Решение № 2541 от 24.04.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2541 гр. София, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Димитър К. Демирев

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20241100509471 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 7287/20.04.2024 г., постановено по гр.д. № 46934/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 85 с-в, съдът е отхвърлил предявените от Д. А. П. срещу Столична община искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът е собственик по придобивна давност на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-184/09.03.2016 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. София, район „Подуяне“, ул.

****, с площ от 581 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 674, кв. 306а, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***,

***, ***; сграда с идентификатор *** по

КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 4/09.03.2016 г. на ИД на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 43 кв.м., брой етажи: един, предназначение: жилищна сграда – 1 еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, така и на основание чл.78, ал.3 ГПК е осъдил ищеца да плати разноски на ответника в размер на 100лв.

Ищецът в исковата молба твърди, че от 1976г. живее без прекъсване в имота, който бил отчужден през 1988г. от Столична община, но без да има реализирано мероприятие. Твърди, че владее имота явно, необезпокоявано и без прекъсване, като построил работилница и гараж, изградил масивна ограда, преди повече от тридесет години засадил плодни дръвчета и разположил кошери.

Ответникът в отговора оспорва иска по твърдения, че процесният имот е бил собственост на бащата на ищеца (А. А.), но със заповед № РД-401102/23.08.1988г. е бил отчужден, като А. А. и съпругата му Н.А. (майка на ищеца) били обезщетени с апартамент, така и синът им (ищеца) също е бил обезщетен с апартамент. По жалба срещу заповедта на бившите собственици били инициирани съдебни производства, приключили с решение от 16.02.1998г. на ВАС, както и извънреден способ за отмяна, по която с решение от 30.11.1999г. молбата била оставена без уважение. Междувременно имотът бил актуван с АОС от 16.01.1997г., като бившите собственици не го освобождавали, поради което била издадена заповед за изземване от 10.04.1997г., която била атакувана, но с решение от 04.08.2010г. жалбата била оставена без уважение, а решението не било допуснато до касационно обжалване. Заповедта за отчуждаване била атакувана с искане за отмяна, по която с определение от 08.07.2003г. на ВАС била оставена без уважение. След влизане в сила на заповедта за изземване била издадена покана за доброволно изпълнение от 27.11.2012г. връчена на бащата на ищеца, който адресирал молба до кмета срока да бъде удължен. В отговор кмета на район Подуяне отложил изземването за 09.05.2013г., като посочил, че считано от 01.01.2013г. се дължало обезщетение за ползване на общински имот в размер на 34.84лв. месечно. На 09.05.2013г. с оглед тежкото социално положение на А. и съпругата му имотът не бил иззет, като продължавали да заплащат обезщетение. А. починал на 05.12.2017г., като съпругата му подала заявление от 18.01.2017г., с която представя информация за смъртта и моли да продължи да плаща обезщетение. Н.А. починала на 20.04.2021г., като на 05.04.2023г. била издадена заповед за изземване срещу ищеца, която била атакувана пред 2

АССГ, но жалбата била оставена без уважение. Оспорва се ищецът да е упражнявал каквото и да било владение.

СРС е отхвърлил иска, приемайки че след като процесният имот е отчужден от бащата на ищеца в полза на Държавата (съответно ответната община е доказала собствеността на процесните имоти с оглед §7, ал.1, т.1 ПЗР ЗМСМА), то до 1988г. е ирелевантно дали ищецът е осъществявал владение, като след отчуждаването – живеещите в имота лица (ищецът и родителите му) са станали държатели, като съдът приема, че по делото не се установяват действия на ищеца, с които да манифестира промяна в намерението си при упражняване на фактическата власт, вкл. приема, че със заявлението от 18.01.2018г., в което заедно с майка си е поискал да бъде продължено ползването на отчуждения имот срещу наем, което изявление е оценено като извънсъдебно признание на неизгодния факт, че се явява само държател, в която връзка са оценени и показанията на св.С., кредитирани като достоверни, но недостатъчни.

Недоволен от решението е останал ищецът, който е подал въззивна жалба, с която обжалва изцяло решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, така и е необосновано. Твърди, че по делото е доказано, че живеел в процесния имот преди отчуждаването му през 1988г. до настоящия момент като през целия период осъществявал фактическата власт с намерение за своене, владеел го през прекъсване, необезпокоявано и без спорове, явно, с намерение, че упражнява съдържанието на вещното право на владение и ползване като собственик, които факти се установявали и от показанията на разпитания св.С.. Счита за ирелевантни отношенията между ответника родителите на ищеца, доколкото ищецът владеел имота на самостоятелно основание. В тази връзка неправилен бил изводът, че ищецът е държател. Оспорва доказателствената стойност на заявлението от 18.01.2018г., доколкото същото изхождало от майката на ищеца, в което било поискано да се удължи наема, което изявление било от първо лице, единствено число, т.е. изхождало лично от нея, докато ищецът не бил в наемни отношения и не било претендирано срещу него обезщетение и не бил плащал такова. На следващо място, твърди се, че съдът не обсъдил доводите, според което ищецът доказано владял в имота, като го бил придобил по давност още през 2006г. – 12г. преди 2018г., в който смисъл цитира съдебна практика (решение № 558/07.01.2012г.

