Решение № 6460 от 14.12.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6460 гр. София, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.А като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20221100111761 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявени от Г. Л. Я. срещу Р. Г. Г., С. Т. Г. и Г. Т. Г., последните двама като наследници на Т.Г.П. субективно и обективно съединени искове, с правно основание чл. 135 от ГПК, с които се претендира обявяване за недействителни по отношение на ищеца, сключени между Т.Г.П. и Р. Г. Г.:

1. договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.09.2020г. , обективиран в нотариален акт № 184, том I, peг. № 4516, дело № 162 от 2020г. на нотариус А.Г.Ш. с рег. № 500 в НК, с район на действие - СРС, вписан в СВ с вх.рег. № 52533, акт № 5, том 131, дело № 40242/2020г., им.п. № 692098, в частта, с която е продаден недвижим имот АПАРТАМЕНТ № А9, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. София, с адрес на имота: гр. София, ж.к. ****, на кота +6,50 м., със застроена площ от 57,94 кв.м.,

2. договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.12.2020г. , обективиран в Нотариален акт № 53, том II, peг. № 6229, дело № 228 от 2020 г. на нотариус А.Г.Ш. с рег. № 500 в НК, с район на действие - СРС, вписан в СВ с вх.рег. № 71243, акт № 75, том 180, дело № 54937/2020 г., им.п. № 702861, с който е продаден недвижим имот - ГАРАЖ № Г13 , представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор: *** по КККР на гр. София, одобрени със заповед РД-18-39/20.07.2011 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район Връбница, ж.к. ****, гараж 13, находящ се на партера, на кота +0,00 м., с площ от 18,25кв.м., заедно с прилежащите ид.части 0,3763% от общите части на сградата, заедно със съответните ид.части от правото на строеж върху мястото, съставляващо ПИ с идентификатор ***;

1

Релевират се доводи за сключени на 14,08,2020г. предварителни договори, с които Т.Г.П. се е задължил да прехвърли на ищеца собствеността върху недвижими имоти: апартамент № А9, находящ се в гр. София, ж.к. **** срещу цена от 39000,00 лв., от които 9000лв. са били заплатени при сключване на договора, като остатъкът от 30000,00лв. е следвало да бъде заплатен в деня на сключване на окончателния договор, като продавачът си е запазил пожизнено и безвъзмездно право на ползване на върху целия имот, както и гараж № Г13, гр. София, район Връбница, ж.к. **** срещу цена от 9000,00лв., 8000,00лв., от които били заплатени при сключване на договора, а остатъкът от 1000,00лв. е следвало да бъде заплатен при сключване на окончателния договор. Твърди се, че на среща между страните през м. август 2020г., продавачът Т.П. е бил придружен от лицето Р. Г. от гр.

Видин, който се представил за негов приятел. Т.П. и Р. Г. отправили претенции за промяна на продажните цени по договорите, които намирали за твърде ниски с оглед пазарните условия. Поддържа се, че след тази среща ищецът провел няколко разговора с продавача, на които не се стигнало до съгласие за предоговаряне на цената или прехвърляне на имота, преди крайния срок 22.12.2020г. Посочва се, че след извършена справка ищецът е установил, че на 18.09.2020г. продавачът Т.П. е прехвърлил апартамент № А9 на Р. Г. с договор, обективиран в нотариален акт № 184, том I, peг. № 4516, дело № 162 от 2020 г. на нотариус А.Г.Ш. с рег. № 500 в НК. Ищецът се свързал отново с продавача, като предложил на него и Р. Г. по още 10 % процента от уговорената по договорите цена, което не било прието от тях.

В началото на м. декември 2020 ищецът предупредил Т.П., че ще потърси заплатената по договорите сума по съдебен ред. В резултат на това, на 14,12,2020г. продавачът му предоставил пълномощни и нужните документи за прехвърляне на свое име на процесния гараж. Твърди се, че ищецът предоставил на продавача 1000,00лв. без да вземе от него разписка. След направена справка се установило, че гаражът също е прехвърлен на Р. Г. с договор от 01.12.2020г., обективиран в Нотариален акт № 53, том II, peг. № 6229, дело № 228 от 2020г. Поддържа се, че със сделката се нарушават интересите на ищеца, като носител на правото да обяви процесните предварителни договори от 14,08,2020г. за окончателни.

