Решение № 469 от 30.04.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 469 гр. Пазарджик, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20245220103222 по описа за 2024 година

Предявени са комулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 26 ал.2 пр.5 от ЗЗД и чл. 124 ГПК.

Делото е образувано по искова молба подадена от адв. Л. М.-П., АК Пазарджик, ул.

"Ив**, в качеството на пълномощник на Н. А. Х., ЕГН **********, с посен адрес: гр.

**ротив Н. С. А. ЕГН********** от гр. Паз** и Л. Р. А. ЕГН ********** от гр. Пазар**5 в която се твърди, че ищцата Н. Х. е наследник на **в и н И. Х., които наследодатели приживе били придобили в режим на СИО - САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № **, по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик, с адрес: гр. Пазарджик, ***1, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ от 72,46 кв.м., ВЕДНО с прилежащ обект - Изба-21. Твърди се, че към настоящия момент Н. Х. била собственик на идеални части от гореописания самостоятелен обект, както и че когато дядо й с починал на ** г., тя станала собственик по наследство на 1/6 ид.ч. от процесния имот. Твърди се, че на 05.11.2009 г. с нот. акт № 95/2009 г., том 3, per № 4308, дело 449/2009 по описа на нотариус Наташа Хантова, н И. Х. /баба на ищцата/ била дарила на Н. С. А. /леля на ищцата/ 4/6 идеални части от описания по-горе имот. Твърди се още, че на 20.10.2014 с нот.акт №51/2014г., том 4, per №6899, дело 560/2014 по описа на нотариус Наташа Хантова, Н. С. А. дарява на н И. Х. 4/6 идеални части от описания по-горе имот. Сочи се, че данъчната оценка на идеалните части от имота предмет на дарението е била 16647,40лева.

На следващо място се твърди, че на 30.10.2014 г. с нот. акт №81/2014г., том 4, per №7189, дело 588/2014 по описа на нотариус Наташа Хантова, н И. Х. продава 4/6 идеални части от описания по-горе имот на Н. С. А.. Твърди се, че данъчната оценка на идеалните части от имота предмет на продажбата е била 16647,40лева, като цената на сделката според нотариален акт №81/2014г. по описа на нотариус Наташа Хантова е 9900лева.

Твърди се, че за кратко време ищцата губи първо баща си - януари 2000 г., а близо 1 година по-късно и дядо си, което я свързвало още повече с баба й н Х. и макар и от разсие, тя се стараела да поддържа връзката с баба си. Твърди се, че ищцата е служител на Гранична полиция, и е била изпращана в ЦСПП Пазарджик за различни обучения и преквалификации, често посещавала и оставала при баба си да преспива, както и, че когато била идвала винаги й била оказвала помощ включително и финансова. Твърди се, че когато ищцата оставала при баба си, те си говорели за близките хора, които са изгубили и за това колко е хубаво когато са заедно. Твърди се ,че баба н била много щастлива, че има внучка, която носи името й.

Твърди се, още че в последната година, когато здравето на баба й се влошило, а служебните ангажименти на ищцата били зад граница, леля й възпрепятствала контактите с баба й и когато търсела баба си по телефона, отговорът бил: „спи и не мога да я събудя" или: „не иска да говори с никой“. Твърди се, че на 09.02.2021 г., бабата на ищцата била починала, като леля й Н. А. не я била потърсила да я уведоми, така и не могла да си взема последно сбогом.

