Решение № 31 от 04.04.2023, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Бургас, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно търговско дело № 20232001000023 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от В. Г. Ж. с ЕГН ********** от гр.Бургас, ***, със съдебен адрес гр.Бургас, ***, ет.2, офис 6 – адвокат М. Х. , против решение № 271/ 02.12.2022 г., постановено по т.д.№ 436/ 2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което са отхвърлени исковете му против „ЦКБ” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район С., бул. „Ц. ш.” № 87, със съдебен адрес гр.Бургас, ***, ет.2 – адвокат В. Х., за прогласяване нищожност на договор за ипотека, сключен с нотариален акт № 126, том 6, рег.№ 5877, дело № 1069/ 07.08.2008г. на нотариус с рег. № 285 по регистъра на НК на следните основания : 1. чл.26, ал.1, предл.1 вр. чл.167, ал.3 от ЗЗД – поради противоречие на закона, тъй като при сключването му имотът, върху който е учредена ипотеката, не принадлежи на лицето, което я е учредило; 2. чл.26, ал.1, предл.1 вр. чл.166, ал.2, предл.1 и чл.170 от ЗЗД – поради противоречие на закона, тъй като индивидуализацията на сградите в ипотечния договор не съответства на действителното фактическо положение, като това нарушава принципа за специалност на ипотеката и внася неизвестност в тъждеството на имота.

1

Във въззивната жалба се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, моли се за отмяната му и за постановяване на ново, с което да се уважи предявената искова претенция. Излагат се съображения за неправилност на решаващите мотиви на първоинстанционния съд за ирелевантност на регулационните промени по отношение на дворното място, предмет на ипотеката, настъпили в периода от закупуването му от бащата на ищеца през 1966г., когато същото е описано като идеални части от парцел по отменения план от 1932г., и несъмнения му статут на самостоятелен имот, притежаван от родителите на ищеца не по-късно от 1976 год. Сочи се, че съдът не е изложил доводи чрез кой придобивен способ е била прекратена съсобствеността върху дворното място и как правото на собственост върху идеални части се е трансформирало в право на собственост върху реално обособен недвижим имот. Поддържа се, че липсват данни съсобствениците на парцел ІІ в кв.37 по плана на с.Л. от 1932 год. да са извършили доброволна или съдебна делба съобразно дворищната регулация от 1971 год. и това дава основание на въззивника да твърди, че съсобствеността не е прекратена, а разделянето на общия парцел на няколко имота е основание за възникване на съсобственост във всички новообразувани УПИ, доколкото урегулирането на парцела с дворищнорегулационен план няма отражение върху вещните права на съсобствениците. Сочи се, че след като правото на собственост не е преминало към бащата на въззивника, то никакви последващи разпоредителни сделки не могат да произведат вещноправно действие по прехвърляне на собствеността.

Оспорват се изводите на съда, че според изявленията на страните в нотариалния акт за договорна ипотека, дворното място е било собственост на ищеца. Твърди се, че със събраните доказателства тези изявления са оборени.

Поддържа се, че към момента на учредяване на договорната ипотека дворното място не е било изцяло собственост на учредителя и същото се отнася за построените сгради по аргумент от чл.92 ЗС. Поради горното, не са били изпълнени изискванията на чл.167 ал.3 от ЗЗД и договорът противоречи на закона – имотът, върху който е учредена ипотеката, не е принадлежал на лицето, което я е учредило.

Твърди се, че по делото е установено значително несъответствие в индивидуализиращите белези на сградите – застроена площ и етажност, което 2 е друго основание за нищожност на ипотечния акт. Поради установените значителни несъответствия по отношение на индивидуализиращите белези на сградите, условието на тъждество по чл.170 от ЗЗД се явява нарушено, а изводите на решаващия съд в обратния смисъл са неправилни.

Въззивникът претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.263 ГПК е получен отговор от „ЦКБ” АД чрез упълномощен адвокат В. Х., в който се поддържа, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея решение е законосъобразно и правилно.

