Определение № 625 от 20.06.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 625 гр. Габрово, 20.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Галина Косева

Симона Миланези като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно гражданско дело № 20254200500338 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 274 във вр. с чл. 418, ал. 4 от ГПК.

Образувано е по частна жалба срещу разпореждане № 358 от 25.04.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 158/2025 г., с което Районен съд - Дряново съд е отхвърлил заявлението на "ТБА" ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу Ю. В.

А., ЕГН **********, в частта за сумата от 3 708,52 лв. - главница по договор за потребителски кредит 7053415948/02.03.2023г., ведно със законната лихва върху тази част от главницата от 15.04.2025г. до окончателното й изплащане, сумата 1 101,64 лв. - договорна лихва за периода от 05.02.2024г. до 28.02.2025г. и сумата от 277,79 лв. - обезщетение за забава за периода от 05.02.2024г. до 03.04.2025г., както и за разноски за разликата от 82,72 лв. до пълния претендиран размер от 301,60 лв.

В жалбата се излага, че постановеният от Районен съд - Дряново съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Документът, въз основа на който се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение е сред документите по чл. 417, т. 2 от ГПК, редовен е от външна страна и удостоверява, че предявеното вземане подлежи на изпълнение. Размерът на кредита е посочен в чл. 7 от договора за потребителски кредит, като кредитополучателя е пожелал сключването на застраховки, като сумите по застрахователните премии се превеждат от кредитора за сметка на кредитополучателя по банкова сметка на застрахователя, като тези суми за застраховка са отпуснати под формата на кредит. По отношение на финансираните с договора за кредит застрахователни премии излага, че кредитополучателят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователни програми, като в конкретния случай средствата се превеждат от кредитора към сметката на застрахователя, за което кредитополучателят дава изричното си нареждане и съгласие с 1 подписване договора за кредит. Изтъква, че съгласно чл. 19, при сключване на договора потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а само по свое желание и усмотрение може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на договора за кредит. Затова счита, че застрахователната премия не следва да бъде включвана в общите разходи по кредита. Позовава се на чл. 7 от договора като твърди, че застрахователните премии са цената на допълнителната услуга, чиято парична равностойност се дължи от застрахованото лице и са включени в общия размер на кредита главница. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Районен съд - Дряново е бил сезиран със заявление от "ТБА" ЕАД с искане за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по извлечение от счетоводните книги против длъжника Ю. В. А., ЕГН **********, за сумите: сумата 6 200,51 лв. - главница по договор за потребителски кредит № 7053415948 от 02.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.04.2025 г. до окончателното й изплащане, сумата 1 101,64 лв. - договорна лихва за периода от 05.02.2024 г. до 28.02.2025 г.; сумата 277,79 лв. - обезщетение за забава за периода от 05.02.2024 г. до 03.04.2025 г., както и сумата 301,60 лв. - разноски. В изпълнение изискванията на чл. 417, т. 2 от ГПК заявителят е приложил Договор за потребителски кредит № 7053415948 от 02.03.2023 г., извлечение от счетоводни книги към 03.04.2025 г.

С Разпореждане № 329 от 15.04.2025 г., Районен съд - Дряново е оставил заявлението без движение на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК и дал на заявителя конкретни указания за отстраняване на констатираните нередовности, като уточни дали в претендираната сума за главница, договорна лихва и обезщетение за забава са включени вноски за застраховка, съответно договорна лихва и обезщетение за забава за вноски по застраховка и на каква стойност, както и да уточни дали има извършени плащания от длъжника по договора и в какъв размер и каква част от вземанията са погасени към датата на подаване на заявлението поотделно за главница по кредита, застрахователна премия и лихва.

Заявителят е подал в указания срок молба вх. № 1156 от 23.04.2025 г., в която уточнява, че размерът на задължението на длъжника в настоящото производство бил формиран съгласно условията в сключения между страните договор, в който ясно били посочени отпуснатият финансов ресурс (чл. 7.1), годишният лихвен процент (чл.9.1), годишният процент на разходите и общата 2 дължима сума (чл. 10), както и лихвеният процент, приложим при неизпълнение (чл. 15.1). В чл. 7 от договора за кредит „Общ размер на кредита и условия за усвояването му" ясно бил посочен размерът на предоставения финансов ресурс и били индивидуализирани сумите по него. Общият размер на предоставената сума по договора в настоящия случай бил 7027,26 лв., от които 4470 лева предоставени директно по сметка на продавача на стоката избрана от кредитополучателя, 599,42 лева предоставени в кредит за заплащане на задължение на кредитополучателя за застрахователна премия по избраната от кредитополучателя застраховка Банк пакет 3 сметка и 1957,84 лева предоставени в кредит за заплащане на задължение на кредитополучателя за застрахователна премия по избраната от кредитополучателя застраховка Банк пакет 3 кредит+сметка. Посочената в чл.

