Определение № 36229 от 31.08.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36229 гр. София, 31.08.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20231110145004 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 226534/10.08.2023 г., уточнена с писмена молба вх. № 258856/12.08.2024 г., на Ц. Р. Ж., чрез адвокат В. Т. /пълномощно на л. 3 по делото/, срещу „А. к.п . з.“ АД.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „А. к.п . з.“ АД, чрез юрисконсулт Т. П. /с пълномощно на л. 54 от делото/.

В законоустановения срок по чл. 211 ГПК „А. к. п. з.“ АД е предявила насрещен иск срещу Ц. Р. Ж..

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника по насрещния иск Ц. Р. Ж..

В отговора на исковата молба по насрещния иск ответникът е възразил, че претенцията на ищеца по насрещния иск не следва да бъде приемана за разглеждане в настоящото производство, тъй като с първоначалната искова молба Ц. Р. Ж. е оспорил дължимостта на суми по договор за кредит № , а в насрещния иск се претендира плащане на главница по договор за кредит № /09.09.2020 г., т. е. не е налице идентичност на юридическите факти, на които страните обуславят правата си. Поради това, ответникът по насрещния иск счита, че разглеждането на двата иска в настоящото производство ще затрудни и забава производството по делото. Съдът намира възражението за неоснователно, предвид последващото признание на ищеца, направено с уточнителна молба вх. № 258856/12.08.2024 г., че процесният кредит № . касае идентично вземане с това по договор за паричен заем № /09.09.2020 г., а разминаването в номерацията се дължи на различната номерация на договора, заведена при дружеството – цесионер.

С уточнителна молба вх. № 258856/12.08.2024 г. ищецът Ц. Р. Ж., чрез адвокат В. Т., прави изявление за частично оттегляне от предявения иск – за горницата над сумата от 996,66 лева до пълния предявен размер от 1 746,66 лева.

Съгласно чл. 232 ГПК ищецът може до приключване на първото по делото съдебно заседание да оттегли иска си без съгласието на ответника. В разглеждания случай, изявлението за частично оттегляне на иска е направено от ищеца, чрез лице, за което с молба от 31.01.2025 г. са представени доказателства за учредена представителна власт с изрични 1 права по чл. 34, ал. 3 ГПК, преди първото по делото съдебно заседание, поради което и за оттегляне на исковата молба не е необходимо съгласие на ответната страна. Ето защо, съдът следва да прекрати производството по предявения от ищеца отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за горницата над сумата от 996,66 лева до първоначалния предявен размер от 1 746,66 лева

С оглед на процесуална икономия и като съобрази, че размяната на книжа е приключила и на основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от ответника по първоначалния иск „А. к.п . з.“ АД насрещен осъдителен иск срещу ищеца по първоначалния иск Ц. Р. Ж. за заплащане на сумата в размер на 774,00 лева – непогасена главница по договор за заем № /09.09.2020 г., сключен между Ц. Р. Ж. и „И. А. М.“ АД, задълженията по който са платени от поръчителя по договора „Ф. Б.“ ЕООД, чийто вземания срещу ответника са прехвърлена на „А. к.п . з.“ ЕАД с договор за цесия от 02.03.2020 г. и приложение № 1 към него от 02.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 29.12.2023 г. до окончателното плащане.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 232 ГПК, производството по гр. дело № 45004/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 29 състав, в частта относно предявения от Ц. Р.

Ж. срещу „А. к. п . з.“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за разликата над сумата от 996,66 лева до първоначалния предявен размер от 1 746,66 лева.

Определението в частта, с която частично се прекратява производството, подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от получаване на съобщението на съда.

УКАЗВА на „А. к. п . з.“ АД възможността в едноседмичен срок от получаване на съобщението на съда да изрази становище по молба вх. № 258856/12.08.2024 г., вкл. в същия срок изрично да заяви начислени ли са в тежест на Ц. Р. Ж. суми в посочените в молбата размери и оспорва ли се тяхната недължимост.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.10.2025 г. от 13:40 часа, за която дата да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в общ размер на 996,66 лева, включваща, както следва: 651,15 лева – възнаграждение за предоставяне на поръчителство, включено в общия размер на двуседмична погасителна вноска по договор за паричен заем № /09.09.2020 г., 138,85 лева – договорна лихва по договор за паричен заем № /09.09.2020 г., за периода 25.09.2020 г. – 07.05.2021 г., 24,00 лева – разходи/такси за забава по договор за паричен заем № /09.09.2020 г. към 02.08.2021 г., 182,66 лева – лихва за забава по договор за паричен заем № /09.09.2020 г. към 10.08.2023 г., представляваща начислени суми по договор за паричен заем № /09.09.2020 г., сключен с „И. А. М.“ АД и договор за предоставяне на поръчителство № /09.09.2020 г., сключен с „Ф. Б.“ ЕООД, вземанията по който са били прехвърлени на „А. к.п . з.“ АД по силата на Приложение № 1 от 02.08.2021 г. към Рамков договор за покупкопродажба на вземания и са заведени при него като вземания по кредит № ..

