Определение № 36439 от 01.09.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36439 гр. София, 01.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20211110144132 по описа за 2021 година

Производството е реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 258795/29.07.2025 г. от ответника, с която се иска изменение на Решение № 13153/04.07.2025 г., постановено по ГД № 44132 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд (СРС), III ГО, 148 гр. с., в частта за разноските.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на искането за изменение, с който се изразява становище за неоснователност на същото по съображения, подробно изложени в отговора.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Молбата за допълване на определението в частта за разноските е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от легитимирано лице, поради което същата е процесуално допустима.

Предмет на настоящото дело е осъдителен иск с правна квалификация чл. 125, ал. 3 ТЗ, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 15000,00 лв., претендирана като частичен иск от сума в общ размер на 80000,00 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума, която е материалния интерес на предявения иск, определящ: предметните предели, по които се формира силата на пресъдено нещо; подсъдността на поставения за разглеждане спор и реда за обжалване на постановените по него съдебни актове. В този смисъл са 1 и разясненията дадени в мотивите на т. 1 на ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС и т. 1 на ТР № 1/17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. В същите е прието, че предмет на делото е спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска, а по частичните искове само частта от вземането заявена с исковата молба.

Ето защо при разпределяне отговорността за разноските, които страните са сторили в производството, съгласно правилата на чл. 78 ГПК, релевантен е предявеният размер на иска (предявен като частичен), а не общия размер на вземането, респ. разпоредбата на чл. 2, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа е приложима само във вътрешните отношения между представител и представляван, но определеното по този ред адвокатско възнаграждение не следва да се възлага в тежест на насрещната страна в производството. В този смисъл е и практиката на ВКС (напр.

Определение № 3385 от 7.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3531/2023 г., IV г. о., ГК; и др.).

Ето защо искането по чл. 248 ГПК е неоснователно.

Така мотивиран и на основание чл. 248 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 258795/29.07.2025 г. от ответника, за изменение на Решение № 13153/04.07.2025 г., постановено по ГД № 44132 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, III ГО, 148 гр. с., в частта за разноските.

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2