Решение № 100 от 15.09.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Ловеч, 15.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

ИВАН И.

ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно наказателно дело от частен характер № 20264300600211 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази :

С присъда рег. № 18/23.10.2025 г., постановена по НЧХД № 291/2022 г.

Луковитският районен съд е признал С. М.,ЕГН ********** за невиновен в това на 20.07.2020 г. пред дома на тъжителя М. С. И. в *** да се е заканил на тъжителя М. С. И. с престъпление против неговата личност, а именно: че ще го пребие, ще избие зъбите му, ще го насече, и това заканване би могло да възбуди основателен страх у тъжителя за осъществяването му, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение за престъпление по чл. 144 ал. 1 от НК. Със същата присъда съдът е отхвърлил предявения граждански иск за сумата от хиляда лева , обезщетение за неимуществени вреди , причинени от престъплението по чл. 144 ал. 1 от НК като неоснователен и недоказан, както и иска за лихва ,считано от 20.07.2020 г., както и предявения граждански иска за причинени неимуществени вреди в размер на 1000 лева, причинени от престъплението по чл.148, ал. 1, т. 1 вр. чл.

146, ал. 1 от НК, по отношение на което наказателното производство е прекратено с протоколно определение от 30.04.2025 г. на основание чл. 289, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК. Осъдил е М. С. И. да заплати на С. Н. М. сумата от 1480 лева разноски по делото.

Недоволен от така постановения съдебен акт останал И. ,поради което чрез процесуалния си представител го обжалва в предвидения от закона срок 1 по реда на въззивното производство. Счита ,че присъдата е неправилна ,поради допуснати нарушения на материалния закон и поради съществени нарушения на процесуалните правила. В допълнителни съображения изтъква ,че съдът е приел, че най-вече подсъдимият и неговите роднини са крещели и викали и обвинявали частния тъжител , че е откраднал скутера, но въпреки това не е приел думите „хайдук и измамник“. Освен това счита ,че съдът необосновано е приел ,че показанията на свидетелите Г. Б. и М. Б. и А. С. , в частта им да са възприели подсъдимият да отправя по отношение на тъжителя инкриминираните заканителни думи и изрази не следвало да се кредитират, тъй като същите са „изключително пристрастни и заинтересувани от изхода на делото“. Сочи, че тъжителят не е имало как да знае, че трите свидетелки са се намирали в къщата и са вадили мед ,тъй като са били извикани от неговия брат, чиито показания са в този смисъл. По отношение на неговите показания и тези на свидетелката С. М. – майка на тъжителя посочва ,че макар и да се считат до известна степен заинтересовани от изхода на делото, то показанията им, свързани с останалите доказателства по делото са последователни и водят до обосноваване на фактическата обстановка по делото. Изтъква ,че е налице и същото обстоятелство по отношение на роднините на подсъдимия. Излага ,че съдът не е включил в анализа на доказателствата наличието на дело водено от брата на тъжителя В. И. против подсъдимия, при което последния е бил осъден. Сочи, че звучи несериозно приетото от съда относно показанията на свидетелките Г. и М.Б., че те многократно и по различни поводи са свидетелствали в полза на брата на тъжителя. По изложените съображения моли настоящата инстанция да отмени постановения от решаващия съд акт и да постанови друг ,с който да признае С. М. за виновен в извършване на престъпление по чл. 144 ал. 1 от НК и да му наложи предвиденото в закона наказание.

Постъпило е възражение от И. А. ,процесуален представител на С. М. в която посочва ,че оспорва жалбата , като счита ,че постановения съдебен акт е правилен и законосъобразен и обоснован. Изтъква ,че не са налице сочените нарушения на материалния и процесуалния закони. Считат ,че жалбата е просрочена и не е подписана от тъжителя, нито от неговия повереник при подаването й в Районен съд – гр. Тетевен. Моли настоящата инстанция да потвърди постановения съдебен акт.

Постъпило е възражение срещу допълнението на въззивната жалба.

