Решение № 2670 от 11.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2670 гр. Варна, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Стаматов при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело № 20223110108036 по описа за 2022 година

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „***” ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр. *** с която претендира да бъде прието за установено по отношение на Й. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *** че съществува вземането му, за което по ч.гр.д. № 5363/2022г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите от 3958,55 лева (три хиляди деветстотин петдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки) – неплатена цена за доставени ВиК услуги по партида с абонатен № *** в обект – имот, находящ се в гр. *** за период от 23.04.2019г. до 28.03.2022г.; сумата от 607,47 лева (шестстотин и седем лева и четиридесет и седем стотинки) - сбор от обезщетенията за забава върху всяка от сумите по фактурите издадени от 26.06.2019г. до 29.03.2022г. включени в главницата от 3 958,55 лева от падежа им - 30 дни следи издаването им до 26.04.2022г. /съобразно с разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИПОРНС за периода 13.03.2020г. – 09.04.2020г. не е начислявана лихва/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 28.04.2022г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: Между ищецът, като доставчик и ответникът, като потребител бил сключен договор при Общи условия за предоставяне на ВиК услуги до обект находящ се в гр. *** Доставчикът изпълнил задължението си като доставил през 1 периода от 23.04.2019г. до 28.03.2022г. на обща стойност 3958,55 лева, за плащането на която били издавани ежемесечни и/или сборни за определен период фактури в периода от 26.06.2019г. до 29.03.2022г. Посочената във всяка една от тях цена не била заплатена в уговорения 30-дневен срок от издаването им, поради което се дължи и обезщетение за забава. За събиране на вземането си ищецът депозирал заявление по чл. 410 ГПК, което било уважено, като по ч.гр.д. № 5363/2022г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът възразил и на заявителя били дадени указания да предяви иск. Претендират се разноските, направени в исковото и заповедното производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва качеството си на потребител относно посочените от ищеца партида и водомер. Оспорва, че ищовото дружество е извършвало редовно отчитане на СТИ /водомера/ в имота на абоната за посочения период и в присъствие на ответника или негов представител, което да е било отразявано в съответен карнет.

Оспорва, че твърдяното количество ВиК услуги е доставено, отведено и пречистено.

Сочи, че дори и да е било доставено, ноторно е известна аварията на канализационна тръба от 2019-та година във ***в което се е изливала цялата отведена и непречистена вода от кварталите ***и *** на гр. ***, т.е. водата не е достигала до пречиствателната станция. Оспорва, че монтирания водомер в процесния обект е бил метрологично изправен, тъй като по делото не са представени доказателства за извършвани първична и последваща проверки за точността на отчитане, съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.

Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва съдържанието на представените към исковата молба частни документи. Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От приложеното ч.гр.д. № 5363/2022 г. по описа на ВРС се установява издаването на заповед за изпълнение в полза на "***" ООД, Е И К : *** против ответника за посочените в исковата молба суми.

От представените заверени за вярност писмени доказателства: Общи условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите на В и К оператор „***“ ООД ведно с извадки от решение № ОУ-09 от 11.08.2014г. на ДКЕВР, решение № Ц-20 от 28.12.2018г. на КЕВР, решение № Ц-37 от 23.12.2019г. на КЕВР, решение № Ц-46 от 30.12.2020г. на КЕВР, ведно с по два броя обяви; справка на недобора на частен абонат № *** до 26.04.2022г.; справка на отчети на абонат № 1160993; справка от Агенция по впиванията № 506306/20.04.2023г. по лице Й. К. Д., ЕГН **********; кореспонденция между Община **** и Министерството на околната среда и водите рег. № ЗК20001414ВН_002ВН, рег. № РД19015445ВН_001ВН, рег. № РД19015445ВН;

2 констативен протокол от 29.08.2019г. до Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“, протокол обр. 2а от Наредба 3/2003г. от 21.05.2020г, се установява, че: от ДКЕВР/КЕВР са одобрени Общи условия за предоставяните ВиК услуги от „***“ ООД и цена на тези ВиК услуги от 01.01.2019г. - 1,786 лв./куб.м. без ДДС и от 01.01.2020г. - 1,822 лв./куб.м. без ДДС. „***“ ООД издавало в периода от 26.06.2019г. до 29.03.2022г. ежемесечни и/или сборни /за определен период/ фактури за доставени до обект с абонатен № 1160993 находящ се в гр.*** през периода от 23.04.2019г. до 28.03.2022г. ВиК услуги на обща стойност 3958,55 лева в количество според показание на водомера монтиран в обекта на 13.08.2019г. от 0 м3 и на 28.03.2022г. от 1072 м3. На 25.02.1998г. К. Д. и Ц. С. дарили на Й. К. Д. първи етаж от сграда, находяща се в гр.