10 „Обща сума, дължима от потребителя" представлявала общата дължима от кредитополучателя сума при сключването на договора и заплащането на падеж на всяка погасителна вноска. Тази сума възлизала на 10 792,21 лева и включвала размера на отпуснатия финансов ресурс (7 027,26 лева) и уговореното между страните възнаграждение, с което се олихвявал предоставеният кредит, изразено като годишен лихвен процент 18,37 % (чл. 9, ал.1 и ал. 2 от договора). В чл. 10 от процесния договор за потребителски кредит размерът на ГПР правилно и законосъобразно бил определен на 18,37 %, като в него били включени всички разходи по кредита съобразно законовите изисквания на чл. 19. ал. 1 и § 1 на Допълнителните разпоредби на ЗПК, включително разходите, които съпътстват договора и изготвянето му, такси, комисионни и други разходи, пряко свързани с договора за кредит.

Уточнява се, че сумата по сключената застраховка била включена при изчисляването на ГПР по договора и се съдържала в посочения процент на ГПР, но била включена като главница по кредита, тъй като същата била преведена като допълнителен финансов ресурс към трето лице по искане на кредитополучателя. Посочва се, че по договора били извършени плащания в общ размер на 1978,01 лв.

За да постанови разпореждането в отхвърлителната му част, Районен съд - Дряново е приел, че съгласно чл. 7.2.3 от приложения към заявлението договор, в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки), се превеждала от кредитора, за сметка на потребителя, по банковата сметка на съответния застраховател, респективно по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят давал изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В договора за кредит формално са посочени общия размер на кредита и общата сума, дължима от потребителя, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 и т.

10 от ЗПК, но никъде в договора по ясен и разбираем за потребителя начин не е посочено, че сумите за застраховки ще бъдат включени в погасителните 3 вноски и ще се олихвяват с посочения в договора годишен лихвен процент в размер на 18,37%, което е в пряко противоречие с изискването на чл. 11 ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът да съдържа условията за прилагане на лихвения процент по кредита, като не е конкретизирано върху кои точно суми ще се начислява възнаградителната лихва, което препятства възможността му ефективно и обосновано да прецени какви биха били икономически последици за него във връзка с конкретното кредитно правоотношение. Стойността на застраховките, като част от месечната вноска по кредита, не е оповестена като разход в тежест на кредитополучателя и не става ясно дали е отразена като разход при формиране на оповестения ГПР от 19,87 %. Районен съд – Дряново приема, че с оглед на така установената недействителност на договора за потребителски кредит в тази му част и невъзможността недействителните клаузи да се заместят от законови разпоредби, потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита съгласно чл. 23 от ЗПК. Така потребителят следва да заплати единствено главницата в размер на 4 470 лв., която му е била предоставена от кредитора директно по сметка, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда (15.04.2025г.) до окончателното изплащане на вземането. От тази сума следва да се приспадне и платеното от длъжника по договора, което възлиза на 1 978,01 лв. съгласно предоставената справка от 23.04.2025г. и заявлението следва да се уважи за сумата 2 491,99 лв. - главница.

Настоящият състав на съда споделя направените от заповедния съд правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 от ГПК в това производство съдът проверява дали представения документ попада в кръга на изброените в чл. 417 от ГПК, редовен ли е от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Безспорно заявителят попада в кръга на субектите, посочени в чл. 417, т. 2 от ГПК, за които законодателят е предвидил възможност за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводните книги, ката същият е редовен от външна страна.

В случая от заявителя се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, сключен между банкова институция и физическо лице. Следователно длъжникът безспорно има качеството на "потребител", поради което съдът е длъжен служебно да провери дали договорът съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя.

От приложения към заявлението по чл. 417 от ГПК Договор за потребителски кредит № 7053415948 от 02.03.2023 г., от чл. 7.1 се установява, че Кредиторът предоставя на Кредитополучателя кредит в общ размер на 7 027,26 лева, от които 4 470,00 лева размер на кредита и 2 557,26 лева общ размер на застрахователната премия, включващ 599,42 лева по застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ и 1957,84 лева BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА+ СМЕТКИ. Застрахователната премия, като цена на допълнителна услуга, е включена към размера на кредита, което изрично е посочено в договора в чл.

4

7. 1 относно общия размер на кредита. В действителност сумата по застрахователната премия са разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит, като цена на допълнителна услуга и които са известни на кредитора при сключване на договора. Включването на застрахователната премия в общия размер на кредита води до представяне на по-нисък от реалния ГПР, при което се касае за хипотеза на "заблуждаваща търговска практика" /решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10/, което води и до прикриване на действителните разходи по кредита за потребителя.

Клаузата на чл. 7.2.3 от Договора предвижда, че когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от Кредитора при условията на чл.

19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата застрахователна премия за конкретната застраховка/застраховки, да се превеждат от Кредитора за сметка на Потребителя, по банковата сметка на съответния застраховател, респективно– по банковата сметка на съответния застрахователен посредник. По този начин ГПР и общата сума за плащане не съответстват на действителните, тъй като още при сключването на договора, е предвидено сумите по уговорени застраховки, да се плащат разсрочено във времето, заедно с погасителните вноски като част от главницата и върху тях да се начислява възнаградителна лихва. По този начин се постига скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване за кредитора. Налице е и невярна информация относно общите разходи по кредита, което представлява нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6 параграф1 от Директива 2005/29/ЕО, а това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят е неравноправна по смисъла на чл. 4 параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.