Решение № 3683 от 11.04.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 3683

Хасково, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - V състав, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА

При секретар МАРИЯ КОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА административно дело № 20247260700630 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО), вр. с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано е по жалба от Д. Г. Т. от [населено място] срещу Решение № 1012-26-218-1 от 13.06.2024г. на директора на ТП НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане №********** №5/прот.N01162/24.04.2024г. на ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП НОИ – Хасково.

Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Сочи, че бил пенсиониран на 21.12.2002г., което било грешка, тъй като осигурителните му права траели до 20.03.2003г. Следователно налице бил по-голям осигурителен период – основание за преизчисление на получаваната от него пенсия. Трябвало да се извърши изчисляване на индивидуалния му коефициент върху минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, съгласно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2003г. Налице бил осигурителен стаж преди пенсионирането през 2002г., който бил 3 месеца и за този период му било изплатено обезщетение по чл.222, ал.1 от Кодекса на труда. Пенсията следвало да бъде отпусната от 21.03.2003г., съответно да се вземе предвид стажът в периода от 21.12.2002г. до 21.03.2003г. Претендира отмяна на атакувания административен акт. В допълнителни писмени молби изразява становище, че му се следва пенсия в по-благоприятен размер от сега получавания.

В писмени молби и в съдебно заседание проведено на 15.10.2024г., жалбата се поддържа лично от оспорващия, който допълва, че освен периода 21.12.2002г. – 20.03.2003г., за времето от 01.01.2000г. до 19.11.2002г. следвало също да бъде взет предвид дохода, съгласно минималните осигурителни прагове, съгласно бюджета на ДОО в сила от 01.01.2003г., както и съгласно приложение към чл.8, т.1 от КЗОО за минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи/професии, съгласно длъжността му „електро-механо шлосер“, която отговаряла на квалифицирани производствени работници, където минималният осигурителен доход бил равен на 200.00 лева. Твърди, че пенсионният орган следвало да отпусне пенсията му от по-късната от посочените дати и да я изчисли при по-висок индивидуален коефициент. В съдено заседание от 11.03.2025г. излага становище, че индивидуалният му коефициент за периода 21.12.2002г. – 20.03.2003г. реално е по-висок от възприетия от органите на ТП на НОИ, поради което към 20.03.2003г. пенсия следвало да бъде отпусната в размер на 160.03 лева.

Ответникът, Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Счита я за неоснователна, като релевира подробни съображения в тази насока, претендира разноски по делото.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите в жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, а и от данните по пенсионното досие се установява, че с Разпореждане №56/17.05.2003г. (л.23 гръб, л.149), издадено от ръководител на „Пенсионно осигуряване” при Районно управление „Социално осигуряване“ - Хасково, на жалбоподателя Д. Г. Т. е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по §4, ал.3 от ПЗР на КЗОО, считано от 21.12.2002г. – пожизнено, в размер на 113.39 лева.

С последващи разпореждания пенсията на Т. е била изменяна, осъвременявана и преизчислявана.

На 22.04.2024г. в ТП на НОИ – Хасково е било заведено заявление №1056-26-774/22.04.2024г. (л.109), с което Т. е помолил да бъде изчислен индивидуалният му коефициент и размера на пенсията му, съгласно изплатения му доход от 661.05 лева от обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ – за оставане без работа в периода от 21.12.2002г. до 21.03.2003г.

Последвало е преизчисляване на пенсията на жалбоподателя, направено с Разпореждане №********** №5/прот.N01162/24.04.2024г. на ръководител на „Пенсионно осигуряване“ (ПО) при ТП НОИ – Хасково (л.113), като размерът й е определен на 661.00 лева. В разпореждането е обективиран отказ за преизчисляване на пенсията с допълнително представения осигурителен доход след пенсионирането, тъй като изчисленият индивидуален коефициент 1.020 е приет за по-неблагоприятен. Видно от текста на разпореждането, наред с другите периоди за осигуряване на лицето, пенсионният орган е взел предвид и периода от 01.01.2000г. до 20.12.2022г., като изчисленият размер на пенсията е получен с прилагане на индивидуален коефициент 1.027, който органът е приел за по – благоприятен от получения индивидуален коефициент 1.020, получен с включване на периода 21.12.2002г. до 20.03.2003г.

