Решение № 13759 от 10.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13759 гр. София, 10.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.

ДРАНЧОВСКА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА

Гражданско дело № 20221110132983 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, както и насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Ищците Д. Г. Д. и Д. М. Д. твърдят, че с ответницата са съседи, като от години последната ги тормози с отправяне на вербални обидни и клеветнически твърдения по техен адрес (че са престъпници, крадци, че й обгазяват апартамента с цигарен дим, че заразяват входа на блока с бълхи и др.), както и с подаване на жалби срещу тях в полицията и прокуратурата, съдържащи неверни клеветнически твърдения (13 броя жалби/сигнали, подадени в периода 2014 г. – 2022 г.). Поддържат, че на 13.04.2021 г. ответницата се е нахвърлила на ищцата Д. на стълбищната площадка между първи и втори етаж, дърпала я за ръката и крещяла, че ще я оскубе и ще я убие, а на 17.03.2022 г. е крещяла срещу големия син на ищците, като се наложило баща му да излезе от апартамента и да го прибере вкъщи. Твърдят, че в съвкупност предприетите от нея действия са причинили психически стрес на ищците, като многократно са сезирали органите на реда за поведението на ответницата, но от полицията и прокуратурата не са били предприети никакви действия срещу нея. Считат, че разпространяването на неверните клевети от стрА. на ответницата засяга доброто име и авторитет на ищците, тяхната чест и достойнство пред съседите и колегите им, поради което претендират обезщетяване на претърпените неимуществени вреди със сумата от по 4000 лв. за всеки ищец, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане (съобразно молба-уточнение на исковата молба от 1

17.10.2022 г.).

Ответницата В. М. Ц. оспорва исковете изцяло, като твърди, че е интелигентна и образовА. жена и никога не е осъществявала описаните в исковата молба действия, с които да осъществи психически или физически тормоз над ищците и техните деца. Поддържа, че самата тя е преживяла негативни емоции с оглед подаване на жалба от ищците срещу нея с искане за принудително настаняване за лечение в психиатрично заведение, като е изпитала срам и неудобство от личната лекарка и сина си, които са били разпитани по случая. Твърди, че от множеството подавани от ищците срещу нея жалби и сигнали се е стигнало до влошаване на хроничните й заболявания, поради което предявява насрещни искове срещу ищците за обезщетяване на причинените й неимуществени вреди със сумата от 5000 лв., претедирА. разделно от ответниците по насрещните искове при равни квоти от по 2500 лв. от всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на ответниците, изразяващо се в подавани срещу ищцата жалби и сигнали до Софийска районна прокуратура и СДВР.

Ответниците по насрещните искове Д. Г. Д. и Д. М. Д. считат, че същите са неоснователни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна стрА. следното:

По главните искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД

В тежест на ищците по тези искове е да докажат, че са претърпяли твърдените неимуществени вреди в претендирания размер, настъпили в причинна връзка с виновното и противоправно поведение на ответницата. В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

Между страните не се спори, а и от приетите писмени доказателства е видно, че ищците Д.

Г. Д. и Д. М. Д. живеят в гр. С---, заедно с децата си Д--- и Д-, а ответницата В. М. Ц. е тяхна съседка в разположения под тяхното жилище ап. 16 на ет. 4. От представената справка от СРП се установява, че в периода 2014 г. – 2022 г. в СРП са образувани 6 прокурорски преписки по подадени от В. М. Ц. срещу Д. Г. Д. и Д. М. Д. жалби и сигнали, като по всички тях е постановен отказ от образуване на досъдебно производство. Част от сигналите са приложени в копие по делото, като от съдържанието им е видно, че ответницата е търсила съдействие от полицията и прокуратурата по нейни твърдения, че ищецът Д. М. Д. я е нарекъл „боклук“ и я е заплашил да я пребие (заявление и сведение от 18.08.2014 г.); че ищцата Д. Г. Д. я тормози, като хвърля мазни течности по прозорците на терасата й и тропа в апартамента (заявление и жалба от 28.01.2016 г.); че сем. Д.и й заглушават интернета със специално устройство и я обгазяват с райски газ, с цел да я убият, заразяват входа на блока с бълхи и заливат прозорците и стените пред апартамента й с течности и храни (заявление и жалба от 17.03.2016 г., сведение от 05.12.2017 г., заявление от 01.09.2022 г., заявление и 2 жалба от 09.09.2022 г.).

