Решение № 10 от 22.01.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Велико Търново, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

Ирена Колева при участието на секретаря Г. М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20234001000174 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 260010/22.05.2023 г. по т. д. № 184/2018 г. на Окръжен съд Плевен са отхвърлени като неоснователни предявените искове, както следва: предявеният от ищцата Е. П. иск срещу ЕТ „Б. – М. Н.“ с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД да бъде признато за установено, че сделката покупко – продажба, обективирана в нотариален акт № 142, д.№ 734/2013 г. от 14.11.2013 г. на нотариус Я. Я., е недействителна, поради накърняване на добрите нрави, по отношение на ½ ид.ч. от процесните 27 бр. земеделски земи, посочени подробно; предявеният от Е. П. против ЕТ „Б. – М. Н.“ иск с правно основание чл. 40 ЗЗД да бъде признато за установено, че посочената по-горе покупко-продажба е недействителна по отношение на ½ ид.ч. от същите имоти, като договорена във вреда на представлявания; отхвърлен е предявеният от Е. П. иск срещу „Б. 82“ ООД с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху ½ ид.ч. от имотите; отхвърлен е предявеният иск от Е. П. против ЕТ „Б. – М. Н.“ с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на посочения договор за покупко-продажба, поради неизпълнение 1 на задължението на купувача по него за заплащане на продажната цена; отхвърлен е предявеният иск от Е. П. против ЕТ „Б. – М. Н.“ с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД за заплащане на компесаторно обезщетение, съответстващо на продажната стойност на процесните недвижими имоти в размер на 102750 лв., изчислена като ½ от пазарната стойност на имотите от 205500 лв.; отхвърлен е предявеният от Е. П. иск против Б. М. Н. с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 16000 лв., представляваща ½ ид.ч. от продажната цена на посочените имоти, уговорена в нотариалния акт за сумата от 32000 лв., ведно с лихва за забава от датата на исковата молба – 10.08.2018 г. до окончателното й изплащане. Присъдени са разноски по делото.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Е. Л. П..

Изразено е несъгласие с извода на първостепенния съд за липса на нееквивалентност на престациите. Освен сочената нееквивалентност, за да се обоснове противоречие с добрите нрави, ищцата се е позовала на привидното изявление на пълномощника й за получено плащане на продажната цена и като се счете, че той е нейн син, ищцата счита това поведение за силно морално укоримо, на фона на силно влошеното й здравословно състояние.

Анализ на тези обстоятелства в решението липсва. Поддържа се тезата за сключване на договора във вреда на ищцата, тъй като освен, че той е сключен при явно неизгодни условия за продавачите, съобразно конкретната икономическа обстановка и на цена, четирикратно по-ниска от средната пазарна цена, но и предоставените права на пълномощника са упражнени превратно, като цялото имущество на ищцата на практика безвъзмездно е било прехвърлено на едноличния търговец на нейния съпруг, от което безспорно са произтекли вреди за нея. Сочи, че изричното овластяване по чл.

38 ЗЗД, без да се означи видът на сделката на разпореждане, не означава, че упълномощителят е приел една продажба да не се извърши по най-добрия за него начин. При интерес на ищцата – упълномощител, измерим с осигуряване на средства за подобряване на здравословното й състояние и за съществуване, пълномощникът съзнателно е пренебрегнал този нейн интерес, заради своя личен интерес – да се облагодетелства чрез включване на продадените имоти в предприятието на едноличния търговец, а впоследствие и в търговското дружество, в което представителят е имал дялово участие. Неправилно са кредитирани доказателствата за извършени прехвърляния на други 2 земеделски земи лично от П. в същия период на данъчни оценки за имотите.

Налице е вреда за ищцата, тъй като еквивалентните парични средства от продажбата на имотите не са постъпили по нейна банкова сметка, която вреда жалбоподателката изчислява в размер на 58548 лв. Поддържа, че субективният елемент от състава на чл. 40 ЗЗД за увреждане се презумира, тъй като пълномощникът е изразил волята на двамата продавачи, а неговата съпруга – на купувача. Пълномощникът е извършвал сделки по занятие със земеделски земи, поради което е знаел каква е реалната стойност на продадените от него недвижими имоти. Неговата съпруга, формирала волята на купувача, също е била наясно за пазарната цена на декар земя. По тази причина жалбоподателката счита, че наличието на недобросъвестност у двете договарящи страни, е очевидна. Оспорва се допустимостта на гласните доказателства и се оспорва достоверността на показанията на разпитаните свидетели, осигурени от ответниците. Сочат се допуснати процесуални нарушения, с които ищцата е лишена от възможността да докаже исковете си, като установи целта на атакуваната сделка, като част от поредица сделки, сключени чрез същия пълномощник, с които тя е била увредена, тъй като е лишена от дял в общността, както и твърденията си за недобросъвестност и лично облагодетелстване на ответниците.

Няколко дни след упълномощаването, на 26.11.2013 г. пълномощникът и баща му са сключили договор за създаване на дружество с ограничена отговорност „Б. 82“ ООД, което в крайна сметка е получило правата върху процесните имоти. Очевидно целта на сделката е насочена към това имуществото на двамата съпрузи да стане собственост на това дружество. Към момента на упълномощителната сделка дружеството още не било възникнало, поради което прехвърлянето е било в полза на едноличния търговец, с оглед срока на пълномощното до края на 2013 г. От съвкупните действия на пълномощника и неговия баща се извежда целта им ищцата да бъде изолирана от семейния бизнес и той да бъде придобит изцяло под формата на дялове от пълномощника й и неговия баща.

