Определение № 5160 от 13.11.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5160 гр. София, 13.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. Илиев като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20248002100902 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. П. П., ЕГН **********, и А. В. П., ЕГН **********, чрез пълномощника им по делото адв. Д. И., против Решение №166 от 23.11.2023г. по в. гр. д. №222/2023г. по описа на Апелативен съд- Бургас, с което след отмяна на Решение № 83 от 12.04.2023г. по гр.д.№46/2022г. по описа на Окръжен съдСливен е бил обявен за окончателен на основание чл.19, ал.3 от Закона за задълженията и договорите сключения на 04.08.2020г. предварителен договор между Е. Ф. Ч., ЕГН **********, в качеството на купувач, и продавачите К. П. П., ЕГН ********** и Веселин И.

П., ЕГН **********, б.ж.на гр.Сливен, починал на 22.09.2020г., заместен от своя наследник по закон А. В. П., ЕГН **********, по силата на който К. П. П., ЕГН **********, и А. В. П., ЕГН **********, продават на Е. Ф. Ч., ЕГН **********, ¾ (три четвърти) идеални части от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор

*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Сливен, находящ се на етаж първи в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: гр.Сливен, ж.к.„Даме Груев“, бл.31, вх.В, ет.1, ап.1, с предназначение на самостоятелния обект- жилище, апартамент, състоящ се от две стаи, дневна, столова с готварна и сервизни помещения, брой нива на обекта- едно, със застроена площ на целия обект 86 кв.м. (осемдесет и шест квадратни метра), при съседни самостоятелни обекти в сградата - на същия етаж: обект с идентификатор ***, под обекта няма, над обекта- обект с идентификатор ***, ведно с прилежащо избено помещение № 24 (двадесет и четири) с полезна площ 13,75 кв.м.

(тринадесет цяло и седемдесет и пет стотни квадратни метра), при граници: изток- коридор, запад- външен зид, север- Недялка Атанасова Кръстева, юг- Недка и Петър Андрееви, ведно с 3,59 % (три цяло петдесет и девет стотни процента) идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, при условие, че в двуседмичен срок от влизането на решението в сила ищецът Е. Ф. Ч., ЕГН **********, в качеството на купувач, заплати на ответниците остатъка от незаплатената продажна цена в размер на 30 000 лева, както следва: на продавача К. П. П., ЕГН **********- сумата от 20 000 лв. (двадесет хиляди лева) и на продавача А. В. П., ЕГН **********- 10 000 лв (десет хиляди лева). В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради 1 нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му и отхвърляне на предявения иск или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Към жалбата е представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторите се позовават на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея Е. Ф. Ч., ЕГН **********, чрез пълномощника й по делото адв. С. К., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 04.08.2020г. в гр.

Сливен, между ищцата Е. Ф. Ч., в качеството й на купувач, и Веселин И. П., в лично качество и като пълномощник на К. П. П., в качеството им на продавачи, е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ жилище, апартамент в гр.Сливен, ж.к.„Даме Груев“, бл.31, вх.В, ет.1, ап.1. Съгласно чл.2 от предварителния договор продажната цена на имота е в размер на 80 000 лв., като в чл.2, т.1 от договора е посочено, че капаро в размер на 40 000 лв. е платено от купувача на продавачите в деня на подписване на предварителния договор, а в чл.2, т.2 е уговорено, че останалата част от продажната цена в размер на 40 000 лв. ще бъде платена на вноски в срок до 08.08.2022г. Клаузата на чл.6 от договора предвижда, че в случай, че купувачът откаже подписването на окончателен договор или не изплати цялата продажна цена в срок, той губи даденото капаро и направените вноски, а в случай на неплащане на една вноска, то купувачът губи даденото капаро и направените до момента вноски и договорът се счита прекратен. Страните са се договорили да подпишат окончателен договор за продажба на недвижимия имот „в момента на изплащане на цялата сума като се явят пред нотариус в срок до 08.08.2022г.“. След сключването на предварителния договор бъдещият продавач Веселин И. П. починал на 22.09.2020г., като е оставил за свои законни наследници съпругата си Диана Дончева П. и сина си А. В. П.- ответник по делото, които са наследили притежаваната от него ½ идеална част от собствеността на процесния апартамент при равни квоти- по ¼ идеална част. На 06.04.2021г. Диана Дончева П. се е разпоредила в полза на ищцата с притежаваната от нея по наследство от съпруга й ¼ ид.част, като с нот.акт № 40, том II, рег.№ 2992, дело № 222/2021 г. е дарила на ищцата с 1/16 ид.част от имота, а с нот.акт № 41, том II, рег.№ 2993, дело № 223/2021 г. е продала на ищцата срещу сумата от 10 000 лв. останалите 3/16 ид.части от имота. При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че собственици на процесния апартамент са: ответницата К. П.

П. с 1/2 ид.ч. от правото на собственост, ответникът А. В. П. с 1/4 ид.ч. и ищцата Е. Ф. Ч.- с 1/4 ид. от част от правото на собственост. Съдът е приел за установено, че независимо от липсата на доказателства за плащане по банков път съгласно изискването на чл.3, ал.1, т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой на уговореното в чл.2.1 от договора капаро в размер на 40000 лв., то съобразно изрично направеното в договора изявление на купувачите при сключването му ищцата е заплатила посочената сума.

