Решение № 25 от 21.01.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Русе, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Доротея Мл. Димова-Северинова при участието на секретаря С. Е. като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова

Административно наказателно дело № 20254520201849 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

В. П. П. е депозирал жалба против Електронен фиш Серия К № 7410298/01.05.2023 г., издаден от ОДМВР Русе на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, с който на жалбоподателя, на основание чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева.

В жалбата се претендира атакуваният електронен фиш да бъде отменен като недоказан и незаконосъобразен. Сочи се, че жалбоподателят няма никаква връзка с дружеството, чиято собственост е процесният автомобил, освен, че е бил негов пълномощник при регистрацията му в Търговския регистър. Навежда твърдения, че вписването в електронния фиш на неговото ЕГН е очевидна фактическа грешка и не за първи път му се връчват чужди фишове.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява в съдебно заседание лично. Депозира молба, в която сочи, че поради постъпване в болница не може да се яви и моли електронния фиш да бъде отменен. Претендира разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок, касае подлежащ на обжалване електронен фиш. Същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

1

От фактическа страна:

Дружество „Каспаров“ ЕООД, ЕИК 206232160 било регистрирано в Търговския регистър на 20.09.2020 г. (със заявление за вписване от 17.09.2020 г.) с управител П. Л. П..

Съгласно изискванията, същият представил нотариално заверен образец от подписа си, както и учредителен акт, в който П. П. бил посочен като учредител и управител на дружеството. Заявлението за вписването на дружеството в Търговския регистър по електронен път подал адвокат В. П. П., настоящ жалбоподател, като посочил правилно имената на управителя П. П., но погрешно ЕГН – неговото собствено (на жалб. В. П.). С искане за изправяне на грешка същото обстоятелство било коригирано в търговския регистър по партидата на дружеството на 23.06.2023 г.

На 01.05.2023 г., в 12:18 часа, в гр. Русе, на бул. „България“ на 100 метра след пътен възел с ул. „Стефан Стамболов“ посока гр. Бяла, с автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на МПС – мобилна система за видеонаблюдение ARH CAM S1 с фабр.№ 120CCD0, фиксираща скорост, дата и час, е заснето МПС – товарен автомобил, марка и модел „Фолксваген Кадди“, с регистрационен номер Р0863КТ.

Установено било, че в населено място – гр. Русе, горепосоченото МПС се движи с 72 км/ч, което представлява превишение от 12 км/ч, като във връзка с така констатираното нарушение бил изведен фотокадър, на който бил заснет регистрационния номер и моторното превозно средство, с което било извършено превишението на скоростта. Пътният знак В-26 е поставен на около 250 м преди мястото, където нарушението е заснето, на 100 метра след пътен възел с ул. „Стефан Стамболов“.

Впоследствие била извършена справка по регистрационния номер на автомобила и било установено, че същият е собственост на „Каспаров“ ЕООД, ЕИК 206232160.

След справка в търговския регистър административнонаказващият орган приел, че законен представител на „Каспаров“ ЕООД към момента на извършване на нарушението бил В. П. П..

Съобразявайки така изложеното, административнонаказващият орган – ОДМВР Русе преценил, че с поведението си жалбоподателят П. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП. Така бил издаден обжалвания електронен фиш Серия К № 7410298/01.05.2023 г. от ОДМВР Русе, като на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя П. било наложено наказание „Глоба“ в размер на 50 лева.

Мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ARH CAM S1 с фабр.№ 120CCD0 е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 45126.

Процесната система за видеоконтрол е преминала проверка на 15.06.2022 г. в Български институт по метрология, ГД „Мерки и измервателни уреди“, като допустимата грешка при измерване на скоростта в реални условия е ± 3 км/ч до 100 км/ч, за което бил съставен и Протокол № 76-СГ-ИСИС/15.06.2022 г.

Процесната система за видеоконтрол била поставена на 01.05.2023 г. в интервала от 10:00 ч до 12:40 часа, с място на контрол – гр. Русе, на бул. „България“ на 100 метра след пътен възел с ул. „Стефан Стамболов“ посока гр. Бяла, като същата била поставена в служебен автомобил с рег.№ Р2895РН. Посоченото се установява от протокол за използване на АТСС, ведно с фотоснимка. Пътният знак В-26 е поставен на около 250 м преди мястото, където нарушението е заснето.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – Електронен фиш Серия К № 7410298/01.05.2023 г., фотоснимки, извлечение от търговски регистър, препис от протокол за проверка, препис от удостоверение за одобрен тип средство за измерване, 2 протокол за използване на АТСС ведно с фотоснимка, разпечатки от АИС АНД за съставяне/връчване и влизане в сила, справка за собственост, извлечения от Търговски регистър – актуално състояние, извлечение по партида, искане за изправяне на техническа грешка, история, образец от подпис и учредителен протокол.

Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

От приложените към ЕФ видеоизображения се установява нарушението на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, индивидуализирано чрез време и място на извършване, скорост и регистрационен номер на автомобила.

От приложените удостоверение и протокол за премината проверка се установява техническата годност на процесното АТСС, както и че използваната система е от одобрен тип. Като следва да се отбележи, че съобразно разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закон за измерванията- когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. От друга страна видно от Протокол № 76-СГ-ИСИС/15.06.2022 г. същата била е годно средство към момента на твърдяното нарушение - 01.05.2025 г.

От протокола за използване на АТСС се установява времето, мястото, серийният номер и вида на техническото средство, с което е осъществен контрола, както и служителят, осъществил контрола.

Видно от така изложеното от горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се установяват времето, мястото и механизма на осъществяване на нарушението.

От правна страна:

Съгласно § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби от ЗДвП „електронен фиш“ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи". В т. 65 на същия § 6 е дадена легална дефиниция на „автоматизирани технически средства и системи“ - " уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

В конкретния случай обжалвания електронен фиш съдържа всички изискуеми реквизити съобразно чл. 184, ал. 4 от ЗДвП, а именно териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното и заплащане, а цитираната във фиша административнонаказателна разпоредба съответства на описаните в същия белези на административното нарушение, поради което административнонаказващият орган правилно е субсумирал релевантните за административнонаказателното производство факти под правилната правна норма. Електронният фиш е съобразен и с постановките на ТР № 1/28.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС.

Въззивният съд намира, че неправилно е приложен материалният закон.

Неправилността се изразява в това, че жалбоподателят не може да бъде субект на 3 нарушението, за което му е наложено наказание. Нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП изрично повелява, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на МПС.

В процесния случай в електронния фиш изрично е записано, че „Каспаров“ ЕООД е собственик на процесното МПС, което обстоятелство не се спори от страните, като няма данни управлението на автомобила да е предоставено на друго лице, посочено от законния представител, като административното наказание „Глоба“ е наложено на „ законен представител В. П. П.“. Видно от приетата по делото справка от ТРРЮЛНЦ при Агенция по вписвания законен представител на юридическото лице към датата на нарушението – 01.05.2023 г. и понастоящем е П. Л. П., а лицето В. П. П. не е и не е бил никога законен представител и представляващ посоченото юридическо лице. Така отразеното в електронния фиш невярно обстоятелство и привличането на жалбоподателя В. П. към административнонаказателна отговорност без да притежава качеството на законен представител на дружеството е в противоречие с материалния закон, което обуславя и незаконосъобразността на санкционния акт. С други думи, жалбоподателят не може да бъде субект на това административно нарушение.

Задължение на административнонаказващия орган е да индивидуализира нарушението от обективна и субективна страна, като установи и конкретния субект на нарушението спрямо когото да бъде насочена репресията. В случая това очевидно не е сторено.

С оглед на всичко гореизложено настоящият състав счита, че електронния фиш следва да бъде отменен изцяло като неправилен и незаконосъобразен.

По разноските:

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподателят В. П. е представил Договор за правна защита и съдействие № 0160311/02.12.2025 г., в който е упълномощил адв. В. П. (себе си) от Адвокатска колегия – Русе като е посочено за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.

Договорът за правна защита и съдействие е двустранна сделка. В случая няма втора страна, доколкото П. е сключил договора сам със себе си (качеството му на адвокат не го прави субект, различен от физическото лице). Договаряйки адвокатско възнаграждение и плащайки същото сам на себе си, П. по същество не е направил разноски по смисъла на чл.

78, ал. 1 от ГПК, тъй като липсва разместване на блага в имуществената му сфера, поради което такива не му се дължат. Чл. 36 от ЗЗД предвижда, че едно лице може да представлява друго по волята на представлявания, но настоящия случай не е такъв. Поради изложено настоящия състав счита, че разноски не следва да се присъждат.