Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 636 от 31.01.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 12430/2024
Вид
Решение № 636
Подписан
31.01.2025
В сила
31.01.2025
Състав
Златка Чолева, Красимир Мазгалов, Цветелина Александрова Костова

Цитирани разпоредби

  • чл.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 426 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 426, ал. 2, изр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38,ал.2,т.1 · Закон за адвокатурата
  • чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 636 гр. София, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Златка Чолева Въззивно гражданско дело № 20241100512430 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 436, вр. с чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Електрохолд продажби“ ЕАД срещу разпореждане от 26.09.2024г. на ЧСИ С.Я. с рег. № 844, постановено по изп. дело № 1728/2024 г., с което оставено без уважение възражението на длъжника – жалбоподател по чл.78,ал.5 от ГПК– за намаляване на адвокатското възнаграждение , заплатено от взискателя М.М.С. до размера на сумата 200,00 лева.

Частният жалбоподател - длъжник в изпълнителното производство заявява искане за отмяна на обжалваното разпореждане като незаконосъобразно и неправилно. Поддържа, че на процесуалния представител на взискателя се дължат разноски само за образуване на изпълнителното дело в размер на 200,00 лева, но не и за воденето му на основание чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Заявява твърдение за налични данни за злоупотреба с права от страна на взискателя по настоящото и друго дело, произтичаща от образуваните други отделни изпълнителни дела за присъдени в едно и също исково производство разноски за държавна такса и такива- за адвокатско възнаграждение, каквато хипотеза е налице и в настоящия случай.

Жалбоподателят- длъжник поддържа, че освен подадената молба за образуване на изпълнителното производство от процесуалния представител на взискателя не са извършени никакви действия по принудително събиране, поради което и дължимо е единствено адвокатското възнаграждение по чл.10,т.1 от Наредба № 1/2004г. Като допълнителен довод жалбоподателят – длъжник сочи и обстоятелството, че е от категорията на т.нар.“сигурни 1 платци“, чиито банкови сметки са публично достъпна информация на сайта на дружеството, а отделно от това– няма опасност да сметките му да останат без авроари, още повече за суми в размер на тази- предмет на принудителното изпълнение от общо 704,94лв.. Счита, че след като изпълнителното производство не се отличава с никаква фактическа и правна сложност, а единственото реализирано от процесуалния представител на молителя действие по изпълнението е сведено до подаване на молбата за образуване на изп.дело, то приетият за събиране адвокатски хонорар от 400,00лв. е прекомерен. Ето защо, частният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното разпореждане и намаляване на адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя от 400,00лв.- на 200,00лв. Заявява искане за присъждане на разноските за настоящото производство, включващи заплатената държавна такса, юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв.- за изготвеното възражение в изп.производство и 100,00лв.юрисконсултско възнаграждение за съдебното производство.

Насрещната страна по жалбата – взискател в изпълнителното производство – адв. М.С., чрез пълномощника си адв. Т.П., заявява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че от страна на процесуалния му представител са извършени както действия по образуване на изпълнителното производство, така и такива по водене на изпълнението и именно въз основа на последните действия е реализирано събиране на процесното вземане.

Поддържа, че отказът на частния жалбоподател – длъжник за плати в срока за доброволно изпълнение е единствената причина за подаване на допълнителна молба от процесуалния му представител, с която са посочени други изпълнителни способи- запор на банкова сметка и опис на недвижим имот. От своя страна се позовава на съдебна практика по дела с настоящия частен жалбоподател- длъжник, по твърдяни идентични казуси, по които тезата на частния жалбоподател е приета за неоснователна. Възразява срещу искането за присъждане на разноски на длъжника в изпълнителното и настоящото съдебно производство. На свой ред претендира разноски за съдебното производство за адвокатско възнаграждение.

По делото са депозирани мотиви от ЧСИ С.Я. с рег. № 844, с които е заявено становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди доказателствата по делото, приема за установено следното:

С молба от 23.05.2024 г. е от взискателя адв. М.С., чрез адв. Т.П. е заявено искане за образувано на изпълнително дело срещу „Елктрохолд Продажби“ ЕАД за събиране на сумата от 304,94 лева и 400,00 лева съдебни разноски, въз основа на изпълнителен лист от 16.05.2024 г. на Районен съд гр.

Козлодуй, с който длъжникът „Електрохолд продажби“ ЕАД е осъден да заплати на взискателя –кредитор разноски за адвокатско възнаграждение в по чл.38,ал.2,т.1 от Закона за адвокатурата. С молбата е заявено искане до ЧСИ 2 за извършване на справка в Агенцията по вписванията относно притежаваните от длъжника недвижими имоти, след което и на основание чл.18 от ЗЧСИ да бъде наложена възбрана върху недвижим имот по преценка на ЧСИ , като преди това бъде изискана скица от СГКК- София. С молбата е заявено , че при неплащане на длъжника в срока за доброволно изпълнение допълнително ще бъде посочен друг способ за принудително изпълнение. С молбата за образуване на изпълнително производство е направено искане за събиране и на заплатената държавна такса за издаване на изп.лист , както и на разноските, направени в изпълнителното производство, включително и за адвокатско възнаграждение. Към молбата е приложено пълномощно, с което адв.Т.П. е надлежно упълномощена да представлява взискателя в изпълнителното производство, както и сключен договор за правна защита и съдействие от 22.05.2024г., видно от който взискателят М.С. е заплатил в брой на пълномощника-адв.Петрова възнаграждение в размер на 200,00лв.-в брой при подписване на договора.

С постановление от 19.03.2024 г. (при допусната очевидна техническа грешка при изписване на месеца-погрешно посочен като м.03, вместо верният м.05) е образувано процесното изпълнително дело и присъединена за събиране сумата от 200,00 лева разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя.

На 04.06.2024г. до длъжника е изпратено поканата за доброволно изпълнение, която му е връчена на 05.06.2024 г.

На 09.07.2024 г. е подадена молба от взискателя,чрез пълномощника муадв.Петрова, съдържаща искане за налагане на запор на върху конкретно посочена банкова сметка на длъжника в „УниКредит Булбан“ АД. Със същата молба е направено е искане за присъединяване за събиране в производството на допълнителни 200,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното производство, като е представен и е договор за правна помощ, в който е инкорпорирана и разписка за плащането на тази сума.

С разпореждане от 10.07.2024 г. съдебният изпълнител е разпоредил налагане на запор на посочената банкова сметка е и присъединил за събиране допълнително разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200,000 лева. Разпореждането е връчено на длъжника на 29.07.2024 г.

На 05.08.2024г. от длъжника е подадено възражение срещу присъединяването за събиране на допълнителните 200,00 лева разноски за адвокатско възнаграждение с възражение за прекомерност на общият приет за събиране размер на адвокатското възнаграждение на взискателя, поради липсата на фактическа и правна сложност на изп.дело и с твърдението, че единственото процесуално действие от пълномощника на взискателя се свежда до подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело. С възражението се поддържа, че дори и от процесуалния представител на взискателя формално да са извършени и други процесуални действия, то те са процесуално ненужни и реализирани единствено с цел – получаване на 3 двойно възнаграждение, доколкото както на ЧСИ, така и на взискателя са известни най-малко 4 банкови сметки, публично достъпни на интернет страницата на дружеството.

На 05.08.2024г. с платежно нареждане от „Уникредит булбанк“ АД в изпълнение на наложения запор върху банковата сметка на длъжника, е преведена цялата сума- предмет на принудително събиране, включваща вземането по изп.лист и разноските по изпълнението- по сметка на ЧСИ.

На 29.09.2024 г. е постъпило становище от взискателя по подаденото от длъжника възражение по чл.78,ал.5 от ГПК. В становището са изложени съображения за неоснователност на възражението на длъжника срещу присъединените за събиране разноски за адвокатско възнаграждение в производството.

С обжалваното разпореждане от 26.09.2024 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението на длъжника по чл.78,ал.5 от ГПК.

Длъжникът е уведомен за атакуваното разпореждане на 01.10.2024 г.

На 09.10.2024 г. е подадена частната жалба срещу разпореждането.

При така установените обстоятелства от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е допустима.

Подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол.

С жалбата се атакува подлежащ на съдебен контрол акт на съдебния изпълнител. Нормата на чл. 435, ал. 2 ГПК изчерпателно и лимитивно изброява действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от длъжника. Глава 39 от ГПК, обаче, се отнася само за защита против изпълнителните действия. Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в ГПК е в част първа „Общи правила“. Тази част важи както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство. Задължението на длъжника за разноски е изрично уредено с нормата на чл. 79, ал. 1 от ГПК, чието систематическо място е в раздел втори, глава осма, от първа част на ГПК- „Общи правила“.

Ето защо, съдът приема, че произнасянето на съдебния изпълнител за разноските в изпълнителното производство не е изпълнително действие, а е реализация на общия принцип за отговорност за разноски, т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди.

Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна, когато е прекомерен, е предвидена с разпоредбата на чл.

78, ал. 5 от ГПК. С посочената разпоредба е постановено, че съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер. В цитираната разпоредба не е предвидена такава възможност и по отношение на съдебния изпълнител. Според настоящия съдебен състав в случая се касае за празнина в 4 закона, която следва да бъде попълнена, чрез тълкуването му. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК има систематично място в част първа „Общи правила“ на ГПК, поради което съдът приема, че тя намира приложение както за исковия процес, така и за изпълнителния процес. Следователно съдия – изпълнителят също има право по искане на насрещната страна – в случая длъжника, да се произнася по искането за намаляване размера на разноските за адвокат/юрисконсулт, когато е прекомерен, като неговият акт подлежи на обжалване. Противното разрешение би било недопустимо, тъй като взискателят не е ограничен в максималния размер на хонорара, който може да договаря с пълномощника си – адвокат /юрисконсулт, а длъжникът, който има признато право да иска намаление на прекомерното възнаграждение, не би имал механизъм да изисква съдия-изпълнителят да се произнесе по това искане. Няма основание да се допуска и възможност за безконтролно уговаряне на по-висок адвокатски хонорар за сметка на длъжника без да се признае правото на съдебен контрол върху това решение, респективно отказ на съдия-изпълнителя. По изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че жалбата в частта, с която длъжникът атакува отказът на ЧСИ на искането му по чл. 78, ал. 5 от ГПК е допустима и дължи произнасяне по нейната основателност.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните мотиви:

При проверка за законосъобразността на обжалвания отказ на съдияизпълнителя в конкретния случай – да намали адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя до посочения от жалбоподателя-длъжник минимум от 200,00 лева, във връзка с приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът приема, че следва да прецени правната и фактическа сложност на изпълнителното дело с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото.