Решение № 270 от 30.07.2024, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно търговско дело 336/2024
- Вид
- Решение № 270
- Подписан
- 30.07.2024
- В сила
- 29.07.2024
- Състав
- Димитър Миков Христов, Румяна Атанасова Танева, Анна Тодорова Трифонова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 270 гр. С.З., 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Д. М. Христов
Членове:
Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Д. М. Христов Въззивно търговско дело № 20245501000336 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Срещу първоинстанционното решение № 113/09.02.2024г. по гр.д.№ 697/2023г. по описа на Районен съд – С.З. са постъпили две въззивни жалби едната от адвокат Н. К., особен представител на Д. К.а В., с която оспорва решението в частта спрямо Д. В..
Излага съображения за неправилност и необоснованост. Посочва, че същата не е била абонат на В. ЕООД, няма договорни отношения. Направено е искане да се отхвърли иска по отношение на Д. В.. Няма доказателствени искания. Претендира възнаграждение за особен представител.
По отношение на тази въззивна жалба не е постъпил отговор от В.
ЕООД.
Постъпила е въззивна жалба и от „В.“ ЕООД, с която се обжалва решението в частта, с която са отхвърлени исковете срещу Д. К. В. и Т. П. Й., с които се претендира от съда да приеме за установено, че последните дължат да заплатят на ищеца законната лихва върху вземането им от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Излагат се съображения за необоснованост и неправилност на решението в тази част.
Направено е искане да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да се постанови друго, с което да се уважи претендираната от ищеца законна лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението 1 в съда – 15.02.2023г. до окончателното заплащане на сумата и да се осъди ответника Д. В. да заплати на ищеца направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид направените в жалбите оплаквания и данните по първоинстанционното дело, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск от „В.” ЕООД – гр. С.З. срещу Д. К. В. и наследниците на П.И. Й. (починал на 14.01.2019 г.) - Т. П. Й., А. П. Й., П. П. Й., Д. П. Я. и Д. П. Й. за сумата в размер на 2737,47 лева, произтичащи от доставка на питейна вода и отведена канална вода за период от 17.09.2019г. до 17.11.2021г., за което са издадени квитанции, съгласно приложен опис – лихвен лист, както и лихви за забавено плащане в размер на 70,90 лева за период от 28.11.2019г. до 28.03.2022г., претендирана на основание чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, въз основа на приложен лихвен лист – извлечение от сметките, съобразно наследствената квота на всеки от тях.
В течение на процеса правоприемниците на П.И. Й. - Д. П. Й., Д. П. Я., П. П. Й. и А. П. Й., са заплатили дължимите от тях суми, съобразно наследствените си дялове, като по отношение на тях исковете са отхвърлени като погасени поради плащане. Ответницата Т. П. Й. е заплатила частично претендираната от нея сума. В тази част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Установява се от събраните по делото доказателства, че Д. К. В. е собственик на недвижимия имот, придобит с Нотариален акт за продажба на недвижими имот № 179, том I, рег. № 2432, дело № 162/2008 г., в съсобственост заедно с П.И. Й. при равни квоти - по ½ ид. части.
По отношение на процесния имот - УПИ IX – 237, в кв. 39 по плана на с.
К., общ. О. във „В.” ЕООД – С.З. е открита партида № 036000094 на името на П.И. Й., ЕГН **********, починал на 14.01.2019 г.
Видно от Протокол № 98055 от 31.05.2016 г. в присъствието на П.И. Й. е сменен водомера на имота в с. К. от служители на „В.“ЕООД - гр. С.З..
Съгласно чл. 34а, ал.4 от Наредба № 4, от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, операторите са длъжни да осигуряват комплексна услуга за сметка на потребителите, която включва демонтаж на индивидуалните водомери, периодична проверка от лицата по ал.
2, монтаж и пломбиране. В тази връзка е издадена Заповед № А616/11.09.2018 г. на Председателя на Държавната агенция за метеорологичен и технически надзор, в която в т.7 от същата, ред първи е посочено, че периодичността за проверки е на 5 години.
Видно от представения констативен протокол № 0005432/17.11.2021г. служители на „В.“ЕООД – гр. С.З. са прекъснали водоподаването от спирателния кран на процесния имот, като в протокола е посочено още, че се установява теч след водомера в имота, като показанията на същия са 1571.
Видно от констативен протокол от 10.02.2022г. при извършена проверка за 2 състоянието на водомерния възел и начина на ползването на питейна вода в имота на абонат партида № 036000094, водомерът в имота е с показания 1571 куб.м.
За периода от 17.09.2019г. до 17.11.2021г. по партида № 036000094 на името на П.И. са натрупани неплатени задължения по данъчни фактури за потребена вода за обект в с. К., както следва: фактура № 1000550348/28.10.2019 г. на стойност 33,10 лева, фактура № 1001172012/08.09.2020 г. на стойност 23,94 лева, фактура № 1001234446/08.10.2020 г. на стойност 23,94 лева, фактура № **********/08.11.2020 г. на стойност 23,94 лева,, фактура № 1001358258/06.12.2020 г. на стойност 23,94 лева,, фактура № 1001420447/08.01.2021 г. на стойност 19,16 лева,, фактура № 1001469405/08.02.2021 г. на стойност 14,46 лева, фактура № 1001527937/08.03.2021 г. на стойност 4,82 лева, фактура № **********/08.04.2021 г. на стойност 4,82 лева, фактура № 1001642857/08.05.2021 г. на стойност 4,82 лева, фактура № 1001700528/08.06.2021 г. на стойност 9,65 лева, фактура № 1001764963/08.07.2021 г. на стойност 7,24 лева, фактура № 1002115828/14.12.2021 г. за периода от 06.07.2021г. до 17.11.2021г. на стойност 2589,20 лева, или на обща стойност 2783,03 лева.
Видно от справка за неплатени задължения са извършени плащания:
26,41 лева по фактура № 1000550348/28.10.2019 г. и 19,15 лева по фактура № 1001420447/08.01.2021 г.
По първоинстанционното дело е изготвена съдебно-икономическа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е кредитирано и от съда като пълно, ясно и добросъвестно изготвено. Вещото лице е констатирало, че всички начислени суми за потребена вода по процесните фактури са въз основа на реално измерени количества вода, отчетена чрез използването на електронен карнет, като общата сума за неплатени цени по тях е в размер на 2737,47 лева (след приспадане на две частични плащания към 2021г.). Вещото лице е изчислило дължимите мораторни лихви по всяка една от тези фактури (посочени в табличен вид в заключението) в общ размер на 70,09 лева. Посочило е още, че при проверка в ищцовото дружество няма данни за заплащане на тези суми.
В качеството на свидетел е разпитана В.П.Д., инкасатор в ищцовото дружество, засичала показанията на водомера в процесния имот. Тя познавала лично П., който починал, а след това в къщата останала да живее Д., която й осигурявала достъп до имота – къща. Свидетелката ежемесечно отчитала водомера до м. юли 2021г., защото от м.юли до м. ноември е нямало човек в къщата. При предявяване на фактура № 1002115828/14.12.2021 г. за периода от 06.07.2021г. до 17.11.2021г. на стойност 2589,20 лева, свидетелката заявява, че е реално отчетена водата по нея. До натрупването на това количество вода се 3 стигнало, тъй като имало теч, който бил констатиран едва, когато водата започнала да тече по улицата и съседи подали сигнал – това било м.ноември 2021г. На място пристигнала аварийна група на „В.“ ЕООД и констатирала, че аварията е след водомера (теч от казанче на тоалетна) и тъй като нямало никой в имота, спрели водата от спирателния кран и съставили протокол, а тя след това засякла показанията на водомера, който се намирал в двора на къщата на 2-3 м. в ляво от вратата. От м.декември миналата година в имота заживял ответникът П. и е било възстановено водоподаването, като партидата вече била на П..
Първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелката изцяло като съответни на писмените доказателства по делото, като не са събрани други, които да ги оборват или поставят под съмнение тяхната достоверност.
Разгледани по същество въззивните жалби на Д. К.а В. и „В.“ ЕООД са неоснователни по следните съображения:
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: наличието на действително облигационно правоотношение между страните, по силата на което Д. К. В. е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за имот УПИ IX – 237, в кв. 39 по плана на с. К., общ.
О., ищецът е предоставил на потребителя посочените водоснабдителни и канализационни услуги в заявения обем, като доставената и потребената вода е отчетена и измерена по предвидения в Общите условия за предоставяне на В. услуги на потребители от В. оператор; размерът на претендираните задължения за заплащане на продажна цена за предоставени В. услуги, както и настъпването на изискуемостта на тези задължения.
Съгласно нормата на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на В. системи и чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общи условия за предоставяне на В. услуги на потребителите от „В.“ ЕООД, гр. С.З., потребители на В. услуги са юридическите или физическите лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят В. услуги. Основно задължение на потребителя е да заплаща стойността на ползваните услуги, в 30-дневен срок след датата на фактуриране /чл. 33, ал. 2/, като при неизпълнение в срок на това задължение, потребителят дължи на В. оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД , считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на оператора.
Според закона и наредбата облигационното отношение възниква и се развива между В. оператора и потребителя /собственика или ползвателя на водоснабдения имот/ на услугата и не зависи от титулярството на партидата, открита при оператора. От изложеното следва, че след като в процесния период въззиваемата страна е собственик на процесния водоснабден поземлен имот, то същата има качеството на потребител на В.-услуги за този имот/обект, независимо кой фактически ги използва.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за 4 присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи и чл. 22 от Общи условия за предоставяне на В. услуги на потребителите от В., услугите В. се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение от В. оператора и/или имотите на потребителите. Отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път – ал.
4 на чл. 32.
С оглед на гореизложеното, съдът приема за безспорно установено изпълнението на задължението на ищеца за доставка, отвеждане и пречистване на вода през процесния период по процесната партида, което от своя страна е основание за ангажиране на отговорността на ответницата, в качеството й на потребител/съсобственик, да заплати извършената В. услуга, съразмерно притежаваната от нея съсобственост. Представените от ищеца 7 бр. фактури касаят вземане в общ размер на 2737,47 лв., от които ответницата следва да заплати 1368,74 лв. Съгласно чл. 33, ал. 2 на Общите условия на В. заплащането на използваната услуга от потребителите се извършва в 30дневен срок от датата на фактурирането им. В случая е дължима лихва за забава върху посочената главница за периода от 28.11.2019г. до 28.03.2022г. в размер на 35,45 лв.
По отношение на законната лихва върху вземането на В. ЕООД от Т. П.
Й. и Д. К. и Д. К. В. от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното заплащане на сумата, претендирани на основание чл. 40. ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, същата не е присъдена, тъй като е поискана несвоевременно.