Решение № 1179 от 13.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1179 гр. Пловдив, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. Г. Бекяров при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева като разгледа докладваното от И. Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20245330205970 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 92-01-713 от 30.09.2024 г., издадено от заместник-изпълнителен директор на Агенция по вписванията, с което на „КОПРИВКИ“ АД с ЕИК 205824807 на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 63, ал. 6 от ЗМИП, вр. с § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП.

Дружеството жалбоподател чрез процесуалния си представител моли да се отмени НП с аргументи за липса на нарушение, нарушаване на процесуалния закон и по-конкретно за неспазване на срока по чл. 34 от ЗАНН, както и изтекла погасителна давност. Претендират се присъждане на разноски.

Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема отношение по основателността на жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

Въз основа на постъпила в Агенция по вписванията докладна записка № 92-0221 от 04.01.2024 г. от Директора на Дирекция „ДЛР и ДЛВ“ към Агенцията по вписванията, била извършена проверка на дружеството жалбоподател „КОПРИВКИ“ АД с ЕИК 205824807, представлявано от изпълнителния директор И. Г.Б., със седалище и адрес на управление област Пловдив, община Родопи, с. Белащица, ул.

1

„Пейо Яворов“ № 2, от длъжностно лице по вписванията относно изпълнение на изискванията на ЗМИП. След справка по електронната партида на дружеството в информационната система на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), било установено, че дружеството е регистрирано на 17.09.2019 г. и в регистъра нямало вписан действителен собственик на дружеството, отговарящ на изискванията на § 2 от ДР на ЗМИП. В тази връзка за дружеството жалбоподател след вписване на заявлението за първоначална регистрация на 17.09.2019 г. в 7-дневен срок е възникнало задължение да заяви действителния си собственик съгласно изискванията на чл. 63, ал. 6 от ЗМИП. За целта е следвало да подаде декларация по образец Б7 с отразените данни по чл. 63. ал. 4 от ЗМИП.

От извършената проверка по партида на дружеството служителят към наказващия орган е приел, че към момента на проверката, 7-дневният срок предвиден по чл. 63, ал. 3 на ЗМИП вр. чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ не е спазен, като бил изтекъл на 24.09.2019 г.

Направените по-горе констатации, проверяващото длъжностно лице отразило в съставен Констативен протокол на 22.06.2024 г., а въз основа на тях, компетентно длъжностно лице Д. Г. Н., заемаща длъжност **** в Служба по регистрация – Пловдив в Агенция по вписванията, съставила на 09.07.2024 г. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 92-02-21 г. на дружеството жалбоподател. В същия е посочено, че като не е изпълнило задължението си по чл. 63, ал. 6 от ЗМИП и не е заявило за вписване обстоятелства относно действителните собственици по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП до 24.09.2019 г. в ТРРЮЛНЦ, на 25.09.2019 г. е извършило нарушение на чл. 63, ал. 6 от ЗМИП вр. чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. Актът е съставен, предявен и връчен на същата дата на изпълнителния директор на дружеството И. Б.

Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което било посочено, че като не е заявило за вписване обстоятелства по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, а именно действителен собственик на дружеството до 31.05.2019 г. в ТРРЮЛНЦ, на 01.06.2019 г. е нарушило законоустановения срок по смисъла на § 9, ал.

2 от ЗМИП, с което е извършило нарушение на чл. 63, ал. 6 вр. § 9, ал. 2 от ПЗР от ЗМИП и му била наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от ЗМИП.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Д. Н. - актосъставител, както и от събраните и приобщени по съответния ред писмени доказателства, а именно АУАН № 92-02-21 от 09.07.2024 г., констативен протокол от 22.06.2024 г., протокол от учредително събрание на „КОПРИВКИ“ АД, Акт за дарение и учредяване на фондация „БОР МАРИЦА“, Устав на фондация „БОР МАРИЦА“, актуално състояние извадка от ТРРЮЛНЦ на дружествата Фондация „БОР МАРИЦА“, „МУРА БЪЛГАРИЯ“ ООД и „СПРИНГ КЪМПАНИ“ ЕАД, молба от „КОПРИВКИ“ АД ведно с обратна разписка № 3110013245705, видно от която жалбата е изпратена до АВ – София на 17.10.2024 г. и ежедневен опис по клиент № 4000103/17.10.2024 г., ведно с препис от настоящата молба за връчване на насрещната страна, последните с оглед преценката за допустимост на жалбата, молба от Агенция по вписванията ведно с справка от Български пощи относно дата на изпращане и получаване на товарителница № CL010214235BG с посочен вид и описание на пратката, справка-извлечение от товарителница CL010214235BG с посочен вид и описание на пратката при изпращане, Заповед № РД-01-402 от 29.06.2022 г., Заповед № РД-01-558 от 31.05.2024 г.