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В-, съсед на страните от ап. 22, се установява, че между ищците и ответницата е налице конфликт от години, който е породен от обвиненията на В. Ц. срещу сем. Д.и за осъществен спрямо нея тормоз поради вдигане на шум от децата в апартамента и твърденията й за заразяване на входа с бълхи и други инсектициди. Свидетелят е категоричен, че изложените обвинения са неверни, като не е наблюдавал подобно заразяване на блока с насекоми. Допълва, че големият син на ищците е бил многократно заплашван от г-жа М. и веднъж е бил дърпан и обиждан от нея на стълбищната площадка между 2 и 3 етаж, поради което детето не смее да минава само покрай апартамента й, за да се прибере вкъщи (сградата е без асансьор) и винаги изчаква някой възрастен да го придружи. Свидетелят Г- разказва, че е чувал ответницата да нарича сем. Д.и „лъжци“, „крадци“, „боклуци“ и знае, че тя ги обвинява в това, че й заливат прозорците на терасата с яйца и боклуци, но самият той не е виждал подобно поведение от ищците.

Съдът кредитира изцяло изложените свидетелски показания, тъй като същите са последователни и непротовиречиви, а свидетелят е незаинтересован от изхода на делото и излага своите непосредствени впечатления като очевидец на отношенията между страните в процеса. Твърденията му не се опровергават от показанията на свидетелите О- и Е-, син и дъщеря на В. Ц., които заявяват, че майка им никога не е била агресивен човек и не е имала конфликти с други хора. Свидетелят А- разказва, че съседите от горния етаж многократно са нападали майка й вербално и физически, за което тя е подавала сигнали до полицията, но самият той не е ставал пряк свидетел на някой конфликт, като не живее в блока от 20 години, не контактува с остА.лите съседи в сградата и е запознат с отношенията между страните по делото единствено от разказите на майка си. Свидетелката А-а не живее в България от 15 години и също е информирА. за случая само от разказите на майка й, като самата тя не е разговаряла с никой друг от блока за конфликта, но знае за него от оплакванията на майка й за вдигане на шум и проблемно поведение на съседите от горния етаж. Изложените показания на свидетелите на ответницата са твърде общи и не съдържат описание на конкретни събития, като същевременно са косвени и възпроизвеждат изцяло разказите на самата В. Ц., а не лични и непосредствени впечатления на самите свидетели относно поведението на ищците и тяхната майка. Ето защо, същите се ползват с ниска доказателствена стойност в процеса и сами по себе си не могат да опровергаят преките гласни доказателства на свидетеля-очевидец Г-, който в качеството си на съсед на страните от години непосредствено наблюдава отношенията между тях.

С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за доказано описаното в исковата молба поведение на ответницата за подадени срещу ищците множество сигнали до полиция и прокуратура с посоченото съдържание, за отправена агресия срещу големия им син, изразяваща се в дърпане за ръката и вербални заплахи, както и за адресирани до ищеца Д. обиди „боклук“.

По отношение на описания в исковата молба инцидент с ищцата Д. Д. от 13.04.2021 г. по 3 делото не са събрани каквито и да било доказателства, като предвид изричните оспорвания в отговора на исковата молба следва да се приеме, че исковата претенция в тази част остава недоказА.. Спорно по делото остава обстоятелството дали описаното представлява виновно противоправно поведение на ответницата, от което ищците да са претърпяли неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 45 КРБ гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи. Наред с това по силата на чл. 56, изр. 1 КРБ всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени негови права или законни интереси, като съгласно чл. 117, ал. 1 КРБ, тази защита може да бъде осъществена и по съдебен ред.

