Решение № 7761 от 15.11.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 15.11.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.И.

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА при участието на секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от съдия И.И. гр. д. № 172 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 431050/15.06.2018 г., постановено по гр. д. № 58099/2017 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 140 състав, А.Г.С., И.И.Ц., К.Ц.Ц., Ц.Е.Ц. и Г.Е.Ц., са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.79, ал.1, пр.1, вр. чл.200 ЗЗД, сумата в размер на 769, 82 лв., представляваща стойността на топлинни услуги (в това число и цена за дялово разпределение), за периода от 24.08.2014 г. до 30.04.2016 г. за имот, намиращ се в гр. София, бл. „Димитър Петков“ № ******, ап.1, аб.

№ 276263, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.08.2017 г., до погасяването, като ответникът А.Г.С. дължи 1/2 част от посочената сума, ответниците И.И.Ц. и К.Ц.Ц. – по 1/6 част от посочената сума, ответниците Ц.Е.Ц. и Г.Е.Ц.– по 1/12 част от посочената сума, а на основание чл.86 ЗЗД, сумата в размер на 113, 27 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2015 г. до 14.08.2017 г., като ответникът А.Г. С.дължи 1/2 част от посочената сума, ответниците И.И.Ц. и К.Ц.Ц.– по 1/6 част от посочената сума, ответниците Ц.Е.Ц. и Г.Е.Ц.

– по 1/12 част от посочената сума, като исковете за главница с правно основание чл.79, ал.1, пр.1, вр. чл.200 ЗЗД до сумата в размер на 1 024, 65 лв. и за периода от 01.05.2014 г. до 23.08.2014 г., са отхвърлени поради погасяване на задължението по давност, както и до пълния предявен размер от 1 043, 14 лв. – като недоказани по размер, а исковете с правно основание чл.86 ЗЗД са отхвърлени до пълния предявен размер от 195, 92 лв. и за периода от 15.09.2014 г. до 14.09.2015 г. Ответниците са осъдени да заплатят разделно в полза на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 653, 70 лв., представляваща разноски по производството съобразно уважената част от исковете при посочените по – горе части. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач: „П.И.“ ООД.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че неправилно решаващия съд е приел, че част от вземанията са погасени по давност. Твърди, ч е процесните вземания са обективирани във фактура №

**********/07.2014 г., чийто срок за плащане е 15.09.2014 г. счита, че от този момент започва да тече и давността. Същевременно заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 24.08.2017 г. – преди изтичане на 3 – годишния давностен срок. На основание чл.32, ал.1 от

Общите му условия е предвидено, че купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимите суми по издадените фактури за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това задължението за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на издаването. С оглед на това счита, че сумите по фактурата за м.07.2014 г. стават изискуеми в края на м.09.2014 г., поради което процесните суми не са погасени по давност. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи изцяло предявените искове.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК са депозирани писмени отговори на въззивната жалба от ответниците Ц.Е.Ц. и И.И.Ц., с които я оспорват. Излагат съображения, че решението в обжалваната от ищеца част е правилно и законосъобразно. На основание чл.33, ал.1 от общите условия на ищеца клиентите заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това изискуемостта по фактурите за периода м.05.2013 г. – м.07.2014 г. е настъпила преди 24.08.2014 г. Това от своя страна обуславя погасяването по давност на вземанията на ищеца. Обстоятелството, че ищецът е включил всички месечни задължения в една обща фактура от м.07.2013 г. не може да заобиколи правилата в общите условия на дружеството. С оглед акцесорния характер на иска за заплащане на лихва за забава, същият е погасен по давност. С оглед на това считат, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно и молят съда да го потвърди.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от останалите ответници - А.Г.С., К.Ц.Ц. и Г.Е.Ц..

Третото лице – помагач на ищеца -

„ПМУ И.“ ЕООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.149, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди в качеството им на съсобственици на топлоснабден имот – апартамент № 1, находящ се в гр. София, бул. „******, като му дължат сумата от **4, 52 лв. - главница, представляваща стойността на ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2013 г. – м.04.2016 г., отразена в съставените общи фактури и сумата от 182, 37 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2014 г. – 14.08.2017 г., сумата от 58, 62 лв. – дялово разпределение и 13, 55 лв. – лихва, ведно със законната лихва върху главниците, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

С молба – уточнение от 13.10.2017 г. ищецът е уточнил, че стойността на топлинната енергия, която претендира по делото, е за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. Уточнил е в рамките на общо заявените суми съответно претендираните такива от всеки от ответниците, както и за каква част всеки от тях отговаря: А.С. – 1/2 част; И.Ц., К.Ц. по 1/6 част; Ц.Ц. и Г.Ц. – 1/12 част.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответниците оспорват предявения иск. Твърдят, че не са облигационни отношения с ответника. По делото не са ангажирани доказателства относно обстоятелството, че са собственици на топлоснабдения имот. Отчетите за дялово разпределение, фактури и изравнителни сметки са издавани на името на Ц.Ц. и до момента не им е отправяна покана за плащане в нарушение на ЗЗД. Правят възражение за изтекла 3 – годишна погасителна давност.

Считат, че не дължат заплащане на доставената топлинна енергия, тