Определение № 7961 от 06.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7961 гр. София, 06.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева

Членове:

Мая Й. Михайлова

Гергана Ив. Кратункова като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Въззивно частно гражданско дело № 20261100500641 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 258 и сл.

ГПК.

Образувано е по частна жалба от 16.12.2025 г., подадена от „ЕОС МАТРИКС” ЕАД срещу определение №49157/27.11.2025 г. постановено по гр.д. №29355/2025 г. по описа на СРС, 157-ми състав, с което е оставена без уважение молбата на „ЕОС МАТРИКС” ЕАД по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение №19893/04.11.2025 г.

Според частния жалбоподател определението по разноските е незаконосъобразно, защото ответникът е признал иска и не е дал повод за завеждане на делото, поради което няма основание в полза на ищеца да се присъждат разноски. Навежда доводи, че извънсъдебното позоваване на едно превърнало се в естествено вземане, включително поканата за неговото издържаване, не представлява повод за предявяване на иска за отричане правото на принудително изпълнение по реда на чл. 439, ал.1 ГПК. Иска се от частния жалбоподател да се отмени обжалваното определение.

Ответникът по жалбата – Н. Б. С. счита същата за неоснователна.

Съдът, като прецени становището на жалбоподателя и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок и от легитимирано лице, поради което съдът намира същата за процесуално допустими. Разгледана по същество, 1 жалбата е неоснователна по следните съображения:

Исковото производство пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Н. Б. С. срещу ответника „ЕОС МАТРИКС” ЕАД, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника чрез принудително изпълнение, поради погасяването им по давност, следните вземания: 20 398,00 лв., представляваща главница, договорни и наказателни лихви, разноски, по Договор за потребителски кредит, сключен между „Юробанк България“ АД и Н. Б. С., за която сума е издаден изпълнителен лист на 20.03.2012 г. по гр.д. 10132/2012 г., вземанията по който са прехвърлени на ответника с договор за цесия от 18.01.2016 г. и 24 920,00 лв., представляваща главница, лихви и разноски, по Договор за финансов лизинг на лек автомобил от 04.09.2008 г., сключен между „Интерлийз Ауто“ ЕАД, от една страна, и „Бюти Сървисис“ ЕООД и Н. Б. С., от друга страна, за която сума е издаден изпълнителен лист на 21.02.2013 г. по т.д. 465/2013 г. по описа на СГС, вземанията по който са прехвърлени на ответника с договор за цесия от 24.04.2019 г.

В отговора на исковата молба ответникът „ЕОС МАТРИКС” ЕАД признава иска, като твърди, че ищецът няма интерес от предявяването му, тъй като факта на погасяване на вземанията по давност не е бил спорен и същите не са били предмет на принудително изпълнение. Твърди, че между страните са водени преговори за погасяване на задълженията с отстъпка.

С Решение №19893/04.11.2025 г. п о гр.д. №29355/2025 г. по описа на СРС, 157-ми състав е признато за установено по предявените от ищеца Н. Б.

С., отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл.

124, ал. 1 ГПК, срещу ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че ищецът не дължи на ответника чрез принудително изпълнение, поради погасяването им по давност, следните суми: сумата 20 398,00 лв., представляваща главница, договорни и наказателни лихви, разноски, по Договор за потребителски кредит, сключен между „Юробанк България“ АД и Н. Б. С., за която сума е издаден изпълнителен лист на 20.03.2012 г. по гр.д. 10132/2012 г., вземанията по който са прехвърлени на ответника с договор за цесия от 18.01.2016 г. и сумата 24 920,00 лв., представляваща главница, лихви и разноски, по Договор за финансов лизинг на лек автомобил от 04.09.2008 г., сключен между 2

„Интерлийз Ауто“ ЕАД, от една страна, и „Бюти Сървисис“ ЕООД и Н. Б. С., от друга страна, за която сума е издаден изпълнителен лист на 21.02.2013 г. по т.д. 465/2013 г. по описа на СГС, вземанията по който са прехвърлени на ответника с договор за цесия от 24.04.2019 г. С горепосоченото решение „ЕОС Матрикс“ ЕООД е осъден да заплати на адв. Е. Б. С., на основание чл. 38, ал.

1, т. 2 от ЗАдв. сумата от 720 лв. – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца.

В мотивите на решението е прието, че целта на предявените искове е да се отрече занапред възможността кредиторът да насочи принудително изпълнение за погасено по давност вземане и по този начин интересите на ищеца – длъжник да бъдат охранени в най-пълна степен.

С обжалваното определение за изменение на решението в частта на разноските, съдът е приел, че не са налице основания за изменението на приетото в решението.

Настоящият състав на СГС напълно споделя изложените от първоинстанционния съд в обжалваното определение мотиви, поради което и на основание чл. 272, вр. чл. 278, ал. 4 ГПК препраща към тях.

Отговорността на страните за разноски в гражданския процес се разпределя в зависимост от изхода на делото. Според правилото на чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), ищецът има право на разноски при уважаване на иска, а според правилата на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК, при отхвърляне на иска и при прекратяване на делото право на разноски има ответникът. Обстоятелството дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на спора се преценява с оглед фактите и обстоятелствата по конкретното дело. Във всеки случай при решаване на въпроса за разпределяне на отговорността за разноските съдът съобразява причината за отхвърляне на иска или за прекратяване на производството по него. В разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК е уредено изключение от правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК като е предвидено, че и в случай на уважаване на иска разноските се понасят от ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. По аргумент на противното от чл. 78, ал. 2 от ГПК , в случай на отхвърляне на иска разноските се понасят от ответника, ако последният с поведението си е дал повод за инициирането на съдебния спор.

Следователно отговорността за разноски в гражданския процес се определя в 3 зависимост от резултата от предявения иск и в зависимост от поведението на ответника по делото – чл. 78, ал. 1 , 2, 3 и 4 от ГПК. Отговорността за разноски в гражданския процес поначало е обвързана от изхода на правния спор, но заедно с това тази отговорност се основава на установеното в чл. 3 от ГПК изискване за добросъвестно упражняване на процесуалните права.

С оглед изложените в жалбите доводи следва да бъде посочено следното:

Според преобладаващата съдебната практика, ответникът дава повод за завеждане на отрицателен установителен иск, когато е предприел действия по принудително изпълнение или е изразил готовност да предприеме такива действия.

Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК , ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Целта на разпоредбата е ответникът да не се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иск, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. В случаите, когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да бъде освободен ответникът от отговорност за разноски поради отсъствие от първата от кумулативните предпоставки чл. 78 ГПК. При предявен от длъжника отрицателен установителен иск за недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност при наличие на изпълнителен титул в полза на ответника и независимо от това, че кредиторът - ответник е признал иска с отговора на исковата молба и срещу ищеца - длъжник не са предприемани изпълнителни действия след изтеклата давност, освобождаването на ответника от отговорност за разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК не е оправдано.

Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение, поради което позоваването на давността не може да се направи извън исковия процес. Дори и когато не е образувано изпълнително производство, наличието на изпълнителен титул в полза на ответника винаги поражда право за длъжника да поиска със сила на пресъдено нещо да се отрече след изричане на срока на погасителна давност вземането, за съдебното предявяване на което причина е поведението на кредитора (в този смисъл 4 и Определение № 2026 от 16.07.2024 г. по ч. т. д. № 941/2024 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. Отделение; определение № 694 от 25.09.2023 г. по ч. т. д. № 1325/2023 на ІІ т. о. на ВКС; определение № 1220/05.12.2023 г. по ч. т. д. № 1809/2023 г. на ІІ т. о. на ВКС).

В контекста на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК , поради което първоинстанционният съд правилно е присъдил разноските в тежест на ответника с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК .

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от „ЕОС

МАТРИКС” ЕАД, ЕИК 208597211, срещу определение №49157/27.11.2025 г. постановено по гр.д. №29355/2025 г. по описа на СРС, 157-ми състав, с което е оставена без уважение молбата на „ЕОС МАТРИКС” ЕАД по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение №19893/04.11.2025 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5