Решение № 907 от 11.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 907 гр. Пловдив, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20255300500618 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ” ЕООД – гр. София, ЕИК ****; против решение № 5134/19,12,2024 г., постановено по гр. д. № 3950/2024 г. на РС Пловдив, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът да се признае за установено в отношенията между страните, че П. В. В., ЕГН **********; дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ” ЕООД – гр. София, ЕИК ***; суми, дължими по сключен между страните Договор за потребителски кредит № ***/** г., за които е издадена Заповед № 7516/03,11,2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 15893/2023 г. на РС Пловдив, както следва: сумата от 730,89 г., представляваща непогасено падежирало договорно възнаграждение за периода от 20,12,2019 г. до 06,01,2021 г., както и сумата от 305,49 лв., представляваща лихва за забава за периода от 21,12,2019 г. до 06,01,2021 г., както и сумата от 1537,98 лв., представляваща законна лихва за периода от 06,01,2021 г. до 30,10,2023 г.

С оплакване за незаконосъобразност на решението в посочените части поради необоснованост и противоречие с материалния закон, от съда се иска да го отмени в обжалваната част и вместо това да признае за установена дължимостта на посочената възнаградителна лихва.

1

Ответникът П. В. В., ЕГН **********; изразява становище за неоснователност на жалбата и иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК. Предявени от „ПРОФИ КРЕДИТ” ЕООД – гр. София, ЕИК ****; против П. В. В., ЕГН **********.

От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца суми, за които е издадена Заповед № 7516/03,11,2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК, постановена по ч ч. гр. д. № 15893/2023 г. на РС Пловдив; представляващи задължения по сключен между страните Договор за потребителски кредит № ***/19,11,2019 г.

Ответникът оспорва дължимостта на сумите.

С обжалваното решение РС е приел, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК и потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита. Поради това е установена дължимост само на вземането за главница, а по отношение на останалите претендирани суми, претенциите са отхвърлени.

При извършената служебна проверка в изпълнение разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съдът намира, че решението е валидно и допустимо. По отношение законосъобразността на обжалваното решение, в рамките на служебно дължимата проверка относно правилното приложение на материалния закон и предвид предявените във въззивната жалба оплаквания, съдът приема следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 15893/2023 г. на РС Пловдив, за вземанията си, посочени по-горе, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника. Постъпило е възражение от длъжника против заповедта и на кредитора е указана възможността за предявяване на иск по реда на чл.

422 от ГПК. Исковата молба, по която е образувано производството по настоящото дело, е предявена в срока по чл. 415 от ГПК. Изложеното обуславя допустимостта на предявените установителни искове.

Пред РС е представен сключеният между страните договор за кредит, на който ищецът основава правата си.

Със същия ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 2000 лв., срещу което ответникът се е задължил да върне кредита на 24 погасителни вноски при годишен лихвен процент в размер на 41,00 % и ГПР в размер на 48,89 %, като по този 2 начин общата дължима сума по кредита е уговорена на 2949,99 лв. Отделно от това ответникът се е задължил да заплати Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 600 лв. и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 1800 лв., и по този начин общото му задължение по договора е определено на общо 5349,99 лв.

Правоотношенията между страните са такива между търговец и потребител, поради което приложение намират нормите на ЗЗП и ЗПК. От характера на посочените в договора "допълнителни услуги", за които е предвидено възнаграждение (приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за отлагане, намаляване и смяна на дата на падеж на погасителни вноски и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства), следва, че същите се отнасят за действия по усвояване и управление на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. При това положение следва да се приеме, че целта на посочената договорна клауза е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата (т. нар. скрита възнаградителна лихва), уговорена в противоречие с добрите нрави и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

По същността си възнагражденията за закупените допълнителни услуги съставляват разходи по кредита и следва да бъдат включени в ГПР по кредита. Между страните е безспорно, че тези разходи не са включени в посочения в договора ГПР, определен на 48,64 %. При включването им, годишният процент на разходите по договора би надминал установеният от закона максимален размер от 50%.

Следователно тази клауза, на основание чл.19, ал. 5 от ЗПК, е нищожна.

Изложеното обосновава извода, че са нарушени изискванията на чл. 11, ал.

1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и сключеният между страните договор следва да се приеме за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. До същия извод е достигнал и РС и правилно е приел, че на връщане подлежи само чистата стойност на договора и е отхвърлил претенциите за възнаградителна лихва, лихва за забава и допълнителни възнаграждения. Поради това решението в обжалваните части следва да се приеме за законосъобразно и да бъде потвърдено., а за разликата над тази сума до пълния претендиран размер, както и за останалите претендирани суми, е отхвърлил за недължимо претендираното договорно възнаграждение, поради което решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

В полза на въззиваемия следва да се присъдят сторените за настоящото производство разноски, които се констатираха в размер на 300 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5134/19,12,2024 г., постановено по гр. д. № 3950/2024 г. на РС Пловдив, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът да се признае за установено в отношенията между страните, че П. В. В., ЕГН **********; дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ” ЕООД – гр. София, ЕИК ***; суми, дължими по сключен между страните Договор за потребителски кредит № 30040684905/19,11,2019 г., за които е издадена Заповед № 7516/03,11,2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 15893/2023 г. на РС Пловдив, както следва: сумата от 730,89 г., представляваща непогасено падежирало договорно възнаграждение за периода от 20,12,2019 г. до 06,01,2021 г., както и сумата от 305,49 лв., представляваща лихва за забава за периода от 21,12,2019 г. до 06,01,2021 г., както и сумата от 1537,98 лв., представляваща законна лихва за периода от 06,01,2021 г. до 30,10,2023 г.

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ” ЕООД – гр. София, ЕИК ***; да заплати на П. В. В., ЕГН **********; сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща деловодни разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4