Твърди се, че Т.П. и Р. Г. са знаели за сключените предварителни договори и се сговорили за двете продажби, за да не може ищецът да придобие имотите. Твърди, че цената по тези договори е по-ниска от тази по предварителните договори, което е лишено от стопанска логика и обосновавало извод за тяхната фиктивност, както и че сключването им има за цел увреждането на ищеца. Посочва се, че ответниците С. Т. Г. и Г. Т. Г. са наследници на Т.П..

Съобразно изложеното моли исковите претенции да бъдат уважени. Претендира разноски.

Ответникът- Р. Г. Г. в указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК, излага становище за неоснователност на исковете. Оспорва да се е срещал с ищеца. Оспорва истинността/авторството относно подпис на Т. Г./ на представените от ищеца предварителни договори. Поддържа, че е сключил с ищеца предварителен договор за покупко-продажба на процесния апартамент № А9 и гараж № 12 в същата сграда на 24,07,2020г., подписите върху който били нотариално заверени на 11,08,2020г. Към този 2 момент имотите са нямали присвоени кадастрални номера, поради което се наложило да бъдат описани съобразно проектната документация. На 11,08,2020г. ответникът заплатил на Т.П. и задатък съобразно уговореното. На 21,08,2020 г. бил подписан анекс към договора за промяна на падежите за плащане на остатъка от продажната цена, в изпълнение на което ответникът направил и втора вноска. На 28,08,2020 г. и 09,09,2020 г. по молба на продавача, ответникът направил трета и четвърта вноска по договора в размер на по 5000 евро.

Посочва, че тъй като продажната цена била изцяло заплатена, ответникът настоял на имотите да бъдат присвоени номера в КККР, като схеми за обектите били издадени на 15,09,2020г. по заявление на инвеститора с „бърза поръчка“. Схеми за останалите обекти, вкл. за гараж № 13, били издадени по-късно. Около средата на м. септември 2020 г. ответникът разбрал, че Т.П. е бил приет в болница, поради което ангажирал помощникнотариус М.Т. от кантората на нот. Ш. да посети продавача за заверка на необходимите за прехвърлителната сделка документи, където било съставено пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието, както и необходимите за прехвърлянето декларации. На 18.09.2020г. продавачът заплатил и остатъка от цената от 5000 евро. Тъй като Т.П. имал нужда от средства за лечение, той предложил на ответника и други свои недвижими имоти, сред които и процесният гараж № 13, находящ се в същата сграда. На 21.10.2020г. страните сключили предварителен договор за продажба на гаража срещу цена от 5000,00лв., които били платени по следния начин: 4000 лв. в брой срещу разписка и 1000 лв. по банков път.

На 01.12.2020 г. бил сключен окончателния договор за процесния гараж. Поддържа, че никога не се е срещал с ищеца, като през посочените в исковата молба времеви интервали ответникът не е пребивавал в гр.София. Намира, че положените върху представените от ищеца предварителни договори подписи за продавача не са идентични с тези положени пред нот. Ш.. Върху предварителните договори, представени от ищеца, подпис е поставен единствено на последната страница, а в същото време имотите са описани с идентификатор, какъвто към посочената в тях дата на подписване – 14,08,2020г., все още не е присвоен.

Твърди, че тези обстоятелства демонстрират неистинността на предварителните договори от 14,08,2020г. С оглед на това, поддържа, че ищецът не се явява кредитор на Т.П., респ. на неговите наследници. Излага съображения, че предварителният договор, по който е страна, е подписан на 24,07,2020 г. и нотариално заверен на 11,08,2020г., т.е. към този момент ищецът не е имал качеството кредитор, доколкото предварителните договори с негово участие датират от 14,08,2020г.

