Решение № 9592 от 21.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9592 гр. *, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20251110153239 по описа за 2025 година

* ЕАД е предявило срещу „*“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 888,49 лева, с включени 15 лева ликвидационни разноски, представляваща остатък от заплатено застрахователно обезщетение за нанесени вреди на МПС „*“, peг. № *, застрахован при ищеца по застраховка „Каско+“ от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 15.10.2024 г. около 10:30 часа в гр. *, на кръстовището с бул. „*“ по вина на водача на МПС „*“, с рег. № *, със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 26.11.2025 г. до окончателното заплащане, който при движение по бул. * в посока от ул. „*“ към бул. *“ на кръстовището с бул. „*“ извършвайки маневра за ляв завой реализира ПТП с л. а., застрахован при ищеца и му нанася щети.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане е настъпило застрахователно събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахованото при него МПС, за което при него е била образувана щета № *. Сочи, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на увреждащия автомобил, спрямо когото възниква вземане за платеното обезщетение. Общата стойност на ремонта възлязла на сумата 3494,94 лева, която сума била изплатена на сервиза, извършил ремонта. Ответникът изплатил част от сумата в размер на 2759,57 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва, че размера на вредите по МПС „*“ са в размер на 3633,06 лева. Счита, че ищецът е изплатил необосновано висок размер на застрахователно обезщетение. Счита, че изплатената сума от 2759,57 лева отговаря на причинените щети.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено следното:

По делото е представена застрахователна полица от 28.04.2024 г. за сключена автомобилна застраховка „Каско“, която доказва наличието на валидно сключено застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил и която е била валидна към датата на ПТП.

За вредите на лек автомобил „*“ до ищеца, като застраховател по застраховка „Каско“, е подадено Уведомление за щета, в което е посочено, че при движение по бул. * в посока от ул. „*“ към бул. *“ на кръстовището с бул. „*“ извършвайки маневра за ляв завой МПС „*“ не пропуска и реализира ПТП с насрещно движещото се МПС „*“, като му отнема предимството.

Съставен е Протокол за ПТП от 15.10.2024 г.

Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско” е вид имуществена застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна премия да заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на определен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” и срещу застрахователя му. Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение и сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество.

По делото не е спорно, че на 15.10.2024 г. в гр. *, на кръстовището с бул. „*“ е настъпило ПТП, както и неговият механизъм.

Единствено спорно обстоятелство в настоящото производство е дали сумата от 3494,94 лева представлява действителната стойност на претърпените имуществени вреди.

От събраните по делото доказателства се установява, че щетата, нанесена на автомобила, застрахован при ищеца, е била определена на стойност 3494,94 лева, която сума е била заплатена на 19.11.2024 г. на доверен сервиз на ищеца, осъществил ремонт на автомобила. Ответникът е възстановил на ищеца сума в размер на 2759,57 лева с масово плащане на 14.05.2025 г.

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, като за удовлетворяване на вземането си има правото да предяви пряк иск против делинквента или неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Основателността на предявения 2 иск на застрахователя с правно основание чл. 411 КЗ е поставена в зависимост от това дали в патримониума на застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане.

Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” са изрично определени от закона - чл. 411 КЗ, който постановява, че застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му.

Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ то трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на увредените трети лица, се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на конкретния застрахователен договор. Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда и се определя в съответствие с приета от КФН наредба за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС. Методиката обаче не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя да плати обезщетение обхващащо действителната стойност на причинената вреда, а представлява указание за изчисляване размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз – арг. чл. 4 от Наредба № 24/2006 г. на КФН. При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие (чл. 386 КЗ), като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. (в този смисъл решение № 52 от 8.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, решение № 165 от 24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС). При частични вреди на МПС, какъвто е настоящият случай, размерът на вредите е равен на разходите за части и труд, които следва да се извършат за отстраняване на тези вреди. С тези разходи се намалява имуществото на застрахования собственик на автомобила, а тяхното извършване е в пряка причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие. Размерът на тези разходи не следва да се намалява с коефициент за овехтяване, тъй като по този начин би се достигнало до несъответствие на размера на обезщетението и размера на вредата. Единственото ограничение на размера на обезщетението, което законът предвижда е, че обезщетението не може да надвиши действителната стойност на увреденото имущество.

3

За определяне на тази стойност по делото е прието заключение на съдебноавтотехническа експертиза, според което стойността, необходима за възстановяване на л.а.

„*“, peг. № *, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 1858,65 евро (3635,20 лева). Всички увреждания по л.а. „*“, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.

Обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП са между 15 и 25 лева. Към датата на ПТП средната пазарна стойност на единица труд за възстановяване на процесното МПС е 30 лева без ДДС.

За извършения ремонт за поправяне на причинени вреди на застрахования автомобил в резултат на застрахователното събитие в доверен сервиз съдът намира, че меродавна е определената от вещото лице сума в размер на 1858,65 евро (3635,20 лева), тъй като това е средна пазарна стойност, която следва да се определи и като действителна такава. Сума в такъв размер е следвало да бъде заплатена от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител при предявената регресна претенция срещу него. Видно е, че застрахователят по имуществената застраховка дори е определил обезщетението в помалък от дължимия размер. От тази сума следва да бъде приспадната погасената преди завеждане на делото сума от 2759,57 лева. Остатъкът от тази сума 890,63 лева е дължим на ищцовото дружество, поради което предявеният иск се явява основателен за пълния предявен размер от 888,49 лева.

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, който претендира следните разноски: 25,56 евро (50 лева) – държавна такса, 200 евро – депозит за експертиза и 204,52 евро (400 лева) – адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав

РЕШИ:

ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК *, да заплати на * ЕАД, ЕИК *, на основание чл. 411 КЗ сумата от 454,27 евро (888,49 лева), с включени 15 лева ликвидационни разноски, представляваща остатък от заплатено застрахователно обезщетение за нанесени вреди на МПС „*“, peг. № *, застрахован при ищеца по застраховка „Каско+“ от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 15.10.2024 г. около 10:30 часа в гр. *, на кръстовището с бул.

„*“ по вина на водача на МПС „*“, с рег. № *, със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 26.11.2025 г. до окончателното заплащане, който при движение по бул. * в посока от ул. „*“ към бул. *“ на кръстовището с бул. „*“ извършвайки маневра за ляв завой реализира ПТП с л. а., застрахован при ищеца и му нанася щети, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 430,08 евро – сторени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5