Решение № 210 от 14.07.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Варна, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д. Ив. Денев

Членове:

Камен Г. Господинов

Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Теодора Св. Иванова в присъствието на прокурора Д. К. Д. като разгледа докладваното от Камен Г. Господинов Въззивно административно наказателно дело № 20263100600771 по описа за 2026 година

Производството пред настоящата инстанция е образувано по протест на прокурор при РП – Варна с искане за отмяна на Решение от 16.02.2026 год. по АНД № 441/2025 г. по описа на РС – Варна, поради неговата неправилност.

С оспорения съдебен акт ВРС признава обвиняемия В. Й. Т. за невиновен в това, че: На неустановена дата в периода 08.11.2019г. – 19.04.2022г. в гр.Варна, сам е преправил съдържанието на частен документ – Договор с автор Т.Т.А., като в него е дописал следното: „за заем“, „Долуподписаният“, „декларирам с подписа си, че“, „на В. Й. Т. ЕГН:

**********“, „от получената 50000 EURO“ и „Днес 08.11.19 аз Т.Т.А. получих петдесет хиляди евро“, и на 19.04.2022г. в условията на посредствено извършителство, чрез адв. К.М. от Адвокатска колегия –Варна, го употребил пред Окръжен съд- Варна, за да докаже съществуването на парично задължение, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдава по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.309, ал.1 от НК.

С подадения протест представителят на Районна прокуратура – Варна не прави искане за събиране на нови доказателства и не възразява срещу извършените действия по събиране на доказателствата. Същият изразява несъгласие с направените от решаващия съд фактически изводи на базата на тези доказателства, които според него са довели до неправилна наказателноправна оценка на Д.ието и определянето му като несъставомерно.

1

В съдебно заседание прокурорът поддържа подадения протест.

Защитникът оценява протеста като неоснователен и моли оправдателното решение на РС-Варна да бъде потвърдено изцяло. Застъпва тезата, че прокурорът е изготвил акт, в който се съдържат единствено твърдения от сферата на житейската логика.

Въззивният съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, извърши собствен анализ на събраните доказателства, изводите от който на практика се припокриват с тези на първоинстанционния съд.

На базата на събраните по делото доказателствени материали, настоящият въззивен съдебен състав прие за установена следната фактическа обстановка:

В периода 2018год. – 2019год. обв. В. Т. и свидетелката Д.Б. били съдружници в „Назгруп“ ООД, което имало за предмет на своята търговска дейност - строителна дейност. Управителят Т. бил упълномощил св. Б. да представлява дружеството в неговата дейност. По това време свидетелят Т. А., живеел и работел в Германия. Тъй като не желаел да прекъсва връзките си с родината, А. решил да си купи жилище в гр.Варна. По същото време фирмата управлявана от обв. Т. – „Назгруп“ ООД, била обявила за продажба апартамент в новострояща се жилищна сграда, на адрес: ул. ....... Т. А. се свързал със св. А. А. - финансов консултант и поискал услугите му за да купи въпросния апартамент. Свидетелите А. А. и Т. А. се срещнали със свидетелката Д.Б. по този повод. На 15.08.2019год. бил подписан предварителен договор за покупко-продажба на апартамента - недвижим имот – апартамент Б 40 на адрес: гр. Варна, ул. ...... с продавач „Назгруп“ ООД и купувач свидетеля Т. А. на цена 141 000 евро. Предварителният договор бил подписан от св. Б.. След сключването на предварителния договор Т. А. изплатил на „Назгруп“ ООД 1600 лева на 16.08.2019год.; 1800 лева на 19.08.2019год. и 7500евро на 30.08.2019год. За останалата сума Т. А. договорил ипотечен заем от „Райфйзен банк“. На 08.11.2019год. бил сключен окончателен договор за покупко продажба на апартамента с цена по нот. Акт 121 537.07 евро, който бил подписан от обв. Т., като представител на дружеството продавач и свидетелите Т. А. и М. Х./купувачи/.

Според договора с банката – т.2.2., кредитополучателят следвало да усвои лимит-1 по договора за кредит в размер на 126 хил. евро до 19.12.2019 год. Лимит-2 по същия договор – т. 2.2.1., в размер на 27 000 евро следвало да бъде усвоен от кредитополучателя не по –късно от 6 месеца от датата на сключване на договора за кредит след представяне на Разрешение за въвеждане в експлоатация/Разрешение за ползване/ - Акт 16 на имота.