Ответниците- С. Т. Г. и Г. Т. Г. в указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК, излагат становище за неоснователност на исковете. Оспорват качеството на ищеца като кредитор на Т.П.. Оспорват представените от ищеца предварителни договори да са подписани от наследодателя им. Твърдят, че не са налице действия, с които да се увреждат интересите на ищеца, както и Т.П. или Р. Г. да са имали знание за увреждането му. Навеждат доводи за нищожност на представените от ищеца предварителни договори, като сключени поради липса на основание. Посочват, че наследодателят им е бил алкохолно зависим, страдал е няколко тежки заболявания живеел е сам, поради което е бил податлив на манипулации. Обкръжението му е било основно от лица, които не са негови близки и 3 приятели, а такива, с които е консумирал алкохол. Излагат съображения за нищожност на договорите и поради нарушение на добрите нрави, тъй като купувачът по договорите се е възползвал от съС.ието на Т.П., чието съзнание е било замъглено и е търсил средства за закупуването на алкохол. Твърдят, че липсва житейска логика наследодателят им да си запази правото на ползване на жилище, което все още не е завършено и в което не живее за цена неотговаряща на средните пазарни цени за този вид жилища. Навеждат доводи за унищожаемост на договора, като сключен от лице, което не е могло да разбира или ръководи действията си, поради заплашване и сключен в условията на крайна нужда.

Съобразно изложеното ответниците молят исковата претенция да бъде отхвърлена.

Претендират разноски.

При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото при условията на чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Представени са два броя предварителни договори с дата 14,08,2020год., с които Т.Г.П., в качеството на продавач поема задължение за сключване на окончателен договор за покупко-продажба с Г. Л. Я., в качеството на купувач с предмет недвижим имотапартамент А9 и гараж Г13, подробно описани в договорите, а самото описание включва и идентификатори за обектите -*** /за апартамента/ и

*** /гараж 13/.

Представено е удостоверение от 07,07,2020год. по реда на чл.181, ал.2 от ЗУТ на Столична община, район Връбница, отдел Инженерна инфраструктура благоустройство, екология и контрол на строителството, от което е видно, че в имот с административен адрес гр.София, Столична община, район Връбница, жк.Обеля 2, ПИ с идентификатор 68134,2816,2541, УПИ 3-940, кв.18, жк.Обеля 2 по плана на гр.София, район Връбница СО, е изграден строеж „Сграда със смесено предназначение с акт обр.14“.

Представени са предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24,07,2020год., сключен между Т.П., в качеството на продавач и Р. Г. Г., в качеството на купувач относно апартамент №А9 и гараж Г 12. Договорът е с нотариална заверка на подписите на страните от 11,08,2020год. Към същия е сключен анекс №1 с дата 21,08,2020год., с който е променен начина на плащане на продажната цена.

На 21,10,2020год. е сключен предварителен договор, с който Т. П. поема задължение за сключване на окончателен договор за продажба в полза на Р. Г. на обект- Гараж Г 13 за сумата от 5000,00лв. Към същия е приложена разписка за получена сума в размер на 4000,00лв. от продавача.

Не се спори между страните и от приложените доказателства се установява, че са сключени договори за покупко-продажба на процесните имоти, както следва:

С нотариален акт №184, том I, peг. №4516, дело №162 от 18,09,2020г. на нотариус А.Г.Ш. с рег. № 500 в НК, Т. Г. П., чрез пълномощник Р. Г. Г. / с пълномощно от 17,09,2020год. рег.№ 4480 и рег №4481 за заверка на подпис и съдържание/ продава на Р.

4

Г. Г. недвижим имот - АПАРТАМЕНТ № А9, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. София, с адрес на имота: гр. София, ж.к. ****, на кота +6,50 м., със застроена площ от 57,94 кв.м., при описани съседи, заедно с ГАРАЖ Г-12 за обща продажна цена в размер на 25000евро, платена по банков път преди изповядване на сделката.