Решение № 1713 от 31.08.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 3240/2022
- Вид
- Решение № 1713
- Подписан
- 31.08.2022
- В сила
- 20.12.2022
- Състав
- Боян Димитров Кюртов
Цитирани разпоредби
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.174, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1713 гр. Пловдив, 31.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20225330203240 по описа за 2022 година Обжалвано е наказателно постановление № 22-0432-000543/29.04.2022г. на Началник І РУ - Пловдив, с което на П.А., ЕГН **********, адрес ул.М. №** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 / хиляда / лева и Лишаване от право на управление на МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, вр с чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/.
Жалбоподателят чрез свой повереник моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно по съображения подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание.
Въззиваемата страна – І РУ - Пловдив, редовно призована не изпраща представител, но в писмено становище по делото оспорва жалбата.
Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
На 02.04.2022г. около 03.10 ч жалбоподателят П. А. управлявал в гр.Пловдив чужд автомобил марка “Ауди”, модел „Ку5“ с рег. № ********.
Движейки се по ул.”Димитър Талев“ в посока от юг към север в близост до №71 бил спрян за проверка от полицейски автопатрул , в чийто състав влизал свид.В.П.. Последният извършил проверка с техническо средство Дрегер на жалбоподателя като пробата била положителна за алкохол, а именно концентрация 1, 13 промила. Жалбоподателя бил отведен в І РУ – Пловдив, където му бил издаден талон за медицинско изследване с № 119826.
Жалбоподателят дал кръв за изследване като с химическа експертиза № 145/05.04.2022г. на БНТЛ било установено, че концентрацията на алкохол към момента на деянието била 1.04 промила. Междувременно в районното управление на жалбоподателя бил съставен АУАН серия G A № 599660/02.04.22г. за управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация 1.13 промила у водача. На следващия ден обаче актосъставителя П. установил, че допуснал грешка в АУАН, тъй като бил посочил в същия , че управлението на МПС е извършено след 3.30 часа, а същевременно пробата с Дрегер била извършена в 3.16ч. Ето защо отново предявил акта на жалбоподателя като извършил корекция във всички екземпляри на бланката като посочил час на нарушението преди проверката с техническо средство, а именно 3.10ч. След излизане на резултата от химическото изследване и отразявайки същия, въз основа на посочения погоре АУАН било издадено и процесното НП.
Тази фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетеля В. Г. П. и от писмените доказателства, представени по делото – АУАН, справка за водач /нарушител, копие от СУМПС на жалбоподателя македонски образец, заповед 1 бр., справка АИС „БДС“, протокол от химическо изследване, които Съдът възприема и кредитира като логични, обективни и кореспондиращи помежду си. На първо място следва да се посочи, че няма съмнение, че именно жалбоподателя е управлявал на посоченото време и място в гр.Пловдив автомобила Ауди описан по-горе.
Това категорично се установи от разпита на актосъставителя. На следващо място няма съмнение и относно дата и място на нарушение, като точния час на управление, очевидно е преди извършената проба с техническо средство. В процесния казус е без значение дали това е точно 3.10ч. Логично е след спирането на водача за проверка да е изминало някакво време, докато такава 2 се извърши с техническото средство. Няма никаква пречка актосъставителя да извърши промени в акта, стига същите да са станали известни и жалбоподателя и междувременно да не е издадено НП. Не на последно място законодателят изрично е предвидил възможност дори да има нередовности в констативния акт, наказващия орган да издаде НП , стига да е установен по несъмнен начин нарушителя, вината му и извършеното нарушение. На следващо място действително в НП като санкционирано лице е посочено „П.
НЕ А.“. Очевидно в случая това е станало в следствие на така въведените данни в АИС „БДС“ поради особеност, че нарушителя е само с две имена, явно поради факта, че е роден в Р Македония. Необходимостта в електронната програма предполагаща поне три имена, каквито имат българските граждани, явно е довела до въвеждане вместо презиме на отрицателната частица „НЕ“. Въпреки това обаче без съмнение в настоящия казус е личността на нарушителя, който освен с имената си е индивидуализиран с ЕГН и адрес. Ето защо не е допуснато твърдяното нарушение на чл.42 и чл.57 ЗАНН в процесния казус.
При тези установени факти съдът намира, че правилно актосъставителят и наказващият орган са ангажирали отговорността на жалб.А. по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, съгласно който на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Като не се е съобразил с горното с действията си по управление на МПС жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение. Не е налице никакво разминаване между АУАН и НП, тъй като явно наказващия орган се е съобразил с корекцията направена в първия от актосъставителя и е посочил като час на нарушението 3.10ч. На следващо място макар в акта да е посочено нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП, а в НП последната привръзка да е отпаднала, то това също не ограничава правата на жалбоподателя, защото от останалото съдържание на текстовата част на НП е ясно, че той е санкциониран за управление на МПС след употреба на алкохол, а не на наркотични вещества.
При правилно установени факти наказващия орган е приложил законосъобразно санкционната норма на чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП, съгласно който следващите се наказания са абсолютно определени от законодателя, а именно глоба 1000лева и Лишаване от право на управление на МПС за срок от 12 месеца при установена концентрация на алкохол в рамките между 0.8 3 промила и 1.2 промила. Действително едва след изхода от химическото изследване е станало ясно точното съдържание на алкохол в кръвта на водача, тъй като това изследване е по- точно и при положение, че то е 1.04 на хиляда, то и двете посочени стойност в НП са в рамките предвидени в закона. Не е налице сочената от повереника на жалбоподателя неяснота в изявлението на наказващия орган, защото същия е ясно описал установените факти в НП и правилно е приложил санкционната норма съобразно установената концентрация, която е в посочените размери.
При извършената служебна проверка не се откриха съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАДАВА Наказателно постановление № 22-0432000543/29.04.2022г. на Началник І РУ - Пловдив, с което на П. А., ЕГН **********, адрес ул.М. №** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 / хиляда / лева и Лишаване от право на управление на МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, вр с чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4