които могат да се решат с предявяване на гражданска претенция. Към настоящият етап на разследването, след извършване на посочените от съда указания за приложение на закона- за събиране на допълнително доказателства, въззивния съд намира, че извода на прокурора, потвърден в атакуваното определение за прекратяване на наказателното производство на основание чл.243 ал.1 т.1 от НПК във връзка с чл.24 ал.1 т.1 пр.2 от НПК е правилен и законосъобразен, тъй като деянието не съставлява престъпление.

На първо място следва да се посочи, че в показанията си пострадалия П. С. сочи, че е имал договорка с обвиняемата тя да му съдейства за да получи статут на постоянно пребиваващ в страната и за виза, както и да „…ми оправи всички визови проблеми…“. Посочил е също така, че сумата за заплащане за тази договорка е била 3128 лв., която той платил още същия ден , на първата му среща с И.Г., но фактура получил по-късно. Не оспорва, че тя му съдействала за откриване на банкова сметка. Твърденията му относно тези обстоятелства се потвърждават от писмените доказателства- фактурата за посочената инкриминирана сума, факта на откриване на банковата сметка.

Показанията на И.Г., дадени в хода на ДП като свиделел вкл. и тези част от очната ставка със С., следва да се изключат, доколкото е видно от материалите по делото, че същата на 13.02.2025 год. е привлечена като обвиняема и вече има друго процесуално качество. В разпита като обвиняема Г. твърди, че добросъвестно изпълнила част от поетите задължения, като за останалите не успяла, поради настъпилата Ковид криза, т.е. не поради зависещи от нея причини. Така изключвайки от доказателствената съвкупност показанията й дадени като свидетел, на анализ остават останалите събрани по предвидения в НПК доказателствени източници. Вяра следва да се даде на обясненията на 4 обвиняемата, тъй като те са и източник за изясняване на обективната истина по делото и в настоящия казус, заявеното от Г. кореспондира с останалите доказателства. От гласните такива това са показанията на свидетелите Д.Ж. и Х.К.. Първият от тях свидетелства само и единствено за обстоятелството, че е направил връзката между пострадалия и К. с обвиняемата, тъй като познавал последната като лице, което има фирма и се „занимава с такива услуги“.

Останалите му показания не допринасят за изясняване на обективната истина.

От показанията на К. се потвърждават тези на Ж., че той е помогнал за осъществяване на среща с обвиняемата. Също така се потвърждава и твърдяното от С., че сумата от 3128 лв. била заплатена на Г., за да му съдейства за издаване на виза. К. потвърждава казаното и от двамата- С. и Г., че последната посочила, че С. следва да има банкова сметка, като за целта го придружила да открие такава в И., което кореспондира и с писмените доказателства.

Така се изяснява от доказателствата, че между Г. и С. е имало договорни отношения за „съдействие за издаване на виза“, които не са конкретизиранинито по вид на задълженията, които Г. е следвало да извърши, нито като срок за изпълнението им. Посоченото във фактурата като „консултантски услуги“ също не внася никаква яснота относно задълженията на Г.. Независимо от това, доколкото страните не спорят за обстоятелството, че Г. е получила сумата, с цел С. да се снабди с документи, необходими му за получаване на виза и в предвид факта, че Г. е изпълнила някаква част от задълженията си / а съдействието й за откриване на сметка и сключване на нотариално заверен договор за наем са част от необходимите , за да се получи статут на пребиваващ в страната/, то и настоящия съдебен състав приема, че тя е нямала изначално намерение за измами пострадалия, за да получи имотната облага от 3128 лв. Правилно е посочил и прокурора, а и решаващия съд, че се касае за непълно изпълнение на договор за консултантски услуги, но действията на Г. не могат да се квалифицират като престъпление. Разликата между престъплението „измама“ и неизпълнени задължения по гражданско-правен договор, правилно е посочена от РС. Тя се изразява в изначалното намерения на дееца при престъплението измама да въведе някого в заблуждение и /или да поддържа такова относно определени обстоятелства, които са неверни, за да получи имотна облага. Това изначално намерение не е свързано с предумисъл, както твърди повереника на пострадалия, а е елемент от обективната страна на 5 деяние по чл.209 от НК. Също така, за да е съставомерно деянието по чл.209 от НК следва от доказателствата по делото да може да се направи обективен извод, за това, че обвиняемата е използвала неосведомеността на пострадалия относно процедурата по снабдяване с исканите от него документи, целяща да получи имотната облага. Установено от писмените доказателства по настоящето дело е, че Г. е започнала да съдейства на пострадалия да се снабди с част от документите, които са му били необходими , за да получи виза и статут на постоянно пребиваващ в страната, поради което и не се доказва наличието на пряк умисъл и деянието е несъставомерно и от субективна страна./в този смисъл Решение №404 от 1995 год. на ВС/.

В жалбата се сочат и две противоречиви твърдения- че не са събрани всички доказателства за изясняване на обективната истина по делото, като същевременно се твърди , че обвинението за извършено престъпление по чл.209 от НК е доказано от обективна и субективна страна. За да се приеме дали има извършено престъпление, то следва да са събрани всички обективно възможни доказателствени източници и след анализа им да се правят изводи дали има данни за извършено престъпление или не. На следващо място защитата твърди, че не са събрани доказатества по делото и иска връщане на ДП на прокурора, за да стори това, но не сочи кои според него доказателства не са събрани, за да бъде това анализирано и от настоящата инстанция.