Разпореждането е било получено от Т. на 09.05.2024г. (л.111 гръб), приложено към писмо изх.№1056-26-774-1 от 02.05.2024г. (л.111). На 31.05.2024г. (л.116) срещу същото е била подадена жалба вх.№1012-26-218/04.06.2024г. (л.115), в която е изложил съображения в подкрепа на искането си за отмяна на акта.

С процесното Решение № 1012-26-218-1 от 13.06.2024г., директорът на ТП НОИ – Хасково е отхвърлил жалбата срещу Разпореждане №********** №5/прот.N01162/24.04.2024г. на ръководител на „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково. В административния акт е посочено, че пенсията за осигурителен стаж и възраст е била изчислена на основание чл.100, ал.1, т.2, ал.3-5 от КСО, въз основа на наличните данни за допълнително придобития от лицето осигурителен стаж и осигурителен доход за периода от 21.12.2002г. до 20.03.2003г. в размер 661.50 лева (предст. обезщетение). До издаване на разпореждането пенсията била изчислена за положения осигурителен стаж както следва: Осигурителен стаж от II категория труд – 0 г. 11 м. 28 д.; Осигурителен стаж от III категория труд – 7 г. 01 м. 00 д.; Осигурителен стаж по чл.104, ал.3 КСО – 13 г. 07 м. 09 д. На основание чл.104 от КСО общ осигурителен стаж превърнат към III категория труд 49 г. 01 м. и 25 д., включително 3 месеца от 3-та категория труд за периода от 21.12.2002г. до 20.03.2003г. и осигурителен доход за периода от 01.01.1990г. до 01.01.1993г. с осигурителен доход 67847.00 лева и за периода от 01.01.2000г. до 20.12.2002г. с осигурителен доход 3201.47 лева, и изчислен индивидуален коефициент 1.027. Със зачитане на осигурителен доход от 21.12.2002г. до 20.03.2003г. 661.05 лева, базисният период бил формиран от 01.01.1990г. до 01.01.1993г. с осигурителен доход 67847.00 лева и за периода от 01.01.2000г. до 20.03.2003г. – с осигурителен доход 3862.52 лева., и изчислен индивидуален коефициент 1.020. От изложеното било видно, че индивидуалният коефициент на пенсията с включен осигурителен доход до 20.03.2003г. бил по-неблагоприятен от изчисления към момента индивидуален коефициент 1.027 с осигурителен доход до 20.12.2002г., поради което било отказано да се преизчисли пенсията с допълнително представения доход след пенсиониране.

За изясняване делото от фактическа страна е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), приета без оспорване от страните по делото, като заключението по същата напълно се кредитира от съдебния състав, като обективно и компетентно отговарящо на поставените задачи.

Вещото лице, в първи вариант на заключението си, изчислява индивидуален коефициент на жалбоподателя за периода от 01.01.1990г. до 01.01.1993г. 1.675 и индивидуален коефициент на жалбоподателя за периода от 01.01.2000г. до 20.03.2003г. 0.411. На база тези коефициенти изчислява среднопретеглен коефициент 1.020. Изрично сочи, че индивидуалният коефициент на пенсията с включен осигурителен доход до 20.03.2003г. е именно 1.020. При втори вариант – индивидуален коефициент на жалбоподателя за периода от 01.01.1990г. до 01.01.1993г. 1.675 и индивидуален коефициент на жалбоподателя за периода от 01.01.2000г. до 20.12.2002г. 0.373. На база тези коефициенти изчислява среднопретеглен коефициент 1.027. Изрично сочи, че индивидуалният коефициент на пенсията с включен осигурителен доход до 20.12.2002г. е именно 1.027.

