Решение № 121 от 29.05.2019, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 121/29.5.2019г. гр. Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА САВАКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ

ДИМО ДИМОВ при секретар:Е. Колева прокурор: Пламен Михайлов като разгледа докладваното от съдията Димов

ВНОХД № 120 по описа за

2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на подсъдимата А.А.В., чрез адв. Ст. И. от ВАК и от подс. М.К.Г., чрез адв. А.Д. от ВАК, против Присъда № 289, постановена на 12.11.2018 год. по НОХД № 5789/2017 год. по описа на РС – гр. Варна, VІ – ти НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ.

С атакувания съдебен акт ПОДСЪДИМИЯТ М.К.Г. е бил признат ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 17.08.2016 година, в град Варна, действайки като помагач, в съучастие с А.А.В.

(извършител), причинил на К.Т.А. две средни телесни повреди, както следва: разстройство на здравето, временно опасно за живота, вследствие на нанесена дълбока порезна рана по лявата буза на лицето, с дължина 8-9 см. и дълбочина 1,5 см., навлизаща в устната кухина, с прерязване на мимическата мускулатура на лявата буза, лигавицата и подлигавичните тъкани над долната челюст и прерязване на клон на лицевата артерия с последващ обилен кръвоизлив, следкръвоизливна анемия и спадане на хемоглобина до 75 мг/%, както и обезобразяване на лицето, вследствие на нанесена порезна рана по лицето, оформила се като добре видим линеен ръбец /белег/ с белезникаво-розов цвят, разположен по-ниско от околната кожа с дължина 11 см., започващ от брадичката, минаващ по лявото рамо на долната челюст и издигащ се към лявата буза, който обективно загрозява лицето, поради което и на основание чл.129 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.4, вр. ал.1 и чл.54 от НК му НАЛОЖИЛ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 НК ОТЛОЖИЛ с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.304 от НПК оправдал подсъдимия Г. да е извършил престъплението като съизвършител.

Със същият акт признал подсъдимата А.А.В. ЗА ВИНОВНА В ТОВА, че на 17.08.2016 година, в град Варна, действайки в съучастие като извършител с М.К.Г. (помагач), причинила на К.Т.А. две средни телесни повреди, както следва: разстройство на здравето, временно опасно за живота, вследствие на нанесена дълбока порезна рана по лявата буза на лицето, с дължина 8-9 см. и дълбочина 1,5 см., навлизаща в устната кухина, с прерязване на мимическата мускулатура на лявата буза, лигавицата и подлигавичните тъкани над долната челюст и прерязване на клон на лицевата артерия с последващ обилен кръвоизлив, следкръвоизливна анемия и спадане на хемоглобина до 75 мг/%, както и обезобразяване на лицето, вследствие на нанесена порезна рана по лицето, оформила се като добре видим линеен ръбец /белег/ с белезникаво-розов цвят, разположен по-ниско от околната кожа с дължина 11 см., започващ от брадичката, минаващ по лявото рамо на долната челюст и издигащ се към лявата буза, който обективно загрозява лицето, поради което и на основание чл.129 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1 и чл.54 от НК й НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.189 ал.3 от НПК осъдил подсъдимия Г. да заплати направените по делото разноски в размер на 170.66 лева в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Варна и 105.00 лева в полза на държавата по сметка на Районен съд - Варна.

На основание чл.189 ал.3 от НПК осъдил подсъдимата В. да заплати направените по делото разноски в размер на 170.66 лева в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Варна и 105.00 лева в полза на държавата по сметка на Районен съд - Варна.

На основание чл.189 ал.3 от НПК осъдил подсъдимия М.К.Г. да заплати на НБПП – София сума в размер на 200 лева, представляваща възнаграждение на назначения му в хода на наказателното производство служебен защитник за осъществена защита в хода на Досъдебното производство по ДП № 1702/2016 година по описа на Трето РУ-ОД-МВР-Варна.

ПРИСЪДАТА се атакува от подсъдимия Г. и подсъдимата В., чрез защитниците,съответно адв. Д. и адв. И. от ВАК.

От защитата на подс. Г. се излагат доводи, че присъдата е неправилна, предвид направения анализ на доказателствата, поради което съдът е достигнал до неверни фактически изводи, като изцяло се оспорва авторството на деянието. В жалбата се прави се искане за повторен разпит на свидетелите, пострадалата и повторна СППЕ.

Моли първоинстанционният акт да бъде отменен и подсъдимият да бъде оправдан по предявеното му обвинение.

Защитата на подсъдимата В. излага доводи, че постановената от първоинстанционният съд присъда е неправилна, незаконосъобразна и некореспондираща с доказателствения материал. Не се правят доказателствени искания.

Прави се искане първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен и постановен нов с който подсъдимата да бъде призната за невинна и оправдана по предявеното обвинение.

В закрито заседание с определение №105, постановено на 05.02.2019 год. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е приел, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на свидетелите, пострадалата, както и назначаването на СППЕ.

Жалбоподателят

М.Г., редовно призован за съдебното заседание пред въззивния съд явява се лично и със служебният защитник – адв. Д. от ВАК.

Жалбоподателят

А.В., редовно призована за съдебното заседание пред въззивния съд явява се лично и с упълномощения защитник – асв. Ст. И. от ВАК.

Пред въззивния съд защитата на двамата подсъдими поддържат жалбите по изложените в тях основания и молят съда да признае подсъдимите за невинни и да ги оправдае по възведеното обвинение.

Защитата на подс. Г., счита, че единствено и само на показанията на частната обвинителка се базира постановената осъдителна присъда.

При даване на последна дума двамата подсъдими се присъединяват към становищата на защитата.

В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура намира жалбата за неоснователна. Моли настоящата инстанция да потвърди първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна. Счита, че първоинстанционният съд в пълнота е установил обективната истина по делото и е изложел аргументи за осъдителната присъда. Намира, че по делото са събрани и други доказателства в подкрепа на осъдителната присъда и тя не почива единствено на показанията на пострадалата.

След преценка на доводите сочени в жалбата, становището на защита и на представителя на ВОП, както и след цялостна проверка на присъдата, на основание чл. 313 и 314 от НПК, съставът на Варненският окръжен съд намира и приема за установено следното:

ВЪЗЗИВНИТЕ

ЖАЛБИ са процесуално допустими, тъй като са подадени в срока за обжалване и от надлежни страни. Разгледани по същество се преценяват като неоснователни, поради следните съображения.

Производството пред Варненски районен съд е било образувано по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия М.К.Г. и срещу подсъдимата А.В. за престъпление по чл. 129, ал.2, вр., ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр., ал.1 от НК, като е протекло по общия процесуален ред.

В хода на производството пред първата инстанция не се установяват нарушения на процесуалните правила, с оглед реда по който проведено съдебното производство.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, като от събраните по делото доказателства, могат да се направят фактическите заключения, които е извел ВРС.

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, ВРС е приел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

Двамата подсъдими Г. и В. живеели на семейни начала в гр.Варна. В един период от време обаче се разделили и подс. Г. започнал да поддържа връзка със св. К.А., която продължила около две години. През лятото на 2016 год. двамата прекратили отношенията си и подс. Г. отново заживял с подс. В..

Към 17.08.2016год. подс. Г. и св. А. вече се били разделили. На посочената дата, вечерта свидетелите К.А., Т.

А. (баща на А.), А. и Д. (баба на А.) седели на пейката пред домовете си, находящи се в гр. Варна на ул. „Огоста“. Около 21:00 ч. покрай тях минал подс. Г. и направил знак на св. А. да отиде при него. Действията му били възприети от св.

А. който му казал, че няма работа с дъщеря му, че е женен и да отива при жена си. Подс. Г. не казал нищо, а влязъл в съседния имот. Малко по-късно се върнал, като казал на св. А. да отиде с него да пият кафе. Последната се съгласила и тръгнала с него в посока към намиращата се наблизо църква. В един момент св. А. видяла, че от една от уличките идва жената на подс. Г. - подс. В. и хукнала да бяга.

