Решение № 18857 от 18.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18857 гр. **** 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА

***о разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110125280 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца „***, с която е предявен срещу ответника *** осъдителен иск за заплащане на сумата от 2291 лв., представляваща регресно вземане, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение за причинените щети на л.а. „***“ с рег. № ***, в резултат на ПТП от 06.09.2021г., възникнало вследствие на виновно противоправно поведение на длъжностни лица, чийто възложител е ответникът, изразяващо се в необезопасяване и несигнализиране на неравност на пътното платно (пропаднала под нивото на асфалта шахта) на пътен участък в гр. ***“, при движение по ул. „***, зад бл. 365, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 11.05.2023г. до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 06.09.2021г. в гр. ***“, при движение по ул. „***, зад бл. 365, водачът на л.а. „***“ с рег. № ***, при заобикаляне на спряло за престой МПС, е преминал през необезопасена и несигнализиран неравност на пътното платно (пропаднала под нивото на асфалта шахта), след попадането в която автомобилът е загубил устойчивост и е осъществил и контакт с бордюра. В резултат на ПТП на автомобила са причинени щети.

Твърди, че за процесното МПС е бил сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско+“ с „***, полица № 440218213018058/3. Твърди, че след подадено заявление във връзка с процесното ПТП е образувана щета № 44012132126462, изготвени са опис-заключение и ликвидационен акт и е определено застрахователно обезщетение в размер на 2276 лв., което е заплатено на сервиза, извършил ремонт на увреденото МПС.

Твърди, че вредите са настъпили в резултат на неизпълнението на задължението на ответника да поддържа целостта на общинс***а пътна мрежа. Твърди, че била отправена регресна покана до ответника, но същият отказал заплащане на вземането. С оглед изложеното се претендира ответникът да бъде осъден да заплати регресното вземане в размер на 2291 лв., включващо платеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 11.05.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и разноските за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск. Оспорва наличието на валиден договор за имуществено застраховане. Оспорва настъпването на ПТП, както и настъпването му по твърдения от ищеца механизъм. Оспорва описаните в исковата молба щети да са в резултат от преминаването през неравност на пътното платно – пропаднала шахта. Твърди, че в този участък няма ревизионни шахти.

Оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца писмени доказателства и 1 по-специално на уведомлението за щета и обяснението към него, които счита, че не изхождат от водача на твърдяното МПС, че не съдържат конкретика относно механизма на ПТП, както и предвид обстоятелството, че е налице дописване с химикал в уведомлението, касаещо настъпване на удар в бордюра. Оспорва всички заявени щети да са в причинна връзка с процесното ПТП, ***о счита, че при посочените в описите на застрахователя щети не е било възможно автомобилът да продължи да се движи, респ. респ. е било необходимо съставянето на протокол за ПТП от компетентните органи, което било предвидено и в т.64 от ОУ на застрахователя. Липсата на протокол за ПТП препятствало установяване на поведението на водача на МПС при настъпване на ПТП, включително дали са били налице основания, представляващи изключен риск по застрахователния договор, при които не се дължало застрахователно обезщетение. Оспорва размера на щетите ***о прекомерни. Прави евентуално възражение за съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил с твърдения, че избраната скорост на движение не е били съобразено с пътните условия, поради което при предприетата маневра по заобикаляне на спрял автомобил, не е могъл да избегне твърдяното препятствие, с което поведение е нарушил разпоредбата на чл. Твърди, че поддържане на ревизионните шахти е задължение на третото лицепомагач – „*** по силата на сключен концесионен договор от 1999г., който е публичен на сайта на търговското дружество. С оглед изложеното счита, че не е допуснал бездействие във връзка с нормативното си задължение за поддържане на общинския път. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски за производството.

По делото е привлечено ***о трето лице-помагач на ответника – „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****. То е подало становище във връзка с предявения иск, с което оспорва иска по основание и размер. Твърди, че канализационната мрежа, която поддържа „*** не се намира на уличното платно. Оспорва да е сключен валиден застрахователен договор при ищеца за увредения автомобил. Оспорва представеното по делото уведомление за щета. Сочи, че в дружеството не е подаван сигнал за необезопасена шахта на процесната дата и място. Твърди, че на улицата, на която е настъпило процесното ПТП няма канализационни шахти. Оспорва стойността на щетите. Прави възражение за съприняване от водача на увреденото МПС, доколкото не съобразил скоростта с на движение. Твърди, че *** е собственик на улиците и ***о такъв има задължение да стопанисва и поддържа повереното и имущество. Сочи, че „*** поддържа и почиства връзките между дъждоприемната шахта и уличната канализация, но не и самата шахта, която е част от пътното платно. Оспорва да поддържа ВиК мрежата на тази улица. Моли за отхвърлянето на исковете.

Софийски районен съд ***о взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

По делото е представена застрахователна полица за застраховка „Каско+“ № 440218213018058/3, сключена на 28.12.2018г., от която се установява, че л.а. „***“ с рег. № *** е бил застрахован при ищеца „*** по застраховка „Каско“, за периода от 00.00 часа на 28.12.2020г. до 23.59ч. на 27.12.2021г. по застрахователен договор, сключен със собственика на автомобила (л.76).

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира ***о компетентно изготвена, от която се установява, че по Автомобилна застраховка „КАСКО+" № 440218213018058/3 от 28.12.2018 г. е изплатена на цялата сума по застрахователната полица в размер на 1084,38 лева на 21.12.2020 година, ***о същата е заплатена по банков път чрез застрахователния агент „***" ЕООД. Дължимите суми по процесната застрахователна полица са осчетоводени в счетоводството на „*** ***о е дебитирана сметка 411 - „Клиенти" - партида "***, със дължимата вноска, а плащането е отразено, ***о е кредитирана сметка 411 - „Клиенти" и е дебитирана сметка 503 - „Разплащателни сметки в лева" (л.121-122).

С оглед на това следва да се приеме, че за л.а. „***“ с рег. № *** е бил сключен валиден договор за застраховка „Каско“ с ищцовото дружество.

Със уведомление за щета от 07.09.2021г. (л. 7-8 от делото) водачът на застрахования че л.а. „***“ с рег. № *** В. П. П. е декларирал настъпило на 06.09.2021г. ПТП в резултат на попадане на управлявания от него автомобил в шахта, в резултат на което гумата му гръмнала и се ударил в бордюр и спукал и задна лява гума.

Водачът е попълнил приложение № 1 към уведомлението, в което е посочено, че процесното ПТП е настъпило в гр. ***. Посочил е, че се е движил със скорост 50 км/ч.

2

Отбелязано е, че е уведомил 112 и кол центъра на застрахователя за настъпилото ПТП след настъпването на събитието, след което автомобилът е бил транспортиран в „***“, от където автомобилът бил закупен (л.8).

Представено е писмо от ***“ от 17.09.2021 г., от което се установява, че на 06.09.2021 г. в 22:30 часа е регистриран сигнал за ПТП, възникнало в град ***, с участник МПС с рег. № ***, което само***астрофирало в шахта.

С оглед постъпилото уведомление при застрахователя-ищец била образувана щета № 44012132126462, бил извършен оглед, във връзка, с който е представен опис на увредените детайли (л.21), а именно: задна лява гума, предна лява гума, предна лява лята джанта, задна лява лята джанта, облицовка на предна броня, преден ляв подкалник PVC, преден ляв амортисьор, преден ляв маншон на амортисьор, преден ляв спирачен маркуч, преден ляв носач, преден шарнир.

Представена е фактура № 0007060422/29.11.2021 г. издадена от „*** с получател „*** във връзка с извършен ремонт на процесния автомобил по щета 44012132126462, в която е отбелязано, че са използвани оригинални авточасти на Toyota, ***о фактурата е на стойност 2276, 00 лв. с ДДС (л.22). Представена е и фактура № 0007060422/29.11.2021 г. издадена от „*** с получател „*** във връзка с извършен ремонт на процесния автомобил по щета 44012132126462, в която е отбелязано, че са използвани оригинални авточасти на Toyota, ***о фактурата е на стойност 255, 00 лв. с ДДС (л.23). Представен е документ, съдържащ стойността на труда за извършения труд, ***о в него е отбелязано, че същия възлиза на 411,00 лв. (л.24).

От представения по делото приемо-предавателен протокол от 26.11.2021 г. се установява, че ремонтирания автомобил е предаден на В. П. (л.25).

Установява се, че във връзка с образуваната щета в ищцовото дружество е одобрено застрахователно обезщетение в размер на 2531,00 лв., което е заплатено с платежно нареждане от 04.02.2022 г. (л.28).

Установява се, че с регресна покана от 26.04.2022г. ищецът поканил ответника да му заплати регресното вземане, която е получена на 03.05.2022 г., но последвал изричен отказ с писмо от 16.05.2022г. (л.31).

По делото е представено писмо с изх. № 30 от 04.07.2024 г. от „Т***, в което е посочено, че към дата 06.09.2021 г. процесният автомобил е бил в период на основна заводска гаранция (л.118).

Представено е изменение на договор за предоставяне на концесия за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на територията на *** (л.73-75).

По делото е разпитан свидетелят В. П. П., от показанията на който се установява, че си спомня процесното ПТП, при което управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***.

Посочва, че минал през шахта, след което през тротоара, ***о ПТП-то настъпилото в ж.к.

„*** След удара отбил автомобила встрани и забелязал, че има щети по предната лява и задната лява гума, чат от джантата била счупена, а двете гуми спукани. Споделя, че шахтата била вдлъбната в самия асфалт, ***о била под неговото ниво. Посочва, че първо минал през шахтата, а след това се ударил в бордюра. Потвърждава, че подписите на уведомление за щета и Приложение № 1 към нея, находящ се на л. 7 и л. 8 от делото са негови. Споделя, че шахтата не била сигнализирана по никакъв начин, ***о се движил със скорост 30-40 км/ч.

Сочи, че колата е била откарана с репатрак на следващия ден, тъй ***о не можела да се движи сама на собствен ход.

По делото е изслушано заключение на съдебно-автотехническа експертиза, съгласно което описаните от застрахователя щети по лек „***“ с рег № *** се намират в пряка и причинно - следствена връзка с настъпилото на 06.09.2021 г, произшествие в гр. **** Вещото лице е изчислило, че стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „***“ с рег.№ ***, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП е 2531,00 лв. Посочва, че не е изплащано обезщетение за гумите и джантите, поради което не ги е калкулирал.

При така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Суброгационното право по чл. 410, ал. 1 , т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, 3 произтича от установяване наличието на имуществена застраховка, настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит риск в срока на действие на застрахов***а, плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахованото увредено лице в размер на действително причинените вреди, застрахователното събитие да е предизвикано вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, на което ответникът е възложил работа, при или по повод изпълнението на тази работа. Вината се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД.