Решение № 57 от 03.06.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Ловеч, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

И. И.

ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно наказателно дело от частен характер № 20264300600077 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази :

С присъда рег. № 16/13.11.2025 г. , постановена по НЧХД № 295/2025 г.

Тетевенският районен съд, трети наказателен състав е признал И. Б. П., ЕГН ********** и П. Т. П., ЕГН ********** за виновни в извършване на престъпление по чл. 174б, ал. 2 във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК, освободил ги е от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК и им е наложил наказание „глоба“ в размер на 3000 лева в полза на държавата на П. и „глоба“ в размер на 1500 лева в полза на държавата на П., като ги е оправдал да са извърши престъпление по чл. 174б ал. 1 във връзка с ал. 1 от НК на дата 28.03.2025 г. и при условията на чл. 26 ал. 1 от НК.

Недоволни от така постановения съдебен акт останали П. и П., поради което, чрез адвокат С. – ВТАК, го обжалват в предвидения от закона срок по ред на въззивното производство. Молят същия да бъде отменен и да бъде прекратено производството по делото. Алтернативно молят да бъдат оправдани или да се намали размерът на наложеното наказание глоба. Считат ,че присъдата е постановена по тъжба, която не отговаря на изискванията , посочени в чл. 81 от НПК и на основание чл. 24 ал. 5 т. 2 от НПК производството следва да бъде прекратено. Изтъкват, че приписаното престъпление не е изяснено в обстоятелствената част на тъжбата. Сочат, че същата очертава фактическите рамки на обвинението, респективно предмета на доказване по делото, затова следва да съдържа ясно, конкретно, точно и 1 пълно описание на всички обстоятелства, свързани с времето, мястото и начина на извършване на престъплението , съобразно изискванията на чл. 246 ал. 2 от НПК. Адвокат С. изтъква ,че подадената тъжба не може да изпълни своята процесуална роля , да развие в пълнота обвинителната теза и формулира обвинението пред решаващия съд , като по този начин да се определи предмета на доказване и реално да позволи осъществяване на правото на защита на подсъдимите . С оглед на това счита ,че правото на защита винаги е нарушено, ако е налице неяснота в обстоятелствената част на обвинението , касаеща описание на съществените обективни признаци на деянието, обосноваващи правната му квалификация.Изтъква, че такова нарушение е допуснато по делото. Счита, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК, тъй като в нея не са очертани рамката и предмета на доказване по обвинението срещу тях, не са посочени задължителните реквизити на време, място и начин на извършване на престъплението , не е посочено участието на подсъдимите, поради което същите не са имали възможност да узнаят в какво са обвинени, а съдът да даде правната квалификация, съобразно посочените в тъжбата факти. С оглед на това счита ,че са налице основанията на чл. 24 ал. 1 т.1 от НПК , поради което производството следва да се прекрати. Изтъква, че са налице гражданскоправни отношения. Приема, че са налице предпоставките на чл. 9 ал. 2 от НК. Излага, че липсват както твърдения , така и доказателства за факти и обстоятелства ,релевантни за фактическия състав на твърдения състав на престъплението, но приети за осъществяване с обжалваната присъда.

Изтъква, че наложените наказания са в твърде завишен размер, а изводите на първоинстанционния съд са неправилни, незаконосъобразни и необосновани.

Изтъква, че са неизяснени обстоятелства, относно съществените обективни признаци на деянието, извършването на същото от всеки от подсъдимите, момента на формиране на общата воля за осъществяване на деянието при условията на съизваршителство, факти и обстоятелства относно фактическия състав на престъплението, начина на извършване ,участието на подсъдимите в него. В допълнение към жалбата счита, че по същество липсват мотиви, доколкото същите пресъздават тъжбата и твърденията на тъжителите.

Излага,че те не индивидуализират извършването на деянията от всеки от подсъдимите. В тази връзка посочва ,че по делото само е посочено, че „по делото безспорно се установява че.. „ Изтъква ,че съдът не е следвало да се позовава на показанията на свидетелката Н. Т., тъй като същата е имала качеството на тъжител, с оглед разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от НК Излага ,че съдът се е позовал на показанията на служител на областната администрация, какъвто не е присъствал. Счита, че описаната фактическа обстановка не може да бъде подведена под нормата на чл. 174б ал. 2 от НК, тъй като преченето на някого да осъществи произтичащи от упражненото му право на синдикално сдружаване права, с оглед на соченето в мотивите, евентуално би могло да има , само ако упражняването на тези права е от значение за наличие на кворум за провеждане на събрание и на мнозинство при вземане на решение . В тази връзка сочи Решение № 94/15.10.2012 година по т.д. 734/2011 г. т.к. първо т.о на ВКС. Сочи,че в случая се касае за вътрешносиндикален въпрос, 2 разглеждането на който е само и единствено правомощие на конгреса на ССМВР. Изтъква, че в конкретния случай няма твърдения от страна на тъжителите и събрани доказателства за обжалване на решенията на НСС пред Конгреса на синдиката, поради което счита, че няма как да има пречене на тъжителите да осъществяват произтичащи от упражненото им право на синдикално сдружаване. По отношение на наложените на подсъдимите наказания посочва ,че същите са определени по отношение на П. в максимален размер , а по отношение на П. към средния такъв, като не е ясно за каква упоритост на двамата подсъдими, приема съда за да им наложи наказанията.

Счита, че твърденията на съда са декларативни, като няма никакви доказателства за вина на подсъдимите, като вменените им да са облепвали черни найлони на прозорците ,за да няма видимост към вътрешността на сградата и да са заключили входните врати, като същите не са изяснени в обстоятелствената част на тъжбата. Моли да им бъдат присъдени разноските по делото.

Постъпили са отговори на въззивната жалба от С. Н. З. и Г. Д. М..

Излагат подробни съображения , като считат, че няма основания за отмяна или изменение на съдебниа акт, тъй като при разглеждане на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения, материалния закон е приложен правилно ,както по отношение на извършеното деяние, така и по отношение на определеното наказание. С оглед на това моля съдът да потвърди постановения съдебен акт от първата инстанция и да им бъдат присъдени разноските по делото, включително адвокатски хонорар.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззивниците адвокат С. – САК, поддържа жалбата по съображенията изложени с нея и моли да бъде уважена, както и писмените доказателства, подадени с допълнението към нея.

Процесуалният представител на въззиваемите в съдебно заседание, адвокат Р. моли настоящата инстанция да потвърди постановения от първата инстанция съдебен акт . Счита ,че е проведено едно обективно следствие и са установени всички обстоятелства по делото. Излага, че е постановена законосъобразна присъда и съответно изготвени законосъобразни мотиви.

Взъзиваемата С. С. в съдебно заседание сочи, че подкрепя изцяло процесуалния си представител.

Въззиваемия М. в съдебно заседание изтъква ,че възпрепятстването на синдикалните им права е в резултат на факта ,че на него и още двама членове са му били възложени от управителния съвет да извърши финансова проверка на синдиката и на това събрание е следвало да направи доклад.

Въззиваемия И. в съдебно заседание поддържа казаното от процесуалния им представител и сочи, че наистина не са били допуснати до сградата.

Въззивникът П. в съдебно заседание твърди, че нищо от посоченото не е извършил и няма отношение към него. Изтъква ,че не се е намирал на това място, за което се твърди, че не са допуснати. Подкрепя процесуалния си представител.

Въззивникът П. в съдебно заседание поддържа процесуалния си 3 представител и сочи, че не мисли, че е виновна за това , което „казват“.

Настоящата инстанция като съобрази изложеното с жалбата и допълнението към нея,представените писмени доказателства, становището на страните в съдебно заседание и след като провери изцяло обжалвания съдебен акт, приема за установено следното:

С посочената по-горе присъда въззивниците И. П. и П. П. са признати за виновни, затова че на дата 27 март 2025 година в ***, учебен център „О.“ в съучастие помежду си, като съизвършители противозаконно са попречили на С. М. С. от гр.С., Р. Г. Р. от с.К., С. Н. З. от гр.С. и Г. Д. М. от гр.П., както и други пет лица-членове на синдикалното сдружение „Синдикат на служителите в Министерството на вътрешните работи“ и делегати по право и по избор с право на участие и право на глас в насроченото и обявено Национално синдикално събрание на „Синдикат на служителите в Министерството на вътрешните работи“, като облепили с черни найлони прозорците на сградата, за да бъде ограничена видимостта в сградата и да няма визуален контакт отвън към вътрешността на сградата и заключили входните врати на Учебен център „О.“, предоставен на синдиката с договор от Областен управител на Област Ловеч и не отворили входните врати при многократните позвънявания от делегатите, при намесата на органите на полицията и на служители на Областната администрация гр.Ловеч и по този начин противозаконно попречили на посочените делегати да осъществят произтичащите от упражненото им вече право на синдикално сдружаване права да участват в Националното синдикално събрание на „Синдикат на служителите в Министерството на вътрешните работи“ престъпление по чл.174б ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК съдът ги е освободил от наказателна отговорност и им е наложил административно наказание „глоба“ на П. в размер на 3000 лева в полза на държавата, а на П. наказание „глоба“ в размер на 1500 лева в полза на държавата.

От приложената на лист 3 от първоинстанционното дело е видно, че тъжбата против въззивниците П. и П. е подадена от С. М. С., Р. Г. Р., С. Н. З., Г. Д. М., Н. Т. Т. и В. Д. И., затова че на 27 и 28 март 2025 г. са били възпрепятствани от тях да участва като делегати по право и по избор на проведеното Национално синдикално събрание на „Синдикат на служителите в Министерство на вътрешните работи“, проведено на посочените дати в с. Р., община Тетевен, област Ловеч. В тази връзка са изложили съображения и са квалифицирали деянието, като престъпление по чл. 174б ал. 2 във връзка с чл.

20 ал. 2 от НК.

С протокол рег. № 415/21.10.2025 г. /л. 54 от първоинстанционното дело/ съдът е прекратил същото по отношение на тъжителят В. И. на основание чл.

289 ал. 1 във връзка с чл. 24 ал. 5, т. 5 от НПК и по отношение на частната тъжителка Н. Т. Т. на основание чл. 289 ал. 1 във връзка с чл. 24 ал. 5 т4 от НК , поради отегляне на тъжбата.

Сдружение „Синдикат на служителите в Министерството на вътрешните работи“/Сдружението/ било регистрирано с Решение 4/2010 г. на Софийски 4 градски съд на основание Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

Управители на същото били въззивника И. Б. П. председател , Ю. П. А. – друга длъжност, Р. Р. - член, С. С. – друга длъжност и В. В. – член/лист 29 от делото/.

С трудов договор № 001/29.04.2024 г. въззаемата П. П. била назначена на длъжността „технически сътрудник“ на сдружението /л. 72 от първоинстанционното дело/.

На 31.10.2016 г. бил сключен договор за учредяване безвъзмездно право на ползване върху имот частна държавна собственост между Областен управител на гр. Ловеч и централното ръководство на Сдружението върху имот частна държавна собственост, намиращ се в ***.

На 21.02.2025 г. била е изготвена Покана рег. № 024Д-2025 г. , с която Управителния съвет на Сдружението на основание раздел 2, чл. 43, ал. 1 и 2 , чл. 44 ал. 1 и 2 във връзка с Раздел първи ,чл. 22 т. 4 във връзка с чл. 17 от Устава на сдружението е свикал Национално синдикално събрание, което ще се проведе на 27-28.03.2025 г. в Учебен център „О.“ – с. Р. , община Тетевен /посочения по-горе имот/ с начален час 13.00 часа, при посочения в нея дневен ред. /приложена на л. 9 от делото/.