Определение № 9105 от 06.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9105 гр. Со., 06.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110156381 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба подадена от Л. Н. Д. срещу ..“ като предявеният с нея иск е допустим.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответника е подаден отговор на исковата молба.

Съдът констатира, че е налице нередовност на исковата молба, доколкото в обстоятелствената част е налице противоречие в изложените от ищеца твърдения. Веднъж се твърди, че ПТП е настъпило на .г в 9.30 часа, а веднага след това се сочи, че ПТП е било в 9.50 часа. Ето защо следва ищецът да уточни кога твърди да е настъпило процесното застрахователно събитие.

Следва да се посочи, че в исковата молба е упомената и банковата сметка на ищеца, въпреки твърдението на ответника, че това не е сторено.

По искането по чл. 219 ГПК:

В отговора на исковата молба ответникът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на . като трето лице-помагач на негова страна, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице отговаря за стопанисването на пътния участък, на който е настъпило застрахователното събитие, поради което в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Искането е основателно и следва да се уважи, като следва да се посочи, че за конституирането на третото лице-помагач е от значение единствено наличието на правен интерес, който се извежда на база твърденията на страната, искаща привличане, без да се извършва преценка дали в действителност соченото трето лице реално отговаря за стопанисването на пътя, в това число и за излизането на куче на платното за движение.

По доказателствените искания:

Ищецът е представил към исковата молба, а ответника към отговора на исковата молба писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

1

От ищеца е направено искане да бъде задължен ответника да представи общите условия към сключената между страните застраховка „Каско“. Това искане следва да бъде оставено без уважение, доколкото с отговора на исковата молба тези общи условия са предоставени.

Следва да бъде уважено и направено от страните искане за допускане на автотехническа експертиза по поставени в исковата молба и в отговора на исковата молба задачи.

Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящото определение да уточни кога твърди да е настъпило процесното застрахователно събитие – на .г в 9.30 часа или на .г в 9.50 часа.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице – помагач на страната на ответника ., ЕИК ..

ПРИЕМА представените от ищеца към исковата молба и от ответника към отговора на исковата молба писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника да представи Общите условия към сключената между страните застраховка „Каско“ ДОПУСКА изготвянето на автотехническа експертиза със задачите, поставени в исковата молба и в отговора на исковата молба, при депозит в размер на 400 евро, от които 200 евро, вносими от ищеца и 200 евро, вносими от ответника, в едноседмичен срок от съобщаването, в който срок следва да се представи и доказателство за внасянето на депозита.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й., специалност: транспортна техника и технологии; оценител на МПС, който да бъде уведомен за поставените задачи след представяне на доказателства за заплащане на депозит.

НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 21.04.2026 г. от 10.40 часа, за когато да се призоват страните /в това число и третото лице-помагач/ и вещото лице, като на страните се изпрати препис от настоящото определение, на третото лице-помагач да се връчи препис от исковата молба и от отговора на исковата молба и приложенията към тях, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявен е осъдителен иск от Л. Н. Д. срещу .. с правно основание чл. 405 от КЗ за 2 осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 51.13 евро /с равностойност 100 лева/, частичен иск от иск в общ размер от 6135.50 евро /с равностойност 12 000 лева/, представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по лек автомобил марка „М.“ модел „.“ с рег.№ ., застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при ответника, във връзка с настъпило застрахователно събитие на .г на автомагистрала „.“ с посока от гр.Со. към гр.Б., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 29.12.2025г. до окончателното и заплащане В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на лек автомобил марка „М.“ модел „.“ с рег.№ ., за който има сключен валиден договор за имуществена застраховка „Каско“ при ответното дружество с период на валидност от 27.07.2024г. до 26.07.2025г. Сочи се, че автомобилът е застрахован при условия на клауза „Пълно каско“ за застрахователна сума, определена в размер на действителната стойност на МПС в размер на 25 000 лева.

Поддържа се, че в срока на валидност на застрахователния договор е настъпило ПТП на .г. в на автомагистрала „.“, при което при управление на автомобила с посока от гр.Со. към гр.Б. в опит да избегне удар с пресичащо пътя куче, внезапно излязло на пътното платно, ищецът натисна спирачка и извил волана наляво, за да избегне удара. Сочи се, че предвид това ищецът не е успял да овладее автомобила и същият с предна лява част се удря в мантинелата разделяща двете платна за движение, след което МПС се завърта и се удря със задната част в лявата мантинела. Поддържа се, че веднага ищецът се е свързал с представител на ответното дружество и го е уведомил за настъпилото застрахователно събитие, но след като е обяснил, че автомобилът е в движение и няма пострадали, служителят на ответника го е насочил да посети ликвидационен център. Подчертава се, че по същия начин ищецът се е свързал и на телефон 112 с органите на реда, но от там са му разяснили, че щом няма пострадали и МПС е в движение, няма да пратят екип на пътна полиция. С оглед всички посочено, ищецът твърди, че на 23.07.2025г е писмено е уведомил застрахователя за ПТП, бил съставен опис на претенцията с подробно посочване на увредените части от автомобила, но на 01.08.2025г бил получен отказ за заплащане на застрахователно обезщетение. Сочи се, че ответникът неоснователно е отказал изплащане на застрахователно обезщетение, като се изтъква, че съгласно чл. 125, ал. 8 ЗДвП не е имало задължение органите на . да посетят ПТП. Поддържа се, че не са налице и основанията за отказ от страна на застрахователя посочени в чл. 408, ал. 1 КЗ. Ето защо моли искът да бъде уважен, като в негова полза се присъдят и сторените по делото разноски.

Ответникът в писмения отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, оспорва иска по основание и размер. Ответникът признава наличието на валидно сключена застраховка „Каско“, но оспорва настъпилото ПТП да представлява покрит от застрахователя риск.

Оспорва се автомобилът на ищеца да е бил увреден при опит да се избегне удар с куче, излязло внезапно на пътя и причинените му вреди да са в следствие на това. Ето защо се сочи, че по делото не е доказано нито настъпването на застрахователното събитие, нито неговия механизъм. Предвид това се смята и, че нанесените щети не отговарят на декларирания механизъм – при удар в мантилена, като счита, че са налице нехарактерни 3 деформации. Изтъква се, че в случая не се касае за необходим разход за възстановяване на МПС, а за разходи за подобрения, които не се покриват от имуществената застраховка. В допълнение се сочи, че ищецът към момента не е собственик на процесното МПС, поради което липсвало правно основание за заплащането в негова полза на обезщетение. Поддържа се, че процесното ПТП попада в предвидената в т.7.1 от Общите условия хипотеза на изключен застрахователен риск, доколкото страните по застрахователния договор са се уговорили, че не се изплаща обезщетение, когато е налице несъответствие между фактическата обстановка и декларираната от застрахования. Сочи се, че в случая не е изключено да се касае за инсценировка на застрахователно събитие и въвеждане в заблуждение. Изразява се становище и че водачът на застрахованото МПС не е спазил изискването за вземане на предохранителни мерки, посочени в т. 1.1.2 от Общите условия.

Поддържа се, че ищецът е управлявал автомобила с несъобразена скорост и поради това вредите са причинени в следствие на груба небрежност и съответно не се дължи заплащане на обезщетение съобразно т.1.3 от Общите условия. Подчертава се, че ищецът е имал задължение да изчака органите на ., тъй като в случая е имало увреждане на мантинела, поради което била налице хипотеза на напускане на местопроизшествието преди идване на ., което представлявало съгласно т.1.12 от Общите условия непокрит риск. Оспорва се и размерът на причинените вреди и тяхната стойност като завишени и несъответстващи на действително причинените вреди. Сочи се, че е налице „тотална щета“, във връзка с което се сочи, че лихва би се дължала само след представяне на доказателства за дерегистрация на МПС. Ето защо се моли искът да бъде отхвърлен и в полза на дружеството да се присъдят сторените разноски.Релевирано е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 KЗ в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условия на пълно и главно доказване възникване на валидно застрахователно правоотношение за процесното МПС марка „М.“ модел „.“ с рег.№ .; че е легитимиран да получи застрахователното обезщетение като собственик на увредената вещ; настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, размер на вредите.

УКАЗВА на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за настъпването на посочената дата и място на процесното ПТП по описания в исковата молба механизъм.

В доказателствена тежест на ответника съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК при установяване горепосочените обстоятелства, е да докаже наведените правоизключващи възражения - че е била налице груба небрежност, изразяваща се в управление на МПС с несъобразена скорост, довела до настъпване на вредоносния резултат и условията на соченото в т.1.1.2, т.7.1, т.1.3, т. 1.12 от „Общи условия“ за изключване на отговорността; че стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност на МПС /тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ/ или погасяването на 4 претендираното вземане.

С оглед становищата на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да бъде отделено обстоятелството, че за МПС марка „М.“ модел „.“ с рег.№ . към датата на процесното ПТП – .г е имало валидно сключена имуществена застраховка „Каско“ при ответника.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.