Като безспорно по делото е прието обстоятелството, че към датата на предявяване на иска ищцата не е заплатила останалата част от продажната цена на имота в размер на 40000 лв. Съдът е счел за неоснователно възражението на ответниците, че съгласно чл.6 от предварителния договор същият е бил прекратен поради неплащане от нея на уговорените в чл.2.2 от договора ежемесечни вноски от остатъка на дължимата 2 продажна цена. За да направи този извод, от една страна съдът е изложил съображения, че клаузата на чл.6 от договора урежда предпоставките и последиците на разваляне на договора по вина на купувача, но доколкото ответниците- продавачи не са отправили писмено изявление за развалянето му съгласно изискването на чл.87, ал.1, изр.2 от ЗЗД, то договорът не е прекратен. Посочил е, че подаденият от ответниците отговор на исковата молба, с който е направено възражение, че договорът е прекратен съгласно клаузата на чл.6 от него, не може да се приеме за изявление за развалянето му, тъй като адресат на отговора е съдът, а не ищецът, и същият обективира правни доводи на ответниците, а не нарочно изявление за разваляне на договора. На следващо място съдът е посочил, че даже и да се приеме, че отговорът съдържа изявление за разваляне на предварителния договор, то същото не може да породи целените правни последици, тъй като не са налице условията на чл.87, ал.1 от ЗЗД. В тази връзка съдът е изложил съображения, че неплащането на уговорените в чл.2.2 от договора ежемесечни вноски за погасяване на остатъка от продажната цена на имота не може да се вмени във вина на ищцата, тъй като на 22.09.2020г. преди падежа на първата вноски /30.09.2020г./ е починал продавачът Веселин И. П.. Въз основа на събраните по делото свидетелски показания и писмените доказателства съдът е приел за установено, че след смъртта на Веселин П. ищцата е водила разговори с наследниците му и с ответницата К. П., включително им е изпратила нотариални покани, в които им е предлагала да им заплати остатъка от уговорената продажна цена и да сключат окончателен договор, но съгласие за това е дала само Диана П., която е прехвърлила на ищцата притежаваната от нея идеална част от апартамента. Посочил е, че отказът на ответниците К. П. и А. П. да приемат предложеното им изпълнение и да окажат съдействие на ищцата за изпълнение на задълженията й представлява забава на кредитора по смисъла на чл.95 от ЗЗД, която съгласно чл.96, ал.1 от ЗЗД освобождава ищцата от последиците на собствената й забава. Предвид горното съдът е приел, че ответниците не могат да се приемат за изправна страна по договора и не разполагат с правото да го прекратяват.

Приел е, че са налице всички изискуеми предпоставки за обявяване на предварителния договор за окончателен- договорът е валиден и обвързва страните по него; съдържа уговорки за всички съществени условия на окончателния договор; не е развален или прекратен; към момента на вписване на исковата молба ответниците- продавачи са собственици на правото, което ще бъде прехвърлено със съдебното решение (3/4 ид.части от правото на собственост върху имота); задължението за прехвърляне на собствеността е изискуемо- изтекъл е уговореният между страните срок за сключване на окончателния договор (08.08.2022г.). Посочил е, че обстоятелството, че ищцата не е заплатила напълно уговорената цена, не е пречка за уважаване на иска й, тъй като съгласно приетото в Тълкувателно решение № 4 от 9.05.2023 г. на ВКС по т.д.№ 4/2020 г., ОСГТК, съдът, сезиран с иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД на купувача, който не е изплатил напълно договорената цена, може да обяви за окончателен по реда и при условията на чл.362, ал.1 от ГПК предварителен договор за покупко-продажба, съдържащ уговорка, че окончателният договор ще се сключи след заплащане на цялата цена. Предвид горното съдът е обявил предварителния договор за окончателен при условието по чл.362, ал.1 от ГПК, а именно че в двуседмичен срок от влизането на решението в сила ищецът Е. Ф. Ч. заплати на ответниците остатъка от незаплатената продажна цена в размер на 30 000 лв.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторите, позовавайки се на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, поддържат, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /Тълкувателно решение № 4 от 09.05.2023г. по т.д. № 4/2020г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 51117 от 26.07.2023г. по т.д.№ 876/2021г. на ВКС. II т.о., Решение № 64 от 10.09.2012г. по т.д.№193/2011г. на ВКС, II т.о., Решение №347/11.10.2011г. на ВКС по гр.д.№ 290/2010г., IV г.о.; Решение № 502/26.07.2010г. на ВКС по гр.д.№ 222/2009г., IV г.о.; Решение № 3

430/20.01.2015г. на ВКС по гр.д.№ 1673/2014г., IV г.о., Решение № 64/03.06.2011г. на ВКС по т.д.№ 558/2010г., I т.о./ по следните въпроси:

1.При наличие на уговорка в предварителен договор, според която ако купувачът не изплати цялата продажна цена в срока на договора, договорът се счита прекратен, следва ли тази уговорка да се счита прекратителна договорна клауза?

2.Какво е значението на срока, уговорен за плащането на продажната цена от страна на купувача- може ли той на самостоятелно основание да придаде на договорната клауза характер и значение на прекратителна такава?

3.В кои случаи такава прекратителна клауза, постигната по волята на страните по предварителния договор, следва да се счита, че не е в състояние да обвърже страните по нея или да се тълкува в смисъл, че приложение следва да намери чл.87 от ЗЗД, уреждащ разваляне на предварителния договор?

4.Възможна ли е колизия между прекратителна уговорка в предварителния договор, свързана със срока за заплащане на продажната цена, от една страна, и законово уредените възможности и предпоставки за разваляне на договора в случаите по чл.87, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, от друга страна, и кога въпреки наличието на прекратителна клауза, с която страните са придали самостоятелно значение на срока на изпълнение, при тълкуване волята на страните следва да се приеме, че приложение следва да намери разпоредбата на чл.87 от ЗЗД, т.е., че се налага договорът да бъде развален от изправната страна, което пък от своя страна има за последица връщане на даденото по двустранния договор и осуетяване на възможността купувачът да загуби капарото и платеното по договора?