На следващо място, съобразно въпросите на жалбоподателя, експертът дава следното заключение:

Индивидуален коефициент на жалбоподателя за периода от 01.01.1990г. до 01.01.1993г. 1.675 и индивидуален коефициент на жалбоподателя за периода от 01.01.2000г. до 21.03.2003г. (с три подпериода - от 01.01.2000г. до 19.11.2002г. вкл. върху 200.00 лева доход на месец, съгласно чл.6, ал.2, т.3 от КЗОО и Приложение № 8, т.1 КЗОО от 2002г.) 0.825. За коефициента за последно посочения период детайлните изчисления на вещото лице са следните: доход – 34м. х 200.00 лева = 6800.00 лева + 123.80/200:21x13/ = 6923.81 лева, за периода 01.01.2000г. – 19.11.2002г. От 20.11.2002г. до 20.12.2002г. вкл. върху 187.14 лева. доход само за един месец, съгласно УП 2-889 от 10.05.2003г., вписан и в справка от Персоналния регистър на НОИ, приложена. От 21.12.2002г. до 21.03.2003г. върху доход 661.05 лева, съгласно обезщетение по чл.222, ал. 1 от КТ, вписан в УП 2-889/10.05.2003г. и посочената по-горе справка. На база тези коефициенти и обстоятелства изчислява среднопретеглен коефициент, с включен осигурителен доход до 20.03.2003г., 1.235. Като взема предвид този коефициент, посочения от жалбоподателя доход 200.00 лева на месец за периода 01.01.2000г. – 19.11.2002г. и други показатели при изчисляване на пенсията, експертът установява размер на пенсията на оспорващия към дата на отпускането й 160.03 лева С представена от жалбоподателя писмена „пледоария“ /л.206/, същият претендира изчислване на пенсията му съобразно изводите на вещото лице, обективирани на стр. 7 и 8 от ССчЕ, като се сочи в тази връзка, че ако изчисляването на пенсията към дата на отпускане било направено със среднопретеглен коефициент 1.235, размерът й щял да бъде 160.03 лева.

Предвид направените в съдебно заседание пояснения от вещото лице и приложените по делото писмени доказателства подкрепящи изложеното от ВЛ становище, съдът намира така направените изчисления по зададените от жалбоподателя критерии за неотносими към действително релевантните за изчисляване на процесната пенсия показатели. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че изчисленията извършени на база 200 лв. доход на месец са извършени с оглед поставения от оспорващия въпрос в тази насока, предвид претенциите му, че е щял да получава този доход, ако не е бил освободен от работа. По делото липсват представени доказателства, от който да е видно, че Т. е получавал 200.00 лева възнаграждение, което обстоятелство се потвърждава и от ВЛ с оглед извършените от същото проучвания на наличните по пенсионното досие на жалбоподателя документи.

По делото се представят доказателства, които имат отношение към издаваните до сега актове от длъжностни лица на ТП на НОИ и от други органи с адресат жалбоподателя, вкл. и към процесния. Сред тези доказателства са: Заповед №227/20.12.2002г. за прекратяване на трудовото правоотношение на Д. Т. с „М.М.б.“ ООД в ликвидация, считано от 20.12.2002г. (л.11, 142); Удостоверение №802 от 22.04.2003г., издадено от „М.М.б.“ ООД в ликвидация (л.6), с което се удостоверява, че на Т. е зачетен осигурителен стаж съгласно чл.9, ал.3, т.5 КЗОО за времето на отпуснато обезщетение в периода от 21.12.2002г. до 21.03.2003г.; Справка от Персоналния регистър на НОИ на Т. за периода от 01.01.2000г. до 31.12.2004г.; Опис на осигурителния стаж на жалбоподателя (л.47 гр.); Опис на осигурителния стаж на жалбоподателя (л.107); Удостоверение №889 от 10.05.2003г., издадено от „М.М.б.“ ООД в ликвидация (л.143), в което се посочва, че на Т. е било изплатено обезщетение по чл.222, ал.1 КТ за периода от 21.12.2002г. до 21.03.2003г. в общ размер 661.05 лева; Трудов договор (л.35 гръб, л.152); Решение №101 от 02.05.2021г. по гр.д.№118/2001г. на Окръжен съд – Хасково (л.14, 36гр., 140), с което е било признато за незаконно уволнението на Д. Т. и е отменена заповедта, с което това е сторено – Заповед №10225/27.11.1996г. на директора на мина „Гита Господинова“, поделение на мини „М.б.“ ЕАД. Съдебното решение е влязло в сила на 05.11.2002г., видно от направеното отбелязване върху него.