Решение № 180 от 26.02.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. С., 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20235530103609 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

Ищецът - твърди в исковата си молба, че във връзка с разпореждане от 04.08.2023 г. по ч.гр.д. № 2247 по описа за 2023 г. на С. районен съд, което получил на 28.08.2023 г., бил уведомен, че издадената заповед за изпълнение на парично задължение била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, и в законоустановения срок, упражнявал законовото си право да предяви иск, с който съдът да признаел за установено по отношение на ответника, че му дължал вземане, което било предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2247 по описа за 2023 г. на С. районен съд, и издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

Между -, в качеството му на кредитодател, и ответника, в качеството му на кредитополучател, бил сключен договор за потребителски кредит № 904282/10.07.2017 г. по електронен път по силата на ЗПФУР. Договорът бил сключен, като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, която била организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор, на ответника била предоставена цялата информация, която била изискуема по закон. Съгласно чл. 6 ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използвали изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Договорът за потребителски кредит бил сключен при спазване на изискванията на ЗПК, ЗЕДЕУУ, ЗПФУР 1 и приложимото законодателство. Приложените общи условия и договор за потребителски кредит 904282/10.07.2017 г. по безспорен начин установявали сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна неизпълнила в срок и съобразно условията на договора. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК регламентирала договорът да бъдел сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представяли с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновавало извод, че процесният договор бил действителен, като сключен според повелителните норми на чл. 10. чл. 11 и чл. 22 ЗПК. На 10.07.2017 г. ответникът сключил договор за кредит № 904282 с -, по силата на който получил 1000 лева, срещу което се съгласил да върне 13 броя вноски по 96.67 лева в срок до 10.08.2018 г., когато била падежирала последната вноска, съгласно приложение 1, съдържащо погасителен план, неразделна част от договора за кредит.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и ГПР в размер на 50 %. В раздел X, чл. 2 от общите условия за предоставяне на кредити на заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от договора за кредит, страните се съгласили, че длъжникът щял да дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от договора за кредит, страните постигнали съгласие длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на - да уведомява длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери. Ответникът сключил на 10.07.2017 г. договор за предоставяне на поръчителство с дружеството -. По силата му дружеството се задължило да сключи договор с трето за процеса лице – -, и да отговаряло пред последното солидарно с ответника, за всички задължения по договора за кредит с - така, както те били установени в договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от договора за предоставяне поръчителство, дружеството се задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от -. На 10.07.2017 г. - и - сключили договор за поръчителство, по силата на който - се задължило спрямо - за всички задължения на ответника по договора за кредит. Така изпълнило задълженията си към ответника по договора за предоставяне поръчителство.

Ответникът неизпълнил в срок задълженията си по договора за кредит. - поканило - да плати всички изискуеми задължения на ответника по договора за кредит на 18.02.2021 г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от договора за предоставяне на поръчителство, - изпратило уведомление до длъжника на 18.02.2021 г., в което посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от -. На 23.02.2021 г. - погасило дължимите от ответника суми на -, както следвало: 1000 лева главница по договор за кредит, 256.71 лева договорна лихва за периода от 10.07.2017 г. до 10.08.2018 г., 609.69 лева/обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за периода от 10.07.2017 г. до 19.05.2023 г., във връзка с уведомяване и извършени опити за извънсъдебно погасяване на задължението. На 23.02.2021 г. - уведомило по електронна поща длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на 2 в правата на кредитора -, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 936.65 лева, с 492.58 лева обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г., и „-“ -, като цедент, прехвърлили своите вземания към длъжника, по описания договор за потребителски, кредит на цесионера - -. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 30.03.2021 г. От представения с настоящата искова молба договор за продажба и прехвърляне на вземания, между -, като цедент и - -, като цесионер, се установявало, че страните постигнали договореност цедентът да прехвърлел станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, които произхождали от договори за потребителски кредит, които били сключени от продавача с физически лица, които неизпълнявали задълженията си по тях, които вземания било договорено, че се индивидуализирали в приложение № 1 към дата 23.02.2021 г., неразделна част от договора. С приложение № 1 към описания по-горе договор, - прехвърлило на цесионера - - вземанията от настоящия ответник. Видно от представената извадка от приложение № 1, вземането на към ответника по гореописания договор за паричен заем № 904282/10.07.2017 г., било прехвърлено на - - за сумата от 3295.63 лева. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника имало за цел длъжникът да бъдел уведомен за кредитора, на който следвало да изпълни надлежно и съответно да бъдело предотвратено изпълнението на лице, което не било титуляр на вземането. С цел да бъдела гарантирана сигурността на длъжника да изпълнел именно на овластения кредитор, законът изисквал уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор цедент. Връчването на уведомлението обаче нямало характер на лично и незаместимо действие, поради което било възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента.

С оглед константната съдебна практика нямало пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощял новия кредитор /цесионер/, от името на цедента, да извършел предвиденото в чл. 99, ал. 3 ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не бил предвидил уведомяването на длъжника да ставало по конкретен и специален начин, поради което същото следвало да се счита надлежно извършено. Ако съдът приемел, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не било извършено надлежно, то моли да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не било погасено. С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, следвало съдът да приеме за установено, че ответникът дължал на ищеца парично вземане, конкретизирано в т.

9 на предявеното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 2247/2023 г., а именно сумата в общ размер от 3295.63 лева, която била формирана, както следвало: 1). главница по договор за кредит № 904282 в размер на 1000 лева; 2). възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 936.65 лева; 3). договорна възнаградителна лихва върху главницата по договора за кредит в размер на 256.71 лева за периода от 10.07.2017 г. до 10.08.2018 г.; 4). законна лихва за забава 3 върху главницата в размер на 609.69 лева за период от 10.07.2017 г. до 19.05.2023 г.; 5). законна лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 492.58 лева за периода 10.07.2017 г. до 19.05.2023 г., 6). както и лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземанията. Претендираната сума за лихва за забава представлявала обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължала от длъжника по силата на чл. 2, р. X. „Забава.

Предсрочна изискуемост“ от ОУ, които били неразделна част от договора за кредит. За периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. законна лихва за забава по договора за кредит не била начислявана, т. е. претендираната лихва била изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Предвид гореизложеното се обуславял правен интерес на ищеца да сезирал съда с настоящия установителен иск за вземане в общ размер от 3295.63 лева срещу ответника. Искането по същество е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца, регресните вземания от 1000 лева за заплатена от поръчителя главница по договора за потребителски кредит, с 256.71 лева заплатена от същия възнаградителна лихва от 10.07.2017 г. до 10.08.2018 г. по същия кредит, с 609.69 лева заплатена от поръчителя законна лихва за забава в плащането на главницата по кредита от 10.07.2017 г. до 19.05.2023 г., както и сумата от 936.65 лева за главница от неплатено възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, с 492.58 лева законна лихва за забава в плащането на това възнаграждение от 10.07.2017 г. до 19.05.2023 г., и законна лихва върху главниците от подаване на заявлението в съда до изплащането им, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 2247 описа за 2023 г. на С. районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.

Ответникът -, чрез назначеният му от съда особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, заема становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове, които моли съда да остави без разглеждане, евентуално отхвърли, като неоснователни, с възражения и доводи, включително и за изтекла погасителна давност за процесните вземания, изложени подробно в подадения в срок отговор и в хода на делото по същество.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното: