Решение № 1129 от 16.12.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1129 гр. Варна, 16.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20213110204216 по описа за 2021 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на:

„АВИО ОТРЯД ВАРНА“ ООД с ЕИК103256924, представлявано от В.И. , депозирана чрез адв. И.Г. против Наказателно постановление №23-0001026 от 06.07.2021г, издадено от директора на РД „АА" - Варна, с което на основание чл. 103, ал.1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвП/ на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева за нарушение на чл. 14,ал. 1 от ЗАвП вр. с чл. 6, ал. 3 от Наредба № 40/14.01.2004 г. на МТ във връзка с точка 1.8.3.1 от Приложение А от ADR.

В жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление като се сочи, че то е незаконосъобразно, тъй като неправилно е отразена фактическата обстановка, неправилно е приложен материалният закон и при съществени нарушения на процесуалните нравила, водещи до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Сочи се, че от цялата съвкупност на представените доказателства се извежда единствен основателен извод, че се касае за извършен обществен превоз на товари, а не за превоз за собствена сметка. По никакъв начин не било доказано, че дружеството е извършило превоз на опасни товари. В обжалваното наказателно постановление било посочено, че дружеството е „допуснало осъществяването на превоз". Допустителството по чл. 10 от ЗАНП предполагало бездействие, изразяващо се в неупражнен контрол върху поднадзорни лица, в чиято дейност се констатира несъобразяване с конкретното правило или неизпълнено задължение за противопоставяне на неправомерното поведение на трето лице и непредприемане на действия за отстраняването на нарушението. Между поведението на допустителя и извършването на нарушението съществувала причинна връзка, тъй 1 като бездействието улеснява реализирането на противоправното поведение. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП.

В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от своя процесуален представител- адв.Ив.Г., който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП на посочените в жалбата основание, като навежда и нови основания. Претендира за присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява. В придружителното писмо, с което делото е изпратено в съда директорът на РД“АА“Варна излага становище за законосъобразност на НП. Отправя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендира и за присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално представителство.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На дружеството – жалбоподател „АВИО ОТРЯД ВАРНА“ ООД с ЕИК 103256924, представлявано от В.И., притежаващо лиценз на Общността за извършване на международен превоз на товари №13476, била извършена комплексна проверка от длъжностни лица към РД “Автомобилна администрация” гр. Варна, сред които и св.Б.И.. В хода на проверката, проверяващите инспектори констатирали, че на 11.09.2020 г. в гр. Варна дружеството е допуснало осъществяване на превоз на опасни товари, извършвайки такъв за собствена сметка, превозвайки авиационен бензин със специализиран автомобил марка "Ман" от кат. N 3 с peг. № СВ6994МХ, видно от товарителница и копие от протокол от дата 11.09.20г., като не е ползвало един или повече консултанти по безопасност при превоза на опасните товари, който да е нает по трудов или граждански договор. Горното било установено след справка в деловодна система „Архимед“ и декларация на пълномощника на дружеството от 06.01.21г..

При горните констатации на 06.04.2021 год. срещу въззивното дружество от св.И. бил съставен АУАН, в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл.

14,ал. 1 от ЗАвП вр. с чл. 6, ал. 3 от Наредба № 40/14.01.2004 г. на МТС, МВР и МОСВ във връзка с точка 1.8.3.1 от Приложение А от ADR като приел, че нарушението е извършено в гр. Варна на 11.09.2021 год.. Актът бил предявен и връчен още същия ден на упълномощено от представляващия дружеството лице , което го подписало без възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН не били подадени писмени възражения пред АНО.

Впоследствие въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното понастоящем НП на директора на РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна, в което били възприети изцяло фактическите и правните констатация дадени от актосъставителя, като на основание чл. 103, ал.1от ЗАвП наложил на въззивото дружество административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лева за нарушение на чл. 14,ал. 1 от ЗАвП вр. с чл. 6, ал. 3 от Наредба № 40/14.01.2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари във връзка с точка 1.8.3.1 от Приложение А от ADR.

2

Наказателното постановление било връчено на представляващия дружеството на 30.07.2021г. В законоустановения 7-дневен срок, на 05.08.2021г. /видно от входящия номер на жалбата/, в РС-Варна била депозирана жалба срещу горепосоченото НП.

Съдът напълно кредитира показанията на св. Б.И., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.

Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- от показанията на свидетеля И., дадени в съдебно заседание, АУАН , справки от системата на „АА“, товарителница, пътен лист, протокол за извършена проверка на стоки в висок фискален риск, декларация от упълномощено лице, заповед и от останалите приети по делото писмени доказателства.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- директора на РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна. Лицата, осъществяващи контрол по спазване на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за извършване на превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на пътните превозни средства, с които се извършват превозите, са посочени в разпоредбата на чл. 91, ал. 3, т. 5 ЗАвП и това са длъжностните лица от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", каквото безспорно качество притежава и актосъставителя Калоянчев. Нормата на чл. 92, ал. 1 от същия закон предоставя правомощие на тези лице, при изпълнение на задълженията си да съставят актове за констатираните нарушения. Нещо повече, според настоящия съдебен състав доколкото ЗАвП не предвижда териториална компетентност на наказващия орган /НП се издава от МТИТС или определени от него длъжностни лица/, то всяко овластено от МТИТС с подобни правомощия лице може да издаде НП. В случая със Заповед № РД-083 30/24.01.2020 год. /приложена към преписката/ министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения е делегирал правомощия на директорите на РД"АА" да издават НП за нарушения по ЗАвП без да обвързва тези правомощия с територията на която са извършени нарушенията. В случая НП е издадено от П.Ц. в качеството му на директор на РД „АА“-Варна, поради което е издадено от компетентен орган.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е П.Й. присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН– видно съдържанието на АУАН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан.

Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.

При цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод, че при провеждането на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма. Налице е и пълно единствено между фактическо и юридическо обвинение, които са формулирани ясно и недвусмислено. Вмененото адм. нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, за да може жалбоподателят да узнае в какво е обвинен.

На първо място следва да се посочи, че в АУАН и НП ясно е посочено извършеното от дружеството нарушение. Както в акта, така и в наказателното постановление са изложени конкретни фактически данни, относно статута на наказаното дружество – превозвач, посочени са данни за издадения му лиценз и срока на действие на същия.

4

Налице е и достатъчна информация за времето на извършване на нарушението и мястото на извършването му. В случая наказващият орган е индивидуализирал и конкретното неправомерно поведение– допускането да бъде извършен превоз на опасни товари без използването на консултанти по безопасността, наети по трудов или граждански договор от дружеството. Настоящият съдебен състав приема, че в АУАН и НП са посочени достатъчно данни – включително и кои изисквания съгласно българското и международното право са нарушени, които дават яснота и пълнота относно съставомерните признаци на административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на възз.дружество. А тя е ангажирана, затова, че на 11.09.2020г. е допуснат превоз на опасни товари без използване на консултант по безопасността на при превоза на товара.

Процесното нарушение е индивидуализирано по начин, който дава възможност на превозвача да разбере за извършването на какво нарушение му е наложена санкция и да организира адекватно защитата си. В АУАН и НП ясно е посочено извършеното от дружеството нарушение. Видно от състава, по който е била ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника – чл. 103, ал.1 от ЗАвП, същият предвижда две форми на изпълнително деяние – разпореждане и допускане извършването на превоз на опасни товари в нарушение на изискванията на Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе (ADR). В случая наказаният субект е привлечен за втората форма на изпълнително деяниедопустителство. Следователно извършеното нарушение представлява предвиден в закона / чл. 10 от ЗАНН/ случай на допустителство. То е от категорията на продължените нарушения като се осъществява чрез бездействие посредством допускането от санкционираното лице да бъде осъществен превоз на опасни товари без консултант по безопасността. Константна е практиката, според която административните нарушения, осъществени чрез бездействие, се считат извършени когато превозвачът е дължал правомерното активно поведение – в случая да не допуска извършване на превоз на опасен товар без консултант по безопасността на същия.