***След обсъждане на варианти за отстраняване на възникнала авария в напорен тръбопровод ф500 находящ се под дъното на Варненското езеро, на 21.05.2020г. била открита строителна площадка за извършване на ремонта му от изпълнител „***“ АД по възлагане на ***

От заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като правилно, логично и мотивирано, изготвено от вещо лице в чиято компетентност се отнасят формулираните въпроси, се установява, че общото задължение по процесните фактури е в размер на 3958,55 лв., като общият размер на лихвата за забава е в размер на 607,47 лв., ако се приеме, че периода на извънредното положение, не е до 15.07. а до 08.04., тогава ВиК са изчислили коректно законната лихва, както е посочена в исковата молба. Посетил е имота са му показал и шахта с един водомер в полуприземен етаж. Не мож е да твърди, че е нямало друг водомер.

К ъ м 01.04.2023г. показанието му е било 1244 куб.м. Счетоводната отчетност на ищцовото дружество е водена редовно във връзка с процесните фактури. Към 05.04.2023г. в него няма данни за извършвани плащания по тези задължения.

От заключението по приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като правилно, логично и мотивирано, изготвено от вещо лице в чиято компетентност се отнасят формулираните въпроси, се установява, че монтирания в процесния обект водомер е с налична ведомствена пломба и действащ дистанционен отчет. Съобразно журнала, който е предоставен от Помпена станция стопанисвана от *** относно тръбопровода отвеждаш мръсна вода от кв. „***“ и кв.

„***“ към пречиствателната станция са налице аварии съответно установена на 16.08.2019г. и отстранена на 11.09.2020г., установена на 13.01.2021г. и отстранена на 24.03.2021г. Според отчетите на водомера относно процесния обект на потребление, за посочените два периода стойността на възнаграждението дължимо според действащите цени одобени от КЕВР за услугата отвеждане на отпадни води е 277,28 лева, а за услугата пречистване на отпадни води е 1002,57 лева. За процесния период задължението съобразно действащите цени на ВиК услугите одобрени от КЕВР само за отвеждане е 277,28 лева., а за пречистване 1002,57 лева. Според вещото лице 3 отходните води от имота на ответника са били отвеждани в каналната система на кв.

*** до помпена станция пред Общината и от там с тръбопровод до комплексно съоръжение от южната страна на езерото, след което се прехвърлят от другата страна на езерото в стара пречиствателна през тръба, която минава под езерото – дюкер, и от стара пречиствателна се припомпва към нова пречиствателна – с. *** Преди изпомпването към пречиствателна с. *** пречистване не се извършва, а само механично обиране на по-груби предмети. Предвид аварията в тръбата под езерото, отпадните води от имота на ответника, не са достигали до пречиствателна станция.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от правно основание чл. 208, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Искът е допустим, тъй като е подаден в срок, вследствие на своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедното производство и има за предмет вземането посочено в заповедта по чл. 410 ГПК издадена по ч.гр.д. № 10275/2021 г. по описа на ВРС.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването и съществуването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. В настоящия случай ищецът следва да докаже влизането в сила на общите условия на „***“ ЕООД - гр. *** за предоставяне на *** услуги на крайни потребители, наличие на валидно правоотношение между страните във връзка с доставката на такива услуги за питейно-битови нужди на адрес: гр. ***, както и количеството на доставените *** услуги за периода от 23.04.2019г. до 28.03.2022г, и отчетени съобразно разпоредбите на ОУ и нормативната уредба, респ. отвеждането и пречистването им. При успешно проведено доказване от страна на ищеца, в тежест на ответника е да установи наличието на съсобственост относно водоснабдения имот и/или че е изпълнил задължението си да заплати цената доставените ВиК услуги или че същото е погасено по друг правнорелевантен способ - давност, плащане или др.

За настоящия казус, освен горецитираните норми, са относими и тези регламентирани с Наредба № 4/14.09.2004г. на Министър на РР за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

По делото не се спори, че дружеството – ищец има качеството на оператор на „***” услуги по см. на чл. 2 от Наредбата, както и че доставката им се регламентира от договор при общи условия, приети и влезли в сила по реда на чл. 8 от Наредбата.

Спорно по делото е качеството на ответника на потребител по см. на Наредба № 4/14.09.2004г. Съобразно чл. 3 ал. 1 от Наредба № 4/2004г. пресъздаден в чл. 2 от 4

ОУ, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване. Съгласно чл. 14 от наредбата, отношенията между страните се уреждат с писмен договор, който се предлага от водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които се присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието на посочената наредба.

С влизането в сила на Наредба № 4 в §3 е предвидено, че условията и редът, при които съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора, се определят с общите условия за получаване на услугите В и К и се конкретизират с договорите за предоставяне на услугите В и К. От това следва, че за заварените потребители, които не са сключили предвидените в чл.3 и чл. 14 на Наредба № 4 договори, намират приложение общите условия на доставчика, като ако потребителят желае различни условия от общите, последните следва да бъдат конкретизирани с писмен договор. От изложеното следва, че в случаите, когато се касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа преди влизането в сила на Наредбата и ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият факт на ползването е достатъчен да се приеме наличие на договорни отношения между страните, които се уреждат от общите условия на доставчика.