Двамата подсъдими хукнали след нея викайки и „стой ма курво“. Подс. Г. настигнал св. А., хванал я и я задържал. При тях дошла и подс. В. носейки в ръцете си бутилка от „Кока кола“. Подс. В. счупила бутилката в земята, след което, с острата част от счупената бутилка, порязала св. А. по лицето в областта на лявата буза, горна и долна устна. По същото това време подс. Г. държал св. А. за ръцете да не мърда и я ритал по краката.

В резултат на разреза от лицето на А. започнало да тече обилно кръв и двамата подсъдими си заминали, а св.

А. останала на улицата. Покрай нея минала св. Г. и видяла, че цялата е в кръв. А. я помолила за малко вода и Г. и донесла такава, като взела водата от намиращата се наблизо къща. После св. Г. се прибрала в дома си разказала на майка си какво е видяла. Междувременно окървавената А. била видяна и от малки деца, които видели на улицата св. Т. Ан. и му съобщили, че майка му е окървавена. Св. А. се паникьосал, хукнал веднага към дома си и разказал на дядо си - св. А. какво е разбрал от децата. На свой ред св. А. веднага побягнал надолу към църквата и намерил дъщеря си.

Последната била обляна в кръв и едвам се държала на краката си. Св. А. завел дъщеря си у дома и веднага след това излязъл пак на улицата да търси превоз за да я откара в болницата. Отишъл в намиращия се наблизо магазин за хранителни стоки стопанисван от св. С. З. и го помолил да откара с колата си св. А. в болницата. Последният се съгласил и откарал св. А. и св.А. в спешния център на МБАЛ „Св.Анна“ в гр.Варна.

Междувременно св. А. била уведомена от сина си, че А. е пострадала и веднага отишла в дома на А..

Последната вече била заминала с баща си в болницата като А. видяла само окървавените й дрехи.

Св. Арифова оставила малкото си дете на св. Д. – баба на А. и баба на съпруга на А. след което заедно с друга жена на име Ж. отишли в спешния център на МБАЛ „Св. Анна“. Там двете намерили св. А. и баща й. Пред баща си и пред св. А. св. А. разказала, че е била наряза от подс. В., а през това време подс. Г. я държал. Междувременно тъй като кръвоизливът на А. не могъл да бъде овладян от медиците в спешния център на МБАЛ „Св.Анна“, последната била транспортирана до МБАЛ „Св.Марина“, където била оперирана и останала на стационарно лечение до 21.08.2016год.

Видно от заключението на назначената по делото и приета от съда като обективно, компетентно и безпристрастно дадена съдебно-медицинска експертиза изготвена от вещото лице д-р С., в резултат на удара нанесен му от подсъдимия на инкриминираната дата пострадалият е получил счупване на носните кости водещо до изкривяване на носната преграда, разкъсно-контузна рана, кръвонасядане кразкъсно-контузна рана, кръвонасядания и травматичен оток по гърба на носа като счупването на носните кости водещо до изкривяване на носната преграда наляво, стесняващо общия носов ход и налагащо оперативно лечение е обусловило постоянно разстройство на здравето неопасно за живота.

Видно от заключението на назначената по делото и приета от съда като обективно, компетентно и безпристрастно дадена СМЕ № 22-2017 изготвена от в.л. д-р В.С. в следствие на описания инцидент св. Кр. А. е получила порезна рана по лицето - по лявата буза, горната и долната устни, с прерязване на мимическа мускулатура и на клон на лицевата артерия, с обилен кръвоизлив и следкръвоизливна анемия до хемоглобин 75 мг/% /спадане от 114 мг/% при приемането в ЛЧХ/ като наличието на дълбоката порезна рана по лявата буза на лицето, с дължина 8-9 см и дълбочина 1,5 см, навлизаща в устната кухина, с прерязване на мимическа мускулатура, лигавицата и подлигавичните тъкани над долната челюст и прерязване на клон на лицевата артерия с последващ обилен кръвоизлив, следкръвоизливна анемия и спадане на хемоглобина до 75 мг/%, са обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота.