Решение № 91 от 11.07.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Пазарджик, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илиана Г. Димитрова Васева при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова като разгледа докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Търговско дело № 20225200900170 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове от "Щрабаг" ЕАД-гр.София против Община-Септември. Три от главните искове по чл. 79,ал.1 във вр. с чл.266,ал.1 ЗЗД са за заплащане на възнаграждения за извършена работа по три отделни договора за възлагане на обществена поръчка с предмет различни строително-монтажни работи. По отношение на трите иска се излагат едни и същи обстоятелства относно изпълнението на работата от страна на ищеца, който ги бил сключил като изпълнител и приемането на извършената работа от страна на ответника - възложителя, като се твърди, че е настъпил падежа по отношения на всяко едно от задълженията за заплащане на възнаграждение. Сочи се датата, на която той е изпаднал в забава, като се твърди, че е уговорен срок от 30 календарни дни, считано от приемане на работата с подписване на протокол - обр.19 и издадена от изпълнителя и подписана от възложителя фактура.

Претендираните като възнаграждения суми са: 59 772 лв. по Договор № 206/17.09.2019 г., 22 076,12 лв. по Договор № 207/17.09.2019 г. и 53 102,03 лв. по Договор № 208/17.09.2019 г. Като акцесорни искове със всеки от тях са съединени по един иск за заплащане на договорна неустойка с правно основание чл.92 от ЗЗД и на обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД. От изложените обстоятелства става ясно, че се претендира неустойка поради 1 неизпълнение в срок на паричното задължение на възложителя, която била уговорена в чл.18 от всеки един от договорите. Т.е. кумулативно са съединени искове за заплащане на неустойка за забава, уговорена между страните и предвиденото в закона обезщетение за забава в размер на законната лихва.Периодите, за които се търси заплащане на неустойка и на т. нар. "мораторна лихва" са едни и същи - от датата на падежа на всяко едно парично задължение до 30.09.2022 г. По отношение на неустойката се уточнява, че доколкото тя е предвидена в договора с горна граница, а именно - 10% с ДДС от цената на договора именно в такъв размер се предявява по отношение на всяко едно от неплатените в срок главни задължения или: 5 977,20 лв. по Договор № 206/17.09.2019 г., 2 207,60 лв. по Договор № 207/17.09.2019 г. и 5310,20 лв. по Договор № 208/17.09.2019 г. Обезщетението за забава се претендира съответно в размер на: 17 068, 23 лв. по Договор № 206/17.09.2019 г., 6 303, 92 лв. по Договор № 207/17.09.2019 г. и 16 726, 30 лв. по Договор № 208/17.09.2019 г.

Другите два главни иска се основат на обстоятелствата за възмездното придобИ.е от страна на ищеца на вземанията на трето лице срещу ответника Община - Септември. Ищецът се позовава на два отделни договора за цесия, сключени с цедента "Делчев Инженеринг" ЕООД съответно на 13.11.2020 г. и 23.08.2021 г. Посочват се обстоятелства за сключване и изпълнение на договорите, от които произтичат прехвърлените вземания и се сочи техния размер. Претендира се реално изпълнение на прехвърлените главни вземания за заплащане на възнагражения за изпълнената от първоначалния кредитор работа в размер съответно на 167 263,02 лв. във връзка с Договор № 299/13.11.2020 г. и в размер на 79 031,83 лв. във връзка с договор № 224/20.10.2021 г. Твърди се, че наред с главните задължения, доколкото те са прехвърлени заедно с принадлежностите им, длъжникът следва да заплати и мораторни лихви от датата, на която е изпаднал в забава, а именно - 30 календарни дни от подписване на окончателен двустранен протокол за приемане на изпълнението на възложените от него работи. Като дата на забавата по първия от договорите се сочи 21.03.2020 г. , а по втория05.03.2021 г.

Претендираното обезщетение за забава по първото от прехвърлените задължения е 42 930,84 лв., а по второто - 12 623, 01 лв. Върху главното 2 задължение по Договор за прехвърляне на вземане от 13.11.2020 г. ищецът претендира и договора неустойка за забава в размер на 16 726, 30лв., като твърди, че такава била уговорена в чл.16 от договора за възлагане на обществена поръчка и за старият кредитор е възникнало право за начисляване на такава неустойка, респективно- и това вземате е прехвърлено в патримониума на цесионера, като принадлежност към главното задължение.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, който е подал писмен отговор в законния срок. В отговора се правят признания относно: сключването на договорите, изпълнението на и приемането на работата без забележки /възражения/ и неизвършването на плащане. Възражения се правят по всеки един от акцесорните искове, като се оспорва дължимостта на неустойки и мораторни лихви. Относно претендирания размер на същите, счита, че е необходимо прецизното им изчисляване, поради което прави искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза за установяване точния им размер.

В срока за допълнителна искова молба ищецът е подал такава, в която единствено е заявил, че не се противопоставя да бъде назначена исканата от ответника експертиза.

Ответникът не се е възползвал от правото си на отговор на допълнителната искова молба в законния срок от получаване на преписа от същата.

Предявените искове са допустими. С оглед възраженията на ответника относно недължимостта и евентуалния размер на лихвите и неустойките, съдът указа на ищеца да уточни твърденията си, като заяви поддържа ли иска за заплащане на мораторни лихви в пълния размер, съгласно диспозитивната норма на чл. 86 от ЗЗД и едновременно с това - договорна неустойка за забава за същия период във връзка с неизпълнението по всеки един от договорите.

Уточнението е направено с писмена молба вх. № 5054/2023 г., подадена по ел. поща и подписана с електронен подпис.

На ответника бе указано да изложи обстоятелствата, на които основава възражението си за "недължимост" на неустойките и лихвите, тъй като такива изобщо липсват в отговора на исковата молба. По този повод в молба вх.

№ 5052/30.05.2022 г. бе уточнено, че възражението се основава на съображенията, че не следва да се дължи едновременно уговорена неустойка 3 за забава и мораторна лихва, а те биха могли да се претендират само алтернативно, доколкото обезщетявали един и същи вид неизпълнение, а именно – забавено плащане.

След като прецени събраните писмени доказателства и взе предвид признанията, направени от ответника и заключението на вещото лице, касаещо размера на акцесорните задължения за неустойка и лихва, съдът прие за установено следното:

Главните искове да доказани, както по основание, така и – по размер.Писмените доказателства и преценените във връзка с тях признания на ответника, направени с отговора на исковата молба установяват по убедителен начин съществуването на правоотношенията, на които се позовава ищеца, както и изпълнението и приемането на възложената от ОбщинаСептември работа, за която се претендира заплащане на възнаграждение.

Доказателства са представени както за възлагането, изпълнението и приемането на работа, размерът на възнагражденията и сроковете, в които е следвало да бъде заплатено, така и за сключването на двата договора за цесия, с които ищецът е придобил вземанията на друг непосредствен изпълнител на СМР, възложени и приети след извършване от ответника.

Т.е. с писмените доказателства и признанията на ответника е проведено успешно пълното главно доказване на фактите, от които зависи уважаването на исковете за заплащане на възнаграждения по описаните по-горе процесни договори в размер, съответно: 59 772 лв. по Договор № 206/17.09.2019 г., 22 076,12 лв. по Договор № 207/17.09.2019 г. и 53 102,03 лв. по Договор № 208/17.09.2019 г. с изпълнител, както и: 167 263,02 лв. във връзка с Договор № 299/13.11.2020 г. и в размер на 79 031,83 лв. във връзка с договор № 224/20.10.2021 г., вземанията, по които са му прехвърлени от изпълнителя с договори да цесия от 13.11.2020 г. и от 23.08.2021 г.

