Определение № 208 от 23.03.2022, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 208 гр. Перник, 23.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ

Членове:

МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20221700500144 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Теленор България“ ЕАД чрез адв. В.Г., депозирана срещу разпореждане № 249/10.02.2022 г., постановено по гр. д. № 1149/2021 г. по описана Районен съд - Радомир, с което съдът е отхвърлил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против В. Т. М..

В жалбата се поддържа, че така постановеното разпореждане е неправилно, тъй като заявителят е изпълнил дадените му от съда с разпореждане от 16.12.2021 г. указания да довнесе държавна такса в размер на 0,55 лв. по сметка на Районен съд – Радомир. На следващо място поддържа, че съдът не е съобразил обстоятелството, че доколкото срокът за изпълнение на дадените указания е изтичал в неработен ден – 09.01.2022 г. неделя, то следва, че срокът изтича на първия следващ работен ден, а именно – 10.01.2022 г. Твърди се, че на 10.01.2022 г. чрез куриерска фирма „Спиди“ е изпратена пратка, съдържаща копие от вносна бележка за платена държавна такса в изпълнение на дадените указания, като пратката била надлежно получена от служител на Районен съд – Радомир. Към жалбата са приложени заверени копия на вносна бележка за сумата от 0,55 лв., товарителница от 10.01.2022 г., справка-извлечение от масивите на куриерска фирма. В заключение се иска отмяна на разпореждането и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от заинтересована страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Окръжен съд - Перник, като взе предвид постъпилата частна жалба, намира следното от фактическа страна:

Производството пред Районен съд – Радомир по ч. гр. д. № 1149/2021 г. е образувано 1 по заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК с вх.№ 2532/14.12.2021 г. от „Теленор България“ ЕАД срещу В. Т. М. за сумата от 1 651,86 лв., представляваща дължими и неизплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, незаплатени лизингови вноски и неустойка за предсрочно прекратяване на договор с кредитора.

При извършена служебна проверка относно редовността на заявлението, Районен съд – Радомир е установил, че същото не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл.

128, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като внесената от взискателя държавна такса е в по-нисък размер от дължимата такава с оглед размера на процесната сума. Поради това, с разпореждане от 16.12.2021 г., съдът е указал на взискателя в тридневен срок, считано от получаване на съобщението да довнесе сумата от 0,55 лв. по сметка на Районен съд – Радомир.

Препис от разпореждането е получен от представител на дружеството заявител на 06.01.2022 г., видно от съобщението, приложено по делото.

С разпореждане № 249 от 10.02.2022 г., Районен съд – Радомир е приел, че взискателят не е изпълнил дадените му указания, поради което е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Разпореждането на Районен съд - Радомир е валидно и допустимо, тъй като е постановено от законен състав на същия съд в правомощията на правораздавателните му компетенции. Разгледано по същество обаче, то е неправилно.

Заповедното производство е строго формално такова, поради което указания на заявителя се дължат само в изрично уредената в чл. 425, ал. 2 ГПК хипотеза, както и при невнесена в пълен размер държавна такса за заявлението. Правилно първоинстанционният съд е дал указания на заявителя да довнесе държавна такса в посочения размер, като правилно е определил и срокът, в който това следва да бъде направено. От друга страна, неправилно съдът е приел, че така дадените указания не са изпълнени своевременно от заявителя и е отхвърлил заявлението му.

Видно от съдържанието на разпореждане от 16.12.2021 г., съдът е указал на заявителя да заплати такса в посоченият размер в тридневен срок от получаване на съобщението.

Срокът за изпълнение на указанията е започнал да тече за взискателя от 07.01.2022 г. като същият е следвало да изтече на 09.01.2022 г. - неделя, но по аргумент от чл. 60, ал. 6 ГПК, той е изтекъл на 10.01.2022 г.. От представената с частната жалба вносна бележка с ун. рег.

№ *** се установява, че указаната такса е внесена по сметка на Районен съд - Радомир на 08.01.2022 г. в 01:13:00 ч.

Настоящият състав не споделя извода на съда, че дадените указания не са изпълнени от заявителя, поради което неправилно заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било отхвърлено. От представените с частната жалба писмени доказателства се установява безспорно, че указаната такса е довнесена именно в тридневния срок (на 08.01.2022 г.), като 2 в същия този срок е изпратено и доказателство за направеното плащане (на 10.01.2022 г.).

Това обстоятелство се потвърждава още от товарителницата и извлечението от информационната система на куриерска фирма „Спиди“, от които е видно, че пратка, съдържаща „Молба по ЧГД. 1149/21“ е изпратена на 10.01.2022 г. до Районен съд – Радомир и същата е получена на 11.01.2022 г. от служителка „П.“. Товарителницата се ползва с формална доказателствена сила относно удостоверените с нея факти в това число и досежно отразената в нея дата на постъпване на пратката. (Определение № 206 от 26.03.2013 г. по ч. пр. д. № 42 / 2013 г. на Върховен касационен съд), поради което съдът не кредитира изложеното от съдебния деловодител Д. П. в приложената докладна записка. Относно изпращането на молба по пощата Върховният касационен съд трайно приема, че съдът е обвързан от датата, посочена в датното клеймо - знакът, с който пощенският оператор удостоверява приемането и предаването на пощенската пратка. Разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ГПК следва да се приложи и относно датата на товарителницата в случаите на изпратен документ чрез куриерска служба. С оглед гореизложените мотиви, настоящият състав приема за безспорно установено, че дадените указания с разпореждане от 16.12.2021 г. от Районен съд – Радомир на заявителя „Теленор България“ ЕАД са изпълнени надлежно и своевременно.

Предвид изложените съображения настоящият състав на Окръжен съд - Перник намира частната жалба за основателна, а разпореждане № 249 от 10.02.2022 г. за неправилно, поради което същото следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на Районен съд – Радомир за продължаване на съдопроизводствените действия по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.

По изложените съображения, Окръжен съд – Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 249/10.02.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 1149/2021 г. по описана Районен съд - Радомир.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Радомир за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3