Това условие подтикнало продавача да обезпечи вземането си, поради което в същия ден – този на сключването на договора за банков кредит, обвиняемият Т. извикал свидетеля А. и поискал от него да подпише писмено изявление, че дължи неплатения остатък от 26 хил. евро. Така бил подписан 2 частен документ наречен договор, според който св. Т. А. се задължавал да заплати 26 000 € до два дена след постъпването на сумата в личната му сметка. Във въпросния документ не се съдържала информация на кого следва да бъде платено и на какво основание. Върху предоставеното на съда копие на този вариант на документа бил дописан с химикал телефонен номер ***.

В последствие в документа било направено дописване.

След думата договор било дописано „за заем“ и се получило заглавие „Договор за заем“, след данните на свидетеля Т. А. били дописани два телефонни номера: 015145466308 и *** и изявлението „декларирам с подписа си че“. Било дописано също така, че плащането от св. А. ще е към обвиняемия В. Й. Т. с посочване и на ЕГН на Т.. Било дописано също така, че въпросните 26 000 евро са остатък от получени 50 000 евро. Телефонен номер *** не фигурирал в преправения вариант.

В преправения документ/окончателния вариант/ имало добавки както от св. Т. А., така и от обв. Т..

Ръкописен текст „015145466308, *** и Ще заплатя 26 000 Е до два дена след постъпване на сумата в личната ми сметка бил добавен там от свидетеля Т. А..

Останалата част на обсъждания документ била изписана от обв. В. Т..

На 19.04.2022год. в ОС Варна била депозирана искова молба от обв. В. Т. чрез адв. К.М., срещу св. Т. А.. Исковата претенция била за сумата от 26 000 евро като частичен иск от 50 000евро с твърдения, че задължението произтича от договор за заем.

Към исковата молба бил приложен и заверен от адвоката препис на окончателния вариант на документа с посочен автор св. Т. А. - саморъчно написан документ наименован „договор за заем“, с което преправеният документ бил употребен. Образувано било гр.д. № 884/2022год. по описа на ВОС в хода на което от страна на ищеца бил представен и неговия оригинал.

Основният въпрос в случая е дали се касае за употребен документ съдържащ изявление от името на свидетеля А., което той не е направил.

В случая настоящата Въззивна инстанция напълно се солидаризира с направения анализ на доказателствата от първоинстанционния съд, споделя го и с оглед максимална яснота ще се спре на най-важния момент, без да обсъжда доказателствената съвкупност в нейната цялост, като преповтаря на практика възприетите като коректни изводи на Районния съд.

Видно от извършената в хода на съдебното следствие съдебнопочеркова/графологична и техническа експертиза е следното:

В документа „Договор“ липсват двата телефонни номера „015145466308 и ***“ налични в документа „Договор за заем“, където са изписани от св. Т. А.. От друга страна в документа Договор има изписан с мастило телефонен номер ***, който е изписан от обв. Т..

3

Абсолютно правилен е извода на ВРС, че на базата на въпросната експертиза може да се заключи, че тези дава безспорно установени факта не дават възможност да се достигне до еднозначен и категоричен извод, кой е варианта на документ обективиращ волята на посочения за автор Т. А.. Още повече, абсолютно невъзможно е да се установи дали св. Т. А. е бил последния съсъставител на окончателния му вариант преди, да бъде внесен в съда по гражданското дело и е знаел какво е съдържанието му или напротив не е знаел какъв е окончателния му вариант, тъй като последно е дописвал обв. Т.. С други думи, кой от двамата съавтори на документа /А. или Т./ е дописвал в него последен е обстоятелство, което е абсолютно невъзможно за изясняване, а това е необходимо за да се установи по несъмнен начин каква е била волята на вписания като негов съставител св. А. и била ли е тя изопачена чрез преправка.

Волята на посочения като съставител свидетел Т. А. е толкова важна в случая, защото независимо от наименованието на документа, същият в същността си е частен диспозитиван документ съдържащ единствено волята на вписания като него съставител Т. А. да плати на обв. Т. сумата от 26 000 евро. Касае се за едностранна сделка, съгласно която А. се задължава да плати, а обв. Т. придобива правото да получи. За последния не произлизат никакви задължения на базата на въпросния документ, който некоректно е озаглавен договор вместо запис на заповед.

Абсолютно правилно първоинстанционният съд е съобразил, че ако признае за виновен обв. А., това ще бъде направено при непълнота на доказателствата и на базата на предположение, което е недопустимо.

Ето защо възраженията срещу обосноваността и законосъобразността на проверяваното решение са неоснователни.

С оглед на изложеното и след като не намери основания за изменение на решението, както и такива за неговата отмяна, настоящия въззивен състав на Варненски окръжен съд

РЕШИ:

Потвърждава изцяло решение Решението по АНД № 441/2025 г. по описа на РС – Варна

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5