3 и решение № 251/27.12.2012г. по гр.д. № 429/2012г.). От приложената по делото заповед от 23.08.1988г. процесният имот бил отчужден за мероприятия, от които нямало и нужда, съответно общината не ги реализирала, а отчуждените собственици получавали обезщетения в много по-нисък размер.

Развива подробни съображения в писмени бележки. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата Столична община, в който се оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна, съответно бъде потвърдено постановеното решение. Процесният имот представлявал общинска собственост, за който бил съставен АЧОС № 68/16.01.1997г., като правото на собственост било придобито след реализирана и приключила процедура по отчуждаване. Имотът бил обитаван от родителите на ищеца (А.

А. и Н.А.), като до смъртта си бащата плащал обезщетение за ползване, а след смъртта му – ищецът и майка му подали заявление от 18.01.2018г., с което искали да се продължи ползването на общинския имот в замяна на плащане на обезщетение, чието авторство се удостоверявало от подписите. С това се доказвала липсата на субективния елемент на владението, в този смисъл ищецът осъществявал само държане. Претендира разноски за юрк.възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на въззиваемия.

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а разглеждано по същество е ПРАВИЛНО, като на 4 основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Съвкупно от събраните по делото доказателства се установява:

Процесните имоти са били собственост на бащата на ищеца, като са отчуждени със заповед № РД-40-1102/23.08.1988г. на основание чл.95 вр. чл.98 вр. чл.63, ал.1, т.1 ЗТСУ (отм.) (жалбите за отмяна на която са оставени без уважение с окончателно Решение № 407/16.02.1998г. по адм.д.

№ 2937/1996г. на ВАС, като с решение № 6420/30.11.1999г. по адм.д. № 5672/1999г. на ВАС, е отхвърлена молбата на А. А. за отмяна на влязло в сила решение № 407/16.02.1998г. по адм.д. № 2937/1996г. на ВАС), като със Заповед № РД-41-281/20.03.1989г. е определен апартамент (№ 150) като обезщетение на А. П. А. и апартамент (№77) за нуждите на сина Д. А. П..

Процесните имоти са актувани с Акт за общинска собственост № 68/16.01.1997г. по чл.2, т.4 ЗОС. С влизане в сила на ЗМСМА, на основание § 7, ал. 1, т. 3, е станал частна общинска собственост (независимо, че актът за общинска собственост е съставен през 1997 г.).

Със заповед № РД-48-49/10.04.1997г. на кмета на Столична община е наредено изземване на процесния имот от А. А. и домакинството му (По жалба от А. А., която е отхвърлена с решение от 29.07.2010г. по адм.д. № 1027/1997г. на СГС, в която е прието, че с решение на СГС, ГК, 3б отделение по гр.д. № 712/1994г. жалбата срещу отказ за отмяна на отчуждаването е оставена без уважение с влязло в сила съдебно решение от 18.02.2009г. № 305/2004г., като решение от 29.07.2010г. е потвърдено с Решение № 6954/18.05.2011г. по адм.д. № 3390/2011г. на ВАС. В същото е описано, че описаният в заповедта имот е бил отчужден от А. А. по реда на ЗТСУ през 1988г. и като бивш собственик е получил като обезщетение два апартамента – за неговото семейство и за пълнолетния му син, след което провел производство по чл.4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ… и с окончателно решение по адм.д. № 713/1994г. по описа на СГС, адм. отделение, жалбата срещу адм.отказ постановен със заповед № РД-54-266/1994г. на кмета на Столична община, е отхвърлена като неоснователна, като в мотивите било отразено, че мероприятието е изпълнено, но върху имота не е осъществено строителство и сградата не е съборена. Молбата за отмяна на отчуждаването на имота не е 5 подадена съгласно изискванията на чл.7, ал.1 от закона като синът на жалбоподателя, на който в резултат на отчуждаването е отстъпено в обезщетение имот, не бил подал и подписал молбата с нот.заверка на подписан, т.е. не е направено валидно искане за отмяна на отчуждаване на имота по реда на ЗВСВОНИ.

Приобщена е докладна записка на полицейски инспектор по пр.№ 34316/2009г. от 02.10.09г. до началника на 05 РУ – СДВР относно искане за снемане на личните данни на лицата ползващи процесния имот, като е описано, че на описания адрес са установени лица във видимо недобро здравословно състояние (А. А. и Н.А.). След влизане в сила на решението на ВАС, с която е отхвърлена жалбата срещу заповедта за изземване, е изпратена покана за доброволно изпълнение до домакинството на А. П. А., получена от последния на 14.12.2012г. В отговор е подадена молба от последния от 03.01.2013г., с която моли за удължаване срока за изпълнение, съответно съдействие за предоставяне на общинско жилище, защото остава на улицата. В отговор на молбата на 15.01.2013г. е получено писмо изходящо от Район Подуяне, с която на молбата на А. се удовлетворява като се отлага предаване на имота до 09.05.2013г., вкл. се уведомява, че считано от 01.01.2013г. дължи обезщетение за ползване, размерът на което ще бъде изчислен след осигуряване на достъп за измерване на помещенията. С писмо от 18.01.2013г.