Въззиваемият счита за правилни изводите на решаващия съд, че при липса на заявени и надлежно установени срещу ищеца права на трети лица върху процесния недвижим имот, деклариран от въззивника като негова собственост още от 1998 година, всички регулационни промени в периода от закупуването му от бащата през 1966 год. до 1997 год., когато е установен статута му на самостоятелен имот, се явяват ирелевантни. Твърди се, че е установена пълна идентичност на собствения на въззивника недвижим имот, придобит по наследство и дарение, и този, описан в нотариалния акт за учредяване на ипотеката. Заявява се, че данните за деклариране на имота като собствен на въззивника още от 1998 год. се съдържат в официални свидетелстващи документи, представени от О. Б., чиято вярност ищцовата страна оспорила, но не успяла да докаже оспорването. Заявява се, че към момента на учредяване на ипотеката ищецът е бил индивидуален собственик на процесните имоти по силата на изтекла в негова полза и на праводателите му придобивна давност. С помощта на заключението на съдебно-техническата експертиза се установило, че процесния поземлен имот е идентичен с бившия парцел ІІІ-205 в кв.25 по плана от 1971 год. на б.село Л. и от момента на обособяването му като самостоятелен парцел този имот е бил владян в новите му граници, своен и придобит по давност от праводателите на ищеца и до този момент се владее от последния. Въззиваемият поддържа изявлението си, направено пред първоинстанционния съд, че се позовава от името на длъжника по ипотеката В. Ж. на изтекла в полза на последния придобивна давност за имотите, обект на ипотеката.

Според въззиваемия, правилно първоинстанционният съд е отхвърлил доводите на ищеца за порочност на ипотеката поради противоречие с разпоредбата на чл.166 ал.2 предл.първо ЗЗД. Поддържа се, че установените 3 разминавания в индивидуализацията на съществуващите сгради по ипотечния договор, действащите кадастрална карта и план, и фактическото положение на място, не накърняват принципа за специалност на ипотеката. Сочи се, че дори и площта на сградите да се разминава, при липса на други сгради в имота, които да отговарят на същите признаци, не е налице неяснота в индивидуализацията.

Моли се за потвърждаване на обжалваното решение, претендират се разноски.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, събраните по делото доказателства и прилагайки закона, приема следното:

В исковата си молба, предявена пред Окръжен съд Бургас, ищецът В. Г.

Ж. е поддържал, че учредената с нотариален акт № 126, том 6, рег.№ 5877, дело № 1069/ 07.08.2008г. на нотариус с рег. № 285 по регистъра на НК е нищожна поради противоречие на закона, тъй като при сключването й имотът, върху който е учредена ипотеката, не принадлежи на лицето, което я е учредило (порок по чл.26, ал.1, предл.1 вр. чл.167, ал.3 от ЗЗД) и тъй като индивидуализацията на сградите в ипотечния договор не съответства на действителното фактическо положение, като това нарушава принципа за специалност на ипотеката и внася неизвестност в тъждеството на имота (порок по чл.26, ал.1, предл.1 вр. чл.166, ал.2, предл.1 и чл.170 от ЗЗД).

Поддържал е, че неговият праводател – баща му Г. Ж. П., придобил през 1966 год. чрез сделка ид.части от парцел ІІ в кв.37 по плана на с.Л., а след смъртта му неговите ид.части от дворното място били наследени от ищеца и майка му – Н.. Поддържал е, че разликата от 500 кв.м. до 1658 кв.м. е била собственост на други лица, тази съсобственост не е била прекратена чрез делба и отреждането на няколко самостоятелни парцела за имота в последващия план не може да има за резултат прекратяване на съсобствеността, ето защо всички съсобственици на б.парцел ІІ в кв.37 са станали съсобственици и на УПИ ІV328 в кв.28, върху който е учредена ипотеката, идентичен с б.парцел ІІІ в б.кв.25 по плана на Л.. Като второ основание за нищожност на ипотеката, от фактическа страна е въведено твърдение за несъществуване на двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 155 кв.м., описана в 4 нотариалния акт и за значително несъответствие в индивидуализиращите белези на двете описани сгради и съществуващите понастоящем с идентификатор *** и идентификатор ***.