Затова подаване на жалби, сигнали и молби до компетентни органи представлява признато от закона право и само по себе си не е противоправно действие, което да обуслови отговорност за вреди, причинени на трети лица. Такава противоправност обаче може да възникне в случаите, когато правото се упражнява недобросъвестно, т. е. когато е налице злоупотреба със същото по чл. 57, ал. 2 КРБ – в този смисъл: решение № 758 от 11.02.2011 г. по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о. на ВКС, решение № 668 от 19.03.2010 г. по гр. д. № 320/2009 г., IV г. о. на ВКС, решение № 201 от 06.01.2020 г. по гр. д. № 3973/2018 г., IV г. о. на ВКС. Подаването на молба/сигнал до съответния компетентен орган съставлява упражняване на законоустановена възможност гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни, като молителят ще е добросъвестен дори посочените от него обстоятелства да не бъдат установени. Злоупотреба с право (т.е. противоправно поведение) ще е налице, когато молбата/жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато молителят знае, че те са неверни, и подава молбата/сигнала, за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес – в този смисъл решение № 53/04.04.2018 г. по гр. д.

1913/2017 г., III г. о. на ВКС, решение № 245/05.11.2014 г. по гр. д. № 1734/2014 г., III г. о. на ВКС, определение № 795/6.11.2019 г. по гр. д. № 4543/2018 г., IV г. о. на ВКС. Тъй като добросъвестността се предполага, то в тежест на ищеца е да я опровергае чрез пълно и главно доказване. Следователно, за да се ангажира отговорността на ответницата за обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили от сезиране на държавен орган, трябва да се установи, че тя предварително е знаела неистинността на твърдените от нея обстоятелства, но ги е заявила единствено с цел да увреди ищците. Това може да бъде установено чрез косвени доказателства, установяващи странични обстоятелства, които, преценени в съвкупност, да създават сигурно убеждение у съда относно съществуването или несъществуването на твърдения факт в този смисъл: решение № 139 от 06.08.2018 г. по гр. д. № 2508/2017 г. на IV г. о., решение № 189 от 17.01.2018 г. по т. д. № 2646/2016 г. на II т. о. и др.

В настоящия случай се установява, че в период от около 8 години ответницата е подала до полицията над 10 сигнала/жалби/заявления срещу ищците, които в по-голямата си част съдържат идентични обвинения в извършването на необичайни противоправни действия от ищците – за изливане на течности и храни върху стъклата и стените пред апартамента на 4 ответницата, за обгазяване с отрови с цел убийството на ответницата, за умишлено заразяване с бълхи, за заглушаване на телевизора й със специално устройство и др., като по всичките й сигнали са постановени откази за образуване на досъдебно производство (по 6 преписки). От събраните доказателства не се установява описаните обвинения да са верни, напротив – свидетелят Г- е категоричен, че не е наблюдавал заразяване на блока с бълхи, нито изливане на храни и течности върху прозорците на ищцата. Същевременно, въпреки постановените откази на прокуратурата да образува досъдебно производство по жалбите й, ответницата е продължила да подава сигнали срещу ищците с идентично съдържание. След като веднъж е бил постановен отказ от компетентния орган с мнение, че не са налице данни за извършени противоправни действия от ищците, съставляващи престъпление (по сигналите от 2016 г.), за ответницата следва да е ясно, че дори и да вярва в правотата си, твърденията й с висока степен на вероятност не отговарят на обективната действителност. В този смисъл, всяка следваща нейна жалба – от 2017 г., 2018 г. и 2022 г., е подавА. при наличието на знание у ответницата, че изложеното може да е невярно, още повече че твърденията са в голямата си степен налудничави и е житейски необичайно действително да са се осъществили. В допълнение, по делото се установява, че В. Ц. е имала изявено негативно отношение към Д. и Д. Д.и – свидетелят Г- споделя, че ответницата изпитва неприязън към ищците и ги е наричала с различни обидни епитети – „лъжци“, „крадци“, „боклуци“.