Моли настоящата инстанция до потвърди постановения съдебен акт ,като в тази връзка излага подробни мотиви. Сочи, че производството е от частен характер и обвинителната функция се осъществява от частния тъжител и той носи тежестта на доказване. Изтъква, че районният съд не е отрекъл наличието на шумен конфликт на 20.07.2020 г. , като е приел ,че спорът е възникнал по повод на скутер , задържан от тъжителя ,като своеобразно „обезпечение“ за неизплатено възнаграждение, че пред домът му са се били събрали близки на подсъдимия, че е имало викане ,взаимни обвинения, напрежение. Сочи, че съдът е посочил съвкупност от основания , поради които не кредитира в тази част показанията на свидетелите В. И., Г. и М.Б. и А. Б. , като е отчел и възможната заинтересованост на близките на 2 подсъдимия. Счита, че изразът „за да не стане по-зле“ от сигнала на телефон 112 не съдържа закана с конкретно престъпление и не възпроизвежда инкриминираните думи. Излага ,че разграничението между безспорно установения конфликт и недоказаните конкретни думи е същността на оправдателния извод, а не противоречие в мотивите. Изтъква,че жалбата атакува опростена версия на мотивите, а не действителната аргументация.

Счита,че заявеното във въззивната жалба, че тъжителят не е имало как да знае, че трите жени са в старата къща, доведени от брат му, противоречи на техните показания. Счита ,че не роднинската близост сама по себе си е определила изхода на делото, а липсата на надеждно независимо потвърждение на обвинителната теза , с оглед на показанията на полицейските служители.

Изтъква ,че осъждане или обвинение за друго деяние не доказва, че няколко часа по-рано подсъдимият е изрекъл точно думите по настоящата тъжба.

Излага ,че свидетелките на тъжителя признават за сериозни пропуски в паметта си относно време, място, присъстващи и точни думи, независимо от това , че възпроизвеждат идентични думи, след около три години. Считат, че дори идеалната видимост от прозореца навън на трите свидетелки не доказва, кой е бил вътре, какво точно е чул и към кого е била адресирана репликата.

Сочи,че производството по обвинението за обида е прекратено, поради абсолютна давност и то не замества доказването на закана по чл. 144 ал. 1 от НК. Изтъква, че при събраните доказателства обвинителната версия е само една от възможните версии , но не е установена по несъмнен начин.

При горните съображения моли настоящата инстанция да остави без уважение въззивната жалбата и допълнението към нея и да потвърди постановения съдебен ,като им се присъдят разноски за адвокатска защита , съобразно представените доказателства.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника адвокат Г. – ЛАК, сочи че са изложили подробни доводи, съображения и възражения в допълнението към въззивната жалба . Счита ,че са налице преки доказателства за това, че подсъдимият е извършил инкриминираните деяния.

Сочи, че съдът неоснователно не е дал вяра на показанията на свидетелките М. и Г. Б. и А. С.. Счита, че същите са в служебни и трудови взаимоотношения с брата на тъжителя, но това не е основание да се дискредитират показанията им. Изтъква, че липсата на лични възприятия е лишила съда от възможността да установи къде са се намирали трите жени, които са извършвали манипулации по изваждане на мед. Сочи ,че машините , с които се вади мед са безшумни. По горните съображения и посоченото в жалбата моли настоящата инстанция да отмени постановения от първата инстанция съдебен акт и да признае подсъдимия за виновен и да го осъди за престъпление по чл. 144 ал. 1 от НК, като в рамките на правомощията си съдът да се произнесе по виновност аз извършено престъпление по чл.146 ал. 1 от НК, макар и същото деяние да е погасено по давност, но има значение за произнасянето на съда по реда на чл. 307 от НПК. Моли съдът да признае и предявените граждански искове , като уважи същите в размера, в който са предявени и по направените по делото разноски в цялостния хода на производството по делото.

Защитникът на подсъдимия М. , адвокат А., в съдебно заседание моли 3 настоящата инстанция да остави оправдателната присъда в сила. По отношение на престъплението по чл. 146 от НК, по отношение на което съдът се е произнесъл, че е с изтекла давност, настоящата инстанция да приеме и да признае давността. Излага ,че в последствие , в хода на защитата са се появили свидетели. Сочи, че ако показанията на свидетелите И., Г. и М.Б са верни, то от тях се установява, че въззивникът И. не само е знаел за тяхното присъствие, но е отишъл и им е включил машините . Моли съдът да съобрази и подробните съображения приложени към делото, да остави присъдата в сила и да присъди сторените от подзащитният й разноски.

Въззиваемия М. в съдебно заседание сочи, че поддържа присъдата на РС – Луковит. Изтъква ,че не е извършил престъплението.

Настоящата инстанция като съобрази изложеното с жалбата, отразеното в депозираните възражения, становищата на страните пред тази инстанция и след като сам провери законосъобразността и правилността на постановения съдебен акт, приема за установено следното:

Въззивникът М. С. И. живеел в с. Г. ,област Ловеч заедно с брат си, свидетеля В. И., неговата майка – свидетелката С. А. и баба му. В поземления имот, в който живеели, освен основната къща имало и стара такава, в която свидетелят И. осъществявал дейности от пчеларските си ферми. Между двете къщи имало гараж.

Въззиваемият С. М. също живеел в с. Г., област Ловешка, като къщата на дядо му свидетеля М. Д. и баба му Е. Д., била в съседство с тази на въззиваемия С.. Той често я посещавал и оставал да спи в нея. В тази къща на втория етаж живеела свидетелката Р. Р., дъщеря на Д., заедно със съпруга си свидетеля О. Р., който бил служител на РУ на МВР – гр. Тетевен, полицейски участък – с. Г..

Съпругът на сестрата на въззиваемия с име „М.“ дължал на въззивникът С. пари, за извършена от него работа, като последният считал ,че същите са в размер на около 500 лева. Въпреки това те не му били изплатени.

Племенникът на възваемия М., Н. М. притежавал скутер, който спирал пред дома на свидетеля М. Д., негов дядо.

На 20.07.2020 г. сутринта около 09.30 по повод на скутера възникнал конфликт между свидетелите Д. М.а, сестра на въззивемия М. и майка на Н.

М., М. Д., Е. Д., С. М. /брат на свидетелката М.а/ от една страна и въззивника М. С. И. от друга, тъй като последния взел скутера. За това въззиваемия С. М. се обадил на телефон 112 в 11.52.18 часа/ възпроизведен разговор – л. 133 от делото/. Първоначално на място пристигнали свидетелите О. Р. и М. Щ., служители на полицейския участък в с . Г., като свидетеля Р. им казал да решат възникнали спор без да се карат. Впоследствие около 13.00 часа на място пристигнал и свидетеля В. И., който се прибирал в дома си. Същият установил, че гаража на домът му и отворен, поради което също се обадил на телефон 112 в 12.53.56 часа./л. 52 от делото/. На място пристигнал полицейски патрул със свидетелите Н. А., А. Л. и Б. Н.. Скутера бил изваден от дома на въззивника М. И., като последния получил сумата от 300 лева.

Описаната по-горе фактическа обстановка съдът приема за безспорно 4 установена от показанията на посочените по-горе свидетели, възпроизвеждането на записите от телефон 112.

Подадената тъжба от въззивника М. И. очертава рамките на обвинението. В нея той твърди, че на 20.07.2020 г. сутринта бил сам в дома си, когато въззиваемия С. М. ,заедно с негови роднини го псувал на майка -“** ** *** *******“ , обиждал го е, че е бил „айдук“ и измамник и му е викал да излезе, „че ще ме пребие, ще ми избие зъбите,….ще ме на сече, ще ме убие“, поради което се е изплашил и не смеел да излезе, защото бил сам. В съдебно заседание при първоначалното разглеждане на делото е допусната поправка на тъжбата, а именно, че престъплението е извършено около 09.00 часа до около обед 12 часа на 20.07.2020 г. на ***.