За смъртта на баба си разбрала от братовчед на баща й, който я потърсил да я пита защо не е присъствала на погребението. При тази новина ищцата била разстроила и до ден днешен и било мъчно, че не си е взела последно сбогом с баба си. Твърди се, че от данъчното получавала писма за дължимия данък за процесния имот и го плащала по банков път, докато не й направило впечатление, че плаща само за 1/6 идеални части, а би трябвало след смъртта на баба й да е станала собственик на 1/2 ид.ч. от процесния имот. Опитала се да се свърже с лелята, но контакт не бил осъществен. При едно от пътуванията й в началото на 2024 г. направила справка в МДТ Пазарджик и разбрала, че лелята и съпруга й са собственици на 4/6 идеални части от имота. Станало й много мъчно и се обърнала към адвокат, за да види по какъв начин е придобит имотът. При справката в AB СВ Пазарджик, се установило, че през 2009 г. баба й била дарила на леля нейните 4/6 идеални части, както и симулативните сделки от октомври 2014г., целящи единствено да увредят интересите й като наследник. Смята че, сделките от 2014 г. са симулативни, тъй като съобразно практиката на ВКС, симулативен е онзи договор, от който страните, които са го сключили, не желаят да бъдат обвързани. Сочи се, че симулативният договор е нищожен, независимо от това, че не прикрива никаква друга сделка /абсолютна симулация/ или прикрива някаква друга сделка /относителна симулация/.

Твърди се, че за ищцата било безспорно, че страните по договора за покупко-продажба не са имали воля да бъдат обвързани от него, а са го сключили само за да създадат привидни правни последици, настъпването на каквито не са желаели, само и единствено, да бъдат увредени интересите на ищцата. Отделно от това, се посочва, че един договор се явява привиден, когато страните са се съгласили, че няма да си дължат посочените престации. В този смисъл се сочи Решение № 163 от 15.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1536/2009 г. Твърди се, че цената на прехвърляне, била много под данъчната оценка, съответно и от пазарната цена на имота. Твърди се, че определената „цена“ е под 10 000 лева, за да няма плащане по банков път, каквото е изискването на закона, както и, че поведението на баба й и леля й прикривало само и единствено дарението на имота, тъй като ищцата Н. Х. съгласно чл. 29 от ЗН има право на запазена част. И тъй като страните се били съгласили, предвид цената и последователността на сделките, че няма да си дължат нищо, единствения извод до който можело да се достигне, според ищцата, е че сделката обективирана в нотариален акт №81/2014г., том 4, per №7189, дело 588/2014 по описа на нотариус Наташа Хантова е симулативна.

Оформено е искане към съда, за провъзгласяване на сделката по прехвърляне на процесния имот с нот.акт №81/2014г., том 4, per № 7189, дело 588/2014 по описа на нотариус Наташа Хантова за нищожна.

Моли се съдът да приеме за установено по отношение на Н. С. А. ЕГН ********** и Л. Р. А. ЕГН **********, че Н. А. Х., ЕГН **********, с посен адрес: г**4 е собственик на 1/2 ид.ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № **, 2 по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик, с адрес: гр. Пазарджик, ***1, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ от 72,46 кв.м., ВЕДНО с прилежащ обект - Изба-21, от които 2/6 ид.ч.на основание наследяване по закон от н Х. и 1/ 3 наследяване по закон от нейния дядо.Претендира се присъждане и на сторените разноски в настоящото производство. Формулирани са доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответниците Н.

С. А., ЕГН ********** от гр.П** и Л. Р. А., ЕГН **********, от гр.П**, със съдебен адрес: гр.Пазарджи** чрез пълномощника им адв. Л. М., в който е изложено становище за неоснователност на исковата молба. Не се оспорва , че след смъртта на **в, починал на **г., ищцата станала собственик на 1/6 идеални части, ответницата Н. А. е станала собственик на 1/6 идеални части, а н Х. е собственик на 4/6 идеални части от описания имот. Твърди се, че действително през 2009 г. н Х. дарила на ответницата Н. А. 4/6 идеални части от апартамента, както и, че на 20.10.2014 г. ответницата Н. А. била дарила на майка си 4/6 идеални части от апартамента. Твърди се също така, че на 30.10.2014 г. майката на ответницата продала на същата собствените си 4/6 идеални части от апартамента за сумата от 9900 лв., която й била изплатила в брой, преди подписването на нотариалния акт. Твърди се, че й била заплатила такава сума, тъй като така се били разбрали, сделката била между майка и дъщеря - близки родственици, а освен това майка й била останала да живее в жилището, и си била запазила пожизнено право на ползване. Твърди се, че не било вярно изложеното в исковата молба, че ищцата поддържала връзка и контакти с майката на ответницата, и нейна баба н Х.. Твърди се, че ищцата повече от 30 години не живеела в гр.Пазарджик, и че по никакъв начин ответницата не била ограничавала контактите на ищцата с майка й, съответно нейната баба. Твърди се, че майката на ответницата си живеела сама в жилището, в което имало стационарен телефон, така че при желание от страна на ищцата тя винаги могла да й се обади. Твърди се, че телефонът бил закрит след смъртта на майка й. Твърди се, че ищцата била идвала да преспива при баба си през 2001 г., след като починал братът на ответницата, и била спала няколко пъти при майка й. Твърди се, че н Х. била болна от сърце и когато се налагало, ответницата й била придружител. Ищцата не посещавала баба си по време на болничните й престои, не се интересувала от здравословното й съсие. Твърди се, че майката на ответницата била починала в Ковид отделение в МБАЛ Пазарджик и ответницата сама се била заела да организира погребението й, била съсипана, жалела, била под стрес. Твърди, че вечерта се била сетила да пусне съобщение във Фейсбук, че майка й е починала и от братовчеда им Любо Илков разбрала, че той се бил обадил на ищцата, за да я уведоми, че баба й е починала, както и, че ищцата не присъствала на погребението. Твърди се, че доколкото ответницата била разбрала, същата е била в служебна командировка. Оспорва се и се твърди, че не е вярно изложеното в ИМ, че сделката обективирана в нотариален акт № 81/2014г., том 4, per № 7189, дело 588/2014г. по описа на Нотариус Наташа Хантова е симулативна. Твърди се, че не е вярно, че страните по договора за покупко-продажба не са имали воля да бъдат обвързани по него, а са го сключили само за да създадат привидни правни последици, настъпването на каквито не са желали. Твърди се, че майката на ответницата категорично била искала да й продаде 3 собствените си идеални части от апартамента. Твърди се, че ищцата била наясно и знаела за всички разпоредителни сделки, извършени от майката на ответн По предявения иск за собственост е направено възражение за изтекла в полза на ответниците придобивка давност.

Твърди се, че от момента на сделката и до настоящия момент само ответниците владеят процесния апартамент - едно трайно, непрекъснато и необезпокоявано владение, както и, че само те имат ключ, че ищцата нямала ключ за апартамента, не го била посещавала изобщо от 2012 г. и не била предявявала никакви претенции. Моли се съдът, да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира се присъждане на направените по делото съдебно деловодни разноски. Формулирани са доказателствени искания.

В съдебно заседание ищцата чрез своят процесуален представител поддържа и уточнява предявените искове, като поддържа, че исковите претенции са за нищожност на сделката за покупко- продажба поради симулация и за установяване на права на собственост – по наследство от общите наследодатели. Ответниците чрез своят процесуален представител поддържат своите възражения.

Съдът след като взе предвид представените по делото писмени доказателства и като ги съпостави с изложените от страните доводи и възражения, прие за установено следното то фактическа страна :

Не е спорно по делото, а и от представените писмени доказателстваудостоверение за наследници ,нотариални актове, кадастрална схема и данъчна оценка , се установява, че ищцата Н. А. Х. и първата ответница – Н. С. А. - са наследници по закон на **в , починал на ** г., като ищцата е негова внучка от починал син / ** сов ** / , а ответницата е негова дъщеря. Също така се установява, че бабата на ищцата н И. Х. също е починала – на 09.02.2021 г. и е оставила същите лица за свои законни наследници. Не е спорно , че двамата ответници са съпрузи.

Не са спорни също така и обстоятелствата, според които ищцата Н. Х. е станала собственик на идеални части от процесния имот по наследство от нейния дядо , а именно – на 1/6 ид.ч. от процесния имот, а другите права са преминали в полза на нейната леляответницата Н. А. и на нейната баба н Х. – 4/ 6 ид.ч. , тъй както не е спорно , че имотът е придобит от общата наследодателка в режим на СИО.