Решение № 566 от 04.10.2022, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 566 гр. Враца, 04.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20221420100729 по описа за 2022 година

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация – Враца“ ЕАД – гр.

Враца, ЕИК 106006256, чрез юрисконсулт В. Н., срещу К. Ц. Й., ЕГН **********. В исковата молба се твърди, че за периода от 31.07.2019 г. до 31.08.2021 г. ответникът дължи на ищеца сумата от 1 375,21 лева, представляваща незаплатени суми за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация в жилище с адрес: ************. Сочи, че въпреки многократно отправяните покани за доброволно заплащане на задължението, такова не е постъпило. Поради забава в плащането се претендира и дължимостта на сумата от 146,90 лева, представляваща обезщетение за забава, считано от падежа на всяко отделно месечно задължение до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – за периода от 31.08.2019 г. до 10.12.2021 г. Твърди, че по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в РС – гр. Враца било образувано ч. гр. д. № 4550/2021 г. и издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане.

Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът К. Ц. Й., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация – Враца“ ЕАД – гр. Враца следните суми: 1 375,21 лева, представляваща незаплатени суми за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация за периода от 31.07.2019 г. до 31.08.2021 г. в жилище с адрес: ************, ведно със законната лихва от 1 датата на депозиране на заявлението – 21.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 146,90 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от падежа на всяко отделно месечно задължение до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – за периода от 31.08.2019 г. до 10.12.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4550/2021 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав. Претендира направените в хода на заповедното и настоящото производство разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба. В депозираното срещу заповедта възражение е заявено, че дължимите суми са погасени по давност, както и се оспорва твърдението, че ответницата е длъжник на ищцовото дружество.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 4550/2021 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, се установява, че по депозирано от ищцовото дружество заявление против К. Й. е издадена Заповед № 1684/22.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 1 375,21 лева – главница, представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от 31.07.2019 г. до 31.08.2021 г. за имот на адрес: *************, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 21.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 146,90 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.08.2019 г. до 10.12.2021 г., сумата от 30,44 лева, представляваща разноски в производството за държавна такса, както и сумата от 50 лева /петдесет лева/ – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПрП вр. чл. 26 НЗПП.

Заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника на 25.01.2022 г. и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение вх. № 2118/10.02.2022 г. С Разпореждане № 655/11.02.2022 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В изпълнение на указанията е депозирана искова молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

По делото са представени Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Враца” ЕАД на потребители в гр. Враца, от чиито заключителни разпоредби и представени извлечения от в. „Шанс Експрес“, бр. 10 от 16.01.2008 г. и от в. „24 часа“, бр. 24 от 25.01.2008 г., е видно, че същите са действали в процесния период.

Ищецът е представил справка за неплатени фактури и дължими лихви от ответницата, в която е отразено, че към 10.12.2021 г. същата дължи за периода от 31.07.2019 г. до 31.08.2021 г. следните суми: главница в размер на 1 375,21 лева и лихва за забава в 2 размер на 146,90 лева или общо сумата от 1 522,11 лева.

За изясняване на релевантните по делото обстоятелства е изслушано и прието заключение по съдебно – техническа и счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено. От същото се установява, че през процесния период в сградата в режим на етажна собственост на адрес: гр. Враца, ул. „Ген. Леонов“ № 60, вх. Г, е потребявана топлинна енергия, като имотите са топлоснабдени от абонатна станция № 369.

За имота на ответницата е открита партида № 10357, имотът е с отопляем обем 185 куб. м. За процесния периода за имота е потребявана и начислена топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия за сградна инсталация, изчислена въз основа на отопляемия обем на имота. За исковия период стойността на отчетената топлоенергия за аб.

№ 10357 е общо в размер на 1 375,21 лева с ДДС. Вещото лице е установило, че е спазена нормативната уредба при начисляване на количеството енергия. За процесния период ответницата не е подавала жалби, декларации и възражения. Лихвата за забава за периода от падежа на всяко отделно месечно задължение до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е 146,66 лева.

Други относими доказателства в производството не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: 1. че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се намира в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа; 2. че за процесния период между ищеца и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия при общи условия, по което ответникът е имал качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди; 3. че общите условия са влезли в сила; 4. че през исковия период ищецът реално е доставил топлинна енергия до процесния недвижим имот; 5. начинът на извършване на дялово разпределение и делът на ответника за отопление на процесния имот, за битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградната инсталация; 6. количеството и стойността на потребената от ответника топлоенергия през исковия период.

От представените доказателства не се установява наличието на втората от изброените предпоставки, а именно, че за процесния период между ищеца и ответницата Й. е съществувало валидно облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия при общи условия, по което ответницата е имала качеството на потребител, респ. клиент на 3 топлинна енергия за битови нужди.

През процесния период относно облигационното отношение между страните приложение намира разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно ал. 1 на посочената норма, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. От посочената по-горе нормативна уредба може да се направи извод, че потребител на топлинна енергия е лицето, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост.

С т. 1 от Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по Тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, окончателно се очерта кръгът от лицата, които дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката. Това са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, както и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, но само когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие. Съгласно цитираното тълкувателно решение, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

Ищецът не е представил никакви доказателства за установяване качеството на потребител на енергия за битови нужди на ответницата Й.. С проекта за доклад на ищеца е указано, че не сочи доказателства относно обстоятелството, че за процесния период между ищеца и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия при общи условия, по което ответникът е имал качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди. С молба вх. № 10389/13.07.2022 г. ищцовото дружество е поискало да му бъде издадено съдебно удостоверение, с помощта на което да се снабди с договора, по силата на който се твърди ответницата да е придобила правото на собственост върху топлоснабдения имот. Съдебното удостоверение с исканото 4 съдържание е издадено на 13.07.2022 г. и е получено от юрисконсулт Н. на 20.07.2022 г.

Към датата на устните състезания по делото не е представен цитираният от ищеца договор.

Не са изложени твърдения и не са ангажирани доказателства, че ответницата е придобила правото на собственост върху процесния имот, респективно – в нейна полза да е учредено вещно право на ползване върху имота за процесния период.

Ето защо съдът не може да приеме, че ответницата е потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ в процесния период и че дължи заплащането на цената за доставена топлинна енергия.