Върху четири от главните задължения, без последното,чийто размер е 79 031,83 лв. се претендира договорна неустойка на осн. чл. 92 от ЗЗД. Тези четири акцесорни иска също са доказани по основание и размер. Фактът на забавата от сочените от ищеца дати не се оспорва от ответника и се потвърждава от писмените доказателства, а неустойка за забава е уговорена във всеки един от договорите, във връзка с чието неточно във времево отношение изпълнение кредиторът претендира да му се заплати такава.

4

Размерът на неустойката или по-точно – неговият лимит е определен по аналогичен начин във всеки един от договорите: 10% с ДДС от цената на договора.

Заключението на вещото лице, прието в открито съдебно заседание установява размер на дължимата неустойка по всеки един от четирите договора, съвпадащ с цената на предявения иск за изпълнение на този вид акцесорно задължение.

Следователно и четирите иска за заплащане на неустойка са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени, като се осъди ответникът на осн. чл.92 от ЗЗД да заплати на ищеца: 5 977,20 лв. по Договор № 206/17.09.2019 г., 2 207,60 лв. по Договор № 207/17.09.2019 г., 53 10, 20 лв. по Договор № 208/17.09.2019 г.,сключени между ищеца и ответника и 16 726,30 лв. на основание Договор за прехвърляне на вземане от 13.11.2020 г. във връзка с Договор № 198/05.09.2019 г.,сключен между ответника и „Делчев инженеринг“ ЕООД.

По отношение на предявените искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД е установено изтичането на срока за изпълнение на всяко едно от главните задължения и ответникът по принцип не възразява за периода на забавата. Но твърди, че кредиторът няма право да претендира кумулативно и съответно – съдът не следва да му присъжда едновременно договорна неустойка за забава и т. нар. „мораторна лихви“, представляваща предвиденото по закон обезщетение за забава, в размер на законната лихва за съответния период.

От процесуална гледна точка няма пречка за кумулативното съединяване на двата иска,които се основават на различно правно основание. Друг е въпросът доколко е основателна претенцията за получаване на пълния размер на законната лихва за периода на забавата, след като е поискана и е присъдена неустойка за забава за същия период.Отговорът е, че обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва за неизпълнение на парично задължение може да се присъди и ако страните са уговорили в договора неустойка за този вид неизпълнение и неустойката е заплатена от длъжника или кредиторът претендира заплащането на неустойка заедно с претенцията си за обезщетение, но в тези случаи, искът за присъждане на мораторната лихва е основателен само за разликата между неустойката и по-големия размер на законната лихва. В този смисъл е Решение №68/09.02.2012 г. на ВКС по т.д.

5

№450/2011 г., I-во ТО и др.

Този извод се налага с оглед диспозитивния характер на нормата на чл.86 от ЗЗД, която се прилага, ако страните не са уговорили друго обезщетение за неизпълнение в срок, под формата на неустойка, но и когато получения или претендирания, както в конкретния случай размер на договорната неустойка е по-малък от следващото се по закон обезщетение за забава. С други думи, договарянето на неустойка и получаването на такава в по-нисък размер не може да постави кредитора в по-неблагоприятно положение и да го лиши от правото на обезщетение за забава, гарантирано от разпоредбата на чл.86 от ЗЗД, на база размера на законната лихва, считано от датата на забавата. В конкретния случай, като се вземат предвид присъдените неустойки по четирите от процесните договори, по които се претендират такива, обезщетенията за забава по чл.86 от ЗЗД следва да се редуцират до следните размери: 11 091, 03 лв., вместо 17 068, 93 лв. по Договор № 206/17.09.2019 г.,

4 096,31 лв., вместо 6 303,92 лв. по Договор №

207/17.09.2019 г. ,9 853,37 вместо 15 163,57 по № 208/17.09.2019 г., сключени между ищеца и ответника, а на основание Договор за прехвърляне на вземане от 13.11.2020 г. във връзка с Договор № 198/05.09.2019 г.,сключен между ответника и „Делчев инженеринг“ ЕООД да се присъди обезщетение за забава от в размер на 26 204,54 лв., като за разликата до 42 930,84 лв. искът се отхвърли като неоснователен.