В отговора си „ЦКБ” АД е оспорила исковете с твърдения, че към момента на учредяване на ипотеката ищецът е бил единствен собственик на обекта по силата на наследяване и договор за дарение и нито у него, нито у нотариуса, е било налице съмнение относно принадлежността на правото на собственост. При условията на евентуалност е въведено твърдение, че имотът е бил придобит по силата на изтекла в полза на ипотекарния длъжник и на праводателите му придобивна давност. Кредиторът изрично е извършил позоваване от името на длъжника си на изтеклата в негова полза придобивна давност, както за поземления имот, така и за построените в него сгради.

Оспорен е доводът за неизвестност в тъждеството на имотите, обект на ипотеката, а отделно е посочено, че ипотеката се разпростира върху всички подобрения и преустройства в ипотекираните имоти.

С обжалваното решение претенциите са отхвърлени изцяло.

Решаващият съд е приел, че при липсата на заявени и надлежно установени срещу ищеца права на трети лица върху недвижимия имот, деклариран като негова собственост още през 1998г., регулационните промени по отношение на дворното място, настъпили в периода от закупуването му от бащата на ищеца през 1966г., когато същото е описано като идеални части от парцел по отменения план от 1932г., и несъмнения му статут на самостоятелен имот, притежаван от родителите на ищеца не по-късно от 1976 год., са напълно ирелевантни. Съдът е отбелязал, че нотариалното удостоверяване на изявленията на ищеца в нотариалния акт за притежавано от него право на собственост върху обектите на ипотеката не е било оборено в производството.

Посочил е, че установените разминавания в индивидуализацията на съществуващите в дворното място сгради по ипотечния договор, действащите кадастрална карта и план, и фактическото им положение на място, установено от вещото лице, не накърняват посочения принцип на специалност на ипотеката, доколкото няма други сгради в имота, които да отговарят на същите признаци, а и изрично в акта е отразена волята на страните ипотеката да разпростре действието си и върху всички подобрения и преустройства на имотите.

5

Пред настоящата инстанция не се оспорват констатациите на първоинстанционния съд относно осъществените правнорелевантни факти – сключените сделки за недвижимия имот и сградите и осъщественото наследствено правоприемство.

Въззивникът В. Г. Ж. е ипотекарен длъжник на „Ц. К. Б.“ АД - с нотариален акт № 126, том 6, рег.№ 5877, дело № 1069/ 07.08.2008г. на нотариус с рег. № 285 по регистъра на НК е учредил в полза на банката ипотека върху свой собствен недвижим имот за обезпечаване на целия дълг по договор за банков кредит – овърдрафт за сумата от 400 000 лв., сключен между ответната банка и „М. и.“ ООД с ЕИК ******* на 31.07.2008г. Обект на ипотеката са: недвижим имот с административен адрес гр.Бургас, кв. Л., ***, а именно дворно място с площ от 500 кв.м, съставляващо урегулиран поземлен имот IV-328 в кв.28 по плана на кв. Л., гр. Бургас, който е бивш парцел III в бивш кв. 25 по стария план на квартала, идентичен с имот по нотариален акт № 24/ 13.01.1996г. на БРС, при граници : изток – УПИ V329, запад – УПИ III-327, север - улица, юг – УПИ VIII-332, ведно с построената в северната част на описания поземлен имот двуетажна еднофамилна жилищна сграда, застроена на площ от 155 кв.м, състояща се от приземен етаж – стая, складово помещение в подстълбищното пространство, стълбищна клетка и гараж, жилищен етаж – хол, спалня, кухня с тераса, баня с тоалетна, антре и стълбищна клетка, втори жилищен етаж – хол, две спални, тераса, антре, баня с тоалетна, тавански етаж – едно помещение, заедно с построената в южната част на поземления имот стопанска сграда на площ от 22 кв.м, както и всички подобрения, преустройства и насаждения в имота.