С оглед основателността на исковете по чл. 26 ЗЗД и чл. 40 ЗЗД покупкопродажбата не е породила вещно-транслативен ефект, поради което дружеството ответник не е станало собственик, владее имотите без основание и дължи връщането на ½ ид.ч. от тях на ищцата. Оспорват се изводите на съда по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Сочи се, че свидетелските показания за установяване начина на плащане по оспорената сделка са недопустими, също 3 и недостоверни. Продажната цена е била заплатена по лична банкова сметка на физическото лице М. Н. на 27.11.2013 г. Към този момент паричните влогове са изключени от режима на съпружеската имуществена общност.

Разпоредбата на чл. 75, ал. 1 ЗЗД предвижда, че изпълнението следва да бъде извършено на кредитора, или на овластено от него лице. Доказателства за овластяването на М. Н. да получи цялата продажна цена по делото липсват. П. не е потвърдила получаването на суми от нейно име без представителна власт, не е давала предварителното си съгласие, не е била уведомявана за него. Дори да е била платена цената по процесната сделка на единия съпруг, това е лошо изпълнение и няма погасителен ефект за другия продавач. При наличието на данни за влошени отношения между съпрузите, не е приложима презумпцията на чл. 75, ал. 2 ЗЗД. По тези съображения следва да се приеме, че купувачът не е доказал плащането на задълженията си към двамата кредитори по процесната продажба, купувачът се явява неизправна страна, поради което искът за разваляне на договора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД се явява основателен. С оглед основателността на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД се явява основателен и предявеният иск по чл. 57, ал. 2 ЗЗД за заплащане на компесаторно обезщетение в размер на 74548 лв. Оспорва се правната квалификация на предявеният иск по чл. 284, ал. 2 ЗЗД, като се сочи че тъй като не е имало сключен договор за поръчка, то претенцията следва да се квалифицира по чл. 45 ЗЗД. Размерът на вредата възлиза на половината от средната пазарна цена на процесните имоти, а именно на сумата 74548 лв.

Твърди се, че пълномощникът на ищцата не е дал отчет за извършената от него сделка, нито за получената обща продажна цена от 32000 лв.

Моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и вместо него да постанови друго, с което бъдат уважени предявените искове в заявената от ищцата поредност, като основателни и доказани. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК възз иваемата страна е депозирала отговор, с който се заема становище, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и обосновано, поради което жалбата следва да се остави без уважение.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото 4 доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава.

Окръжен съд Плевен е сезиран с обективно и субективно съединени искове от Е. Л. П. против ЕТ „Б. – М. Н.“, „Б. 82“ ООД и Б. М. Н.. Изложени са обстоятелства, че в периода от 1981 г. до 2017 г. ищцата била в брачни отношения с М. Й. Н., като по време на брака им с общи усилия и съвместен принос закупили на името на съпруга й множество недвижими имоти, в т.ч. и земеделска земя. С пълномощно от 07.11.2013 г. съпрузите упълномощили сина им Б. М. Н. да продава, дарява, заменя, на когото намери за добре и за цена, каквато прецени, включително и да договаря сам със себе си, или с лица, които са упълномощени на друго основание, съгласно чл. 38 ЗЗД, собствените на упълномощителите недвижими имоти – земеделска земя, придобита по време на брака им, в т.ч. и да получава продажната цена от продаваемите се недвижими имоти. След упълномощаването, с нотариален акт от 14.11.2013 г., Б. М. Н., в качеството му на пълномощник, като продавач и неговата съпруга И. А. И. – Н.а, действаща като пълномощник на първия ответник ЕТ „Б. – М. Н.“, от друга страна като купувач, е извършена сделка – покупко-продажба на 27 бр. земеделски земи за сумата 32000 лв. В нотариалния акт е записано, че сумата е изплатена изцяло по банков път на продавачите. Ищцата твърди, че това изявление е привидно, не е получавала никакви суми по нейната банкова сметка и представляващи продажна цена на описаните имоти. С договор за прехвърляне на търговско предприятие от 13.03.2014 г. ЕТ „Б. – М. Н.“ е прехвърлил търговското си предприятие на „Б.

82“ ООД, в което дружество собственици на капитала са пълномощникът на ищцата Б. М. Н. и бившия й съпруг М. Й. Н.. След извършените сделки, през 2015 г. М. Н. подал молба за прекратяване на брака с ищцата и с решение от 2017 г. бракът между тях бил прекратен. Към този момент не останало 5 никакво имущество, което да бъде предмет на делба между тях като бивши съпрузи. През последните години от брака им ищцата получила множество заболявания, била категоризирана като инвалид с решение на ТЕЛК, а понастоящем е нетрудоспособна и няма средства за издръжка. Твърди, че договорът за продажба чрез пълномощник е нищожен при условията на чл. 40 ЗЗД, тъй като пълномощникът й е договарял в нейна вреда с едноличния търговец на бившия й съпруг, с цел тя да не получи никакъв дял от общото имущество, придобито в режим на СИО след развода си с М. Н.. Двете страни са съзнавали увреждащия характер на процесната сделка, което тяхно поведение е укоримо от морална гледна точка, особено на фона на съществуващите здравословни проблеми на ищцата. Невярното изявление за получените от нея суми е още едно свидетелство за извършеното договаряне в нейна вреда. Освен това уговорената цена от 32000 лв. е многократно пониска от действителната продажна цена на прехвърлените недвижими имоти, поради което същата противоречи на морала и поради нееквивалентност на престациите. С оглед недействителността на този договор, при прехвърлянето на предприятието от едноличния търговец на търговското дружество, последното не е придобило никакви вещни права. В условията на евентуалност, ако се приеме договарянето за действително, ищцата счита, че процесният договор подлежи на разваляне по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, поради неизпълнение на задължението на купувача за заплащане цената на имотите.