В исковата молба, уточнена с молба № 258856/12.08.2024 г., ищецът поддържа, че е 2 сключил договор за паричен заем № /09.09.2020 г. с „И. А. М.“ АД, вземанията по който са били прехвърлени на „А. к. п. з.“ с договор за цесия. Излага твърдения, че към 31.07.2023 г. задълженията му по договора за заем, означен при ответника като договор № , възлизат на сумата от 2 021,66 лева. Оспорва дължимостта на начислената му сума от 651,15 лева – възнаграждение за предоставяне на поръчителство, включено в общия размер на двуседмична погасителна вноска по договор за паричен заем № /09.09.2020 г., при доводи за недействителност на договора за поръчителство № /09.09.2020 г. с „Ф. Б.“ ЕООД, като сключен в противоречие със закона, при заобикаляне на закона и при накърняване на добрите нрави. Оспорва дължимостта на начислените му суми от 138,85 лева – договорна лихва по договор за паричен заем № /09.09.2020 г., за периода 25.09.2020 г. – 07.05.2021 г., 24,00 лева – разходи/такси за забава по договор за паричен заем № /09.09.2020 г. към 02.08.2021 г. и 182,66 лева – лихва за забава по договор за паричен заем № /09.09.2020 г. към 10.08.2023 г., при конкретни съображения, че в нарушение на императивните изисквания на ЗПК посоченият в договора за заем годишен процент на разходите /ГПР/ не включва всички разходи по кредита и конкретно не включва възнаграждението за поръчител. Допълнително навежда аргументи за прекомерност на начислената възнаградителна лихва и за недействителност на договора за паричен заем поради непредставяне на погасителен план на потребителя при неговото сключване. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявения иск. Оспорва твърденията на ищеца, че не му е предоставен екземпляр от договора при сключването му и твърди, че договорът е съставен и подписан в два еднообразни екземпляра – по един за всяка от страните, като подписвайки договора заемополучателят е декларирал, че е получил екземпляр от него. Излага твърдения, че в сезиращата съда искова молба ищецът е посочил неверен размер на главницата по договора за кредита – 500,00 лева, като същата в действителност е в размер на 1 250,00 лева.

Излага твърдения, че договорът е действителен. Признава, че по договора за паричен заем ищецът е заплатил на ответника сумата от 476,00 лева, от които 76,00 лева към цедента и 400,00 лева към цесионера. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 211 ГПК ответникът по първоначалния иск е предявил насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

99, ал. 1 ЗЗД, вр. 143 ЗЗД, за осъждане на ответника Ц. Р. Ж. да заплати на „А. к.п . з.“ ЕАД сумата от 774,00 лева – непогасена главница по договор за паричен заем № /09.09.2020 г., сключен между Ц. Р. Ж. и „И. А. М.“ АД, задълженията по който са платени от поръчителя по договора „Ф.Б.“ ЕООД, чийто вземания срещу ответника са прехвърлена на „А. к.п . з.“ ЕАД с договор за цесия от 02.03.2020 г. и приложение № 1 към него от 02.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 29.12.2023 г. до окончателното плащане.

В насрещната искова молба се твърди, че на 09.09.2020 г. между Ц. Р. Ж. – като заемател, и „И. А. М.“ АД – като заемодател, е сключен Договор за паричен заем №, по силата на който на заемателя е бил отпуснат кредит в размер на 1 250,00 лева. Заемателят по този договор се задължил да върне на заемодателя сума в общ размер на 1 388,85 лева, на 15 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на по 92,59 лева, включваща първоначалната главница и договорна лихва. Съгласно клаузите на договора за паричен заем заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора да предостави на заемодалетя едно от следните обезпечения: 1./ две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размера на трудовото му възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И. А. М.“ АД, да няма неплатени 3 осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; или 2./ банкова гаранция с бенефициер заемодателя за отпуснатата сума по договора за кредит със срок на валидно – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор, или 3./ одобрено от заемодателя дружество поръчител, което предоставя гаранционни сделки. В тази връзка се излагат твърдения, че на 09.09.2020 г. между Ц. Р. Ж. – като потребител, и „Ф. Б.“ ЕООД – като поръчител, е сключен Договор за предоставяне на поръчителство №, по силата на който потребителят възлага, а поръчителят се задължава да отговаря солидарно с потребителя пред „И.А. М.“ АД за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договор за паричен заем №, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по договора за паричен заем, както следва: задължение за връщане на заемната сума, задължение за плащане на възнаградителна лихва, задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорар. В Договора за предоставяне на поръчителство № било уговорено, че същият влиза в сила, в случай, че заемателят не изпълни задължението си по сключения договор за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение. В насрещната искова молба се поддържа, че длъжникът не е изпълнил задължението си да върне заетата сума съгласно условията на договора за паричен заем, поради което заемодателят е отправил искане за изпълнение на целия дълг от солидарно задълженото дружество поръчител „Ф. Б.“ ЕООД. На 02.08.2021 г. последното заплатило на заемодателя дължимата сума в пълния й размер от 1 485,25 лева. След това, съгласно клаузите на договора за предоставяне на поръчителство, дружеството поръчител е встъпило в правата на удовлетворения кредитор – „И. А. М.“ АД. Ищецът по насрещния иск излага твърдения, че на 02.03.2020 г. „Ф. Б.“ ЕООД е сключило Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) с А. к.п . з.“ АД. По силата на Приложение № 1 от 02.08.2021 г. към договора за цесия вземането на „Ф. Б.“ ЕООД е прехвърлено на „А. к.п . з.“ ООД, правоприемник на който е „А. к.п . з.“ АД, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Поддържа, че цедентът „Ф. Б.“ ООД е упълномощил цесионера да уведоми длъжника от името на цедента за извършеното прехвърляне. Излага твърдения, че на 06.08.2021 г. до ответника по насрещния иск Ц. Р. Ж. е изпратено уведомително писмо за извършеното прехвърляне.