Разпитан в съдебно заседание актосъставителят споделя, че описаната в акта фактическа обстановка е такава, каквато е констатирана от нея, вследствие на 2 разпределен на нея на 02.07.2024 г. констативен протокол от централата на агенцията, съставен въз основа на докладна записка от 04.01.2024 г. Допълва, че след изпратена покана до представителя на дружеството за съставяне на акта, на 09.07.2024 г. в негово присъствие е съставила АУАН, който бил подписан от представителя на дружеството без възражения. Съдът оцени показанията на свидетеля като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност, а именно констативен протокол от 22.06.2024 г., поради което ги възприе като достоверни.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Констатираха се и нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Съдът намира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили съществено правата на жалбоподателя. По конкретно са нарушени правилата за пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено – чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Между съдържанието на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление съществува съществено противоречие относно фактическите обстоятелства – срока на изпълнение на задължението.

От фактическа страна в АУАН е посочено, че на дружеството е вменено нарушение, изразяващо се в това, че не е заявило за вписване обстоятелствата относно действителните си собственици в 7-дневния срок, изтекъл на 24.09.2019 г., с което на 25.09.2019 г. е нарушило чл. 63, ал. 6 от ЗМИП вр. чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.

Впоследствие обаче, в издаденото въз основа на него наказателно постановление, дружеството е санкционирано за различно по време и съдържание нарушение, а именно за това, че не е заявило действителните си собственици в срока до 31.05.2019 г., с което на 01.06.2019 г. е извършило нарушение на чл. 63, ал. 6 от ЗМИП вр. § 9, ал.

2 от ПЗР на ЗМИП.

Посоченото разминаване между АУАН и НП представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в АУАН е описано нарушение по чл. 63, ал. 6 ЗМИП вр. чл. 6, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ с конкретен срок на изпълнение на регламентирано задължение – до 24.09.2019 г. В НП е приета за първи път съвсем различна фактическа обстановка, а именно че изпълнението на същото задължение е следвало да настъпи до 31.05.2019 г., т.е. от 01.06.2019 г. задълженият субект е в нарушение при неизпълнение. Така в наказателното постановление се променят както времето на извършване на нарушението, така и срокът за изпълнение на задължението, който е пряко свързан с правното основание, възприето от наказващия орган. Това противоречие между обективната страна на нарушението, посочена в АУАН, и тази, изложена в наказателното постановление, е в нарушение на принципа за идентичност между акта и наказателното постановление, което следва да бъде издадено въз основа на същите фактически обстоятелства, описани в акта, без промяна на предмета на обвинението. Административнонаказващият орган не може да въвежда нови фактически основания, нова дата на извършване на нарушението, обусловена от крайния срок за изпълнение на законово задължение, защото това би довело до промяна на предмета на отговорността и би лишило нарушителя от възможността да организира адекватна защита. В случая именно това е сторено.

Наказателното постановление не потвърждава фактическите констатации от акта, а въвежда друго нарушение, отнесено към друг период и към различна правна хипотеза 3

(преходната норма на § 9, ал. 2 ПЗР ЗМИП). По този начин е нарушено изискването за идентичност между акта и наказателното постановление, което е гаранция за правото на защита на наказаното лице, като създава неяснота относно момента на възникване на задължението и момента на извършване на предполагаемото нарушение.

Налице са основания да се приеме, че не се спазени и сроковете по чл. 34 от ЗАНН, което също представлява нарушение на процесуалните правила и е основание за отмяна на обжалвания акт.

Съгласно чл. 34 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от открИ.е на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за нарушения в определен кръг обществени отношения - две години.

Съгласно Тълкувателно постановление № 1/2015 г. на ВКС и ВАС сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни, като с тяхното изтичане държавата губи възможността да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, включително и да накаже дееца за извършеното нарушение. Тоест сроковете по чл. 34 от ЗАНН се явяват частен случай на общата преследвателна давност по чл. 80 от НК.

Съгласно трайната практика на Административен съд - Пловдив нарушителят се счита открит, когато има необходимите и достатъчни данни за извършване на нарушението и за самоличността на нарушителя, респективно когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие, на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение. Така изрично Решение № 622 от 21.04.2017 г. по н. д. № 626/2017 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1603 от 08.08.2016 г. по н. д. № 1321/2016 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.

Правната квалификация на тези факти, съответно индивидуализацията и конкретизацията от фактическа и правна страна на нарушението, представляват действия по извършване на преценка относно наличието на материалните и процесуалните предпоставки за реализиране на административнонаказателната отговорност, които действия следват открИ.ето на нарушението и нарушителя и представляват част от дейността по установяването на нарушения и налагането на административните санкции.

В този смисъл законодателят разграничава понятията „открИ.е на нарушителя“ и „установяване на нарушението по несъмнен начин“, като именно с първата от посочените активности е свързано протичането на давностния срок по чл. 34 от ЗАНН, докато установяването на нарушението е последваща дейност, относима към реализирането на административнонаказателната отговорност и нейната индивидуализация. Така изрично Решение № 919 от 23.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 236/2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив и много други.