Решение № 493 от 25.11.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 493 гр. Пазарджик, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200500696 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд рег.№699 от 09.06.2025г. постановено по гр.д.№202452201100892 по описа на същия съд за 2024г. Е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че ответницата Н. С. Ц. с ЕГН: ********** и адрес: гр. ****, дължи на кредитора „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД с ЕИК: 207172780 и адрес: гр. София, УЛ.ПАНАЙОТ ВОЛОВ 29, ет.3, сумата по заповед за изпълнение № 2075/15.11.2023 г., издадена по ч.гр.дело 4046/2023 г. на Пазарджишкия районен съд, в размер 2 100,00 лева (двe хиляди и сто лева), представляваща главница (чиста стойност на кредита), заедно със законната лихва за период от 13.11.2023 г. до изплащане на вземането, КАТО Е ОТХВЪРЛЕН ИСКА за сумите 607,80 лева (шестстотин и седем лева и 80 стотинки), представляваща договорна лихва за период от09.05.2021 г. до 03.07.2022 г., и 377,09 лева (триста седемдесет и седем лева и 09 стотинки), представляваща законна лихва за период от 10.05.2021 г. до 27.10.2023 г. Със същото решение е осъдена ответницата Н.

С. Ц. да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД сумата 110,08 лв., представляваща разноски по заповедното производство; осъдена е Н. С. Ц. да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД сумата 559,74 лв., представляваща разноски по исковото производство.

Решението се обжалва с въззивна жалба подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с вх.№ 19174 от 07.07.2025г. подадена от ответницата по иска Н.

С. Ц., чрез назначения й по делото особен представител адв. А. Г. от АКПазарджик с доводи за порочност на решението като непарвилно. Твърди се, 1 ч е съдът неправилно е приел, че вземането, произтичащо от договора за кредит, сключен на 09.04.2021 г. между ответника Н. Ц. и кредитора, е било цедирано в последствие с договор от 04.07.2022 г, като съдът на стр. 2 от решението е приел „ С приложение № 1 от 04.07.2022г. към рамков Договор за цесия от 20 б г., сключен между ”Вива Кредит” ООД и ищеца по делото „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД гр. София, било уговорено прехвърляне от първото дружество на второто на вземането към Н. Ц.. ”Акцентира се, че в действителност всички уговорки в договора за цесия са направени на 01.12.2016 г., а към този момент договорът за кредит с Н. Ц. от 09.04.2021 г. все още не е бил сключен, И че Прехвърляне би могло да произтече само по силата на приложението от 04.07.2022 г. Допълва, че още с писмения отговор на исковата молба е оспорена истинността на Приложение №1/04.07.2022 г. към договора за цесия, с което е поискано откриване на производство по чл. 194 ГПК, както и е поискано е на основание чл. 190, ал. I ГПК да бъде задължен ищецът да представи оригиналите от Приложение № 1/04.07.2022 г. към договора за цесия. Това не е направено до края на съдебното дирене. Вместо това отново са представени само няколко страници от документа. Според жалбоподателя, законът не допуска да се представи част от документ и заключава, че приложението трябва да се изключи от доказателствения материал. Цитира решение № 29 от 01.03.2005г. на ВКС по гр. д. №1150/2003г. , докладчик съдията Благовест Пунев, в което е прието, че когато документът е бил представен като копие и след като е бил оспорен и не е бил представен оригиналът на документа, съгласно чл. 101 ГПК, съдът го изключва от доказателствения материал по делото. Допълва, че дори да се приеме, че документът е бил представен в оригинал, то е видно, че приложението, представено с исковата молба, съдържа само един подпис, а липсва какъвто и да било подпис на продавача — Свилен Петков. И че едва в представените с молба с вх. №12884/07.05.2025 г. три от общо 21 страници от приложението се сочи, че има електронен подпис на Свилен Петков, но по същество представените страници не представляват електронен документ, а хартиен такъв, поради което за наличие на електронен подпис не може да се говори, като на 07.05.2025 г. липсва електронно изявление, което да отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. С оглед горното пълномощникът на жалбоподателката счита, че договорът за цесия липсва и ищецът не е придобил валидно процесното вземане, поради което не може да го претендира Моли да се Решение 699/09.06.2()25 г. в обжалваната осъдителна част и да приемете за установено, че ответницата Н. С. Ц. с ЕГН:

********** и адрес: гр. ****, не дължи на кредитора „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД с ЕК 207172780 и адрес: гр. София, УЛ.

„ПАНАЙОТ ВОЛОВ” 29, ет.З, сумата по заповед за изпълнение №2075/15.l I .2023 г., издадена по ч. гр. дело 4046/2023 г. на Пазарджишкия районен съд, в размер 2 100,00 лева, и да се обезсилите заповедта за изпълнение.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – Агенция за контрол на просрочени задължения АД, ЕИК207172780 , с вх.№23271 от 25.08.2025г. в която жалбата се квалифицира като неоснователна по същество. Твърди се, че постановеното решение на първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно и се моли да се остави без уважение въззивната жалба и потвърдите обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Твърди се, че В жалбата не се сочат новооткрити или новонастъпили факти, които жалбоподателят иска да се вземат предвид и не се представят доказателства в подкрепа на твърдените обстоятелства. Счита въззиваемата страна, че правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода за доказаността на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г., сключен между „Вива Кредит” ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД и че по силата на същия и подписаното на 04.07.2022г. Приложение N91 вземанията по процесния договор за паричен заем №**** от 09.04.2021 г. между „Вива кредит” и въззивника Н. С. Ц. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности в полза на представляваното от мен 2 дружество. Акцентира се, че след като с протоколно определение №1086 от 03.04.2025г. ищцовото дружество било задължено да представи в оригинал Приложение №1 от 04.07.2022г. с молба по делото, във връзка с насроченото за открито съдебно заседание на 09.05.2025 г. същото изразило становище, че в оригинала на изискания документ фигурират множество лични данни на лица, неучастващи в процеса и поради конфиденциалността на наличната в него информация е уточнило, че към исковата молба е приложено извлечение на изисканото Приложение №1, в което са заличени неотносимите към предмета на спора данни.От страната било направено и уточнение, че поради техническа грешка с исковата молба е представено грешното извлечение от Приложение №1/04.07.2022г., в което липсва електронен подпис от страна на цедента, както и Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от 33Д и че своевременно по делото е представено подписано с електронни подписи Препис-извлечение от Приложение №1 от страните по него, както и подписано с електронен подпис Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД. Допълва ,че в изпълнение на дадените от първоинстанционния съд указания и по повод на изложените съображения относно наличието на множество лични данни на лица, неучастващи в процеса по делото ищовото дружество и въззиваем в настоящото производство е представило Индивидуално потвърждение към договор за продажба и прехвърляне на вземания /, сключен между „Вива кредит” ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД от 01.12.2016 г., с което цедента потвърждава извършената цесия на всички вземания цедирани от Вива Кредит ООД съгласно приложение №1 от 04.07.2022г.. което е неразделна част от Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.12.2016 г.. както и индивидуално на вземането, произтичащо от договор за паричен заем Standard 14 №**** от дата 09.04.2021г. сключен между „Вива Кредит“ ООД в качеството му на заемодател и Н. С. Ц. с ЕГН ********** в качеството й на заемател. Заключава, че правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че въпреки че ищеца не е представил оригинал на Приложение № 1 от 04.07.2022г. към Цесия от 01.12.2016г., сключена между „Вива Кредит“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, то по делото е представено индивидуално потвърждение за цесията на вземането към Ц., подписано от представител на ”Вива Кредит” ООД и по тази причина съдът правило е счел цесията от 04.07.2022 г. за доказана, както и че е доказана процесуалната легитимация на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД и качеството на кредитор на дружеството-ищец по отношение на вземанията, произтичащи от процесния договор за заем. Моли въззиваемата страна да се потвърди изцяло обжалвоното решение на РСПазарджик. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП Страните не сочат нови доказателства пред въззивната инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на Н. С.

Ц. , с вх.№19174 от 07.07.2025г. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявени са искове с правно сонвание в чл.422 от ГПК във връзка с чл.9, чл.10 и следващите от ЗПК и чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба с вх.№5570 от 01.03.2024г. /гр.д.

№20245220100892 по описа на РС-Пазарджик/, подадена против Н. С. Ц., 3

ЕГН-********** от гр.****, ищецът Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Панайот Волов“ №29, ет.3 с изпълнителен директор Янислав Янакиев се твърди, че дружеството е подало Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на Н. С. Ц. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД възниквал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу нея. Твърди се, че обстоятелството, въз основа, на което е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за паричен заем № **** от 09.04.2021 г. между „Вива кредит” ООД като Заемодател и Н. С. Ц. като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверил, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем. Твърди още, че основанието, на което заявлението и настоящата искова молба се подават от името на АД е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от 33Д и Приложение №1 към него от 04.07.2022г. между „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287 и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК 202527341, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД (правоприемник на което е „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК: 207172780, считано от 25.11.2022г., изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Поддържа, че съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 2100 лева, под формата на паричен заем; Че с подписването на договора, Н. С. Ц. удостоверява, че е получила от Заемодателя заемната сума от 2100 лева, като договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена сума. Допълва, че заемателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 2707.80 лева, ведно с договорната лихва на 15 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 351.92 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане), като ако Заемателят не изпълни задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски, Заемодателят има право да 4 предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своето вземане, което от своя страна може да доведе до значително повишаване на размера на дължимите суми от Заемателя. Допълва, че в процесния договор страните се съгласяват, че със сключването на същия ще се рефинансира текущият заем на ответника по Договор за паричен заем № 5638152 в размер на 956.97 лева., при направено изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая процесният договор имал сила на разписка. Твърди се, че след извършеното прихващане задължението на заемателя се погасява изцяло, а заемодателят му изплаща остатъка от заемната сума по договор. Поддържа, че по договора за паричен заем, Н. С. Ц. не е извършвала плащания и към настоящия момент дължимата главница е в размер на 2100 лв.