Определение № 1508 от 20.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1508 гр. София, 20.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Д. като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20248002902434 по описа за 2024 година

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на З. К. Р. срещу решение №91/30.04.2024г. по гр.д.№391/23г. по описа на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено решение №252/12.05.2023г. по гр.д.№296/21г. по описа на Ямболски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/ иск по чл.513 вр. чл.511 ал.3 КЗ за обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 09.10.2020г., за разликата над присъдените й с решението 81 000 лв. до пълния предявен от нея размер от 150 000 лв.,ведно със законната лихва.

В касационната жалба са наведени оплаквания на неправилност на решението в обжалваната му част, поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила и поради необоснованост. Поддържа се,че съдът неоснователно е занижил справедливия размер на дължимото обезщетение, като неправилно е ценил събраните по делото доказателства, установяващи обстоятелства, относими към преценката за справедливост по критериите, установени в практиката; неправилно е приложил висок процент на съпричиняване от страна на пострадалата, без да са налице данни,че поставеният предпазен колан ефективно би я предпазил от настъпилите вреди.

Поискано е след допускане на контрол по същество касационната инстанция 1 да отмени въззивното решение в обжалваната му част и да осъди ответната страна да заплати на ищцата пълния размер на претендираното обезщетение с присъждане в полза на процесуалния й представител на основание чл.38 ал.2 ЗАдв.

Във връзка с тези оплаквания в писменото изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси, които счита,че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС: 1. Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените неимуществени вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий?; 2.

Определянето на обезщетение,очевидно несъразмерно /занижено/ с оглед търпените неимуществени вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост?

/противоречие с ППВС №4/68г. и решения по т.д.№795/08г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д.№916/11г. на І т.о. на ВКС, т.д.№807/11г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д.№2766/14г. на І т.о. на ВКС/; 3. Кои са критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод на причинени телесни увреждания в съответствие с установения в чл.52 ЗЗД принцип? /противоречие с ППВС №4/68г. и решения по т.д.№795/08г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д.№486/12г. на ІІ т.о. на ВКС и т.д.№669/12г. на ІІ т.о. на ВКС/; 4. Следва ли решаващият съд при постановяване на своето решение и при произнасяне относно размера по чл.52 ЗЗД на дължащото се застрахователно обезщетение да се съобрази с икономическата конюнктура в страната и нуждата да се създаде осъвременена съдебна практика по прилагане на правните норми съобразно нарастваща инфлация в страната?; 5. Към кой момент се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди, отчитат ли се инфлационните процеси и следва ли да се съобразява обезщетителният характер на законната лихва? /противоречие с решенията по гр.д.№1106/10г. на ІV г.о. на ВКС, гр.д.№1707/09г. на ІІІ г.о. на ВКС, гр.д.№920/11г. на ІV г.о. на ВКС, гр.д.№406/10г. на І т.о. на ВКС, гр.д.№455/11г. на ІІІ г.о. на ВКС, гр.д.

№3041/13г. на ІІІ г.о. на ВКС/; 6. Кои са предпоставките на чл.51 ал.2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл.432 ал.1 КЗ обезщетение за вреди при принос на пострадалия и необходимостта от доказване на приноса като условие за прилагане на разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД? Необходимо ли е приносът на пострадалия да бъде доказан при пълно и главно доказване от 2 страната, която го е въвела? /противоречие с ППВС №17/63г. и решения по т.д.№35/09г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д.№1117/09г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д.№623/10г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д.№286/10г. на І т.о. на ВКС, т.д. №316/11г на ІІ т.о. на ВКС, т.д.№977/10г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д.№525/08г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д.№1873/13г. на І т.о. на ВКС, т.д.№44/12г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д. №596/12г. на ІІ т.о. на ВКС и т.д.№762/10г. на ІІ т.о. на ВКС/; 7.Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства,събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните?;

8.Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност,като оцени значението им за размера на обезщетението? /противоречие с решенията по гр.д.№1649/10г. на ІV г.о. на ВКС, т.д.№2366/13г. на ІІ т.о. на ВКС, гр.д.

№1863/10г. на ІV г.о. на ВКС, гр.д.№421/09г. на ІV г.о. на ВКС,гр.д.№761/10г. на ВКС/.

В изложението си касаторът се позовава и на самостоятелното основание за достъп по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, считайки въззивното решение в обжалваната му част за очевидно неправилно, като в обосноваването му препраща към изложените в жалбата съображения и цитираната съдебна практика.

Ответникът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ в депозиран в законоустановения срок писмен отговор е оспорил наличието на изискуемите предпоставки за допускане на касационен контрол на въззивното решение , а по същество е навел доводи за неоснователност на изложените в жалбата оплаквания за неправилност.

Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено, че с влязла в сила присъда е признат за виновен молдовския гражданин О.Б. в 3 това, че на 09.10.2020г. при управление на моторно превозно средство – товарна композиция – е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.94 ал.2 и чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП, паркирайки управлявания от него пътен състав в дясната лента на пътното платно, вследствие на което предизвикал ПТП с движещото се по това време по същия път, в същата посока и в същата лента за движение моторно превозно средство – автобус, с което по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице и телесни повреди на повече от едно лице, като сред пострадалите лица е била и ищцата, на която са причинени две средни телесни повреди. Като спорни по делото е определил въпросите за размера на дължимото обезщетение, наличието на доказан принос от страна на пострадалата и относителния дял на този принос в причинно-следствена връзка с увреждането. Посочил е,че обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане се присъжда по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД.Във връзка с дължимата от него оценъчна дейност при определянето на размера му по справедливост, съдът е съобразил задължителната практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД, която е намерил за относима и към случаите, в които подлежи на ангажиране отговорността на ответника като функционална спрямо отговорността на делинквента. Посочил е,че на съобразяване подлежат общите критерии като характер и тежест на увредите, обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и продължителност на болките и страданията, получени физически и психически последици от уврежданията, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, като израз на конкретните икономически условия в страната, а за надлежното обосноваване на размера на обезщетението е необходимо да бъде извършен анализ и оценка на всички специфични обстоятелства, имащи значение за прилагането на принципа за справедливост.

В конкретния случай съставът е приел за установено от доказателствата по делото,че пострадалата Р. е получила две тежки травми на долните крайници - фрактура на лява бедрена кост в нейната долна половина и разкъсно-контузна рана на вътрешната повърхност на дясна колянна става; че съчетаната травма е особено тежка с оглед болезненост, продължителност на лечението, съпътстващите я осем операции, непълно възстановяване на движението и походката и понастоящем, трайни /до живот/ белези от оперативните интервенции, все още /две години по-късно/ незараснала рана на 4 тъканите на колянната става, които са оточни и болезнени и с наличие на секрет в областта на долния край; че възстановителният процес е съпътстван от множество усложнения, бавен и все още незавършен, но и,че прогнозата е за последващо възстановяване до степен на нормално движение на крайника и намаляване на болките; че остатъчните белези няма да бъдат заличени; че местата на увредените кости и меки тъкани и на двете бедра са с намалена защита, което ги прави по-лесно уязвими с напредване на възрастта; че тепърва пострадалата ще изпитва затруднения при натоварване на крайниците при изкачване на стълби и носене на тежест. Съдът е отчел факта,че пострадалата е жена в активна работоспособна възраст /46г. при увреждането/; че, освен болките от травмите и оперативните интервенции, е изпитала силен страх и тревоги в резултат на инцидента, както и значителен дискомфорт от затрудненото ежедневно обслужване; че дълго време след катастрофата ищцата е имала смущения на съня, често е плачела и е прибягнала до болкоуспояващи лекарства. Въз основа на това съдът е приел, че паричният еквивалент на така понесени неимуществени вреди , определен в рамките на 90 000 лв. в достатъчна степен може да послужи за справедливо обезщетение.

Намерил е за неоснователно оплакването на ищцата,че този размер

/определен и от първоинстанционния съд/ е твърде занижен, като е посочил,че той е съобразен с тежките увреждания , установени по делото и съществено надвишава обичайните размери, присъждани от съдилищата за средни телесни повреди,с оглед отчитането както на продължителния възстановителен процес, така и на възникналите усложнения, неясната прогноза за времето, необходимо за пълно възстановяване. За да приеме,че е необосновано оплакването за несъобразяване при определянето на този размер на психичното състояние на пострадалата, съдът, освен че е отчел установеното със свидетелските показания на дъщеря й, е посочил,че по делото не са събрани данни за поведенчески изяви, надхвърлящи обичайните при такива случаи силен страх и стрес, съпътстващи подобни изпитания, както и,че според показанията на дъщерята на пострадалата, към момента майка й е преустановила приема на успокоителни лекарства й се справя добре психически. За неоснователен е счетен и доводът на въззивницата за необходимост от завишаване размера на обезщетението, поради нарастваща инфлация и скрита инфлация в периода след застрахователното събитие, като се е позовал на трайно установената съдебна практика, че размерът на 5 обезщетението се определя към момента на увреждането.

По въпроса за съпричиняването, с оглед приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД, съдът е приел за доказано със заключението на вещото лице, че мястото, на което е пътувала ищцата, е било оборудвано с предпазен колан, а отсъствието на характерни наранявания от поставянето му сочи, че тя не е изпълнила задължението си на пътник в превозното средство да го постави; като не се е възползвала от него, е улеснила настъпването на увреждането до този размер на вредите, доколкото по категоричен начин е доказано /със заключението на експертизата/, че нараняванията й са в причинна връзка и с бездействието й да използва обезопасителния колан. Позовавайки се отново на заключението на експертизата,съдът е намерил, че относителният дял на нейния принос е значително по-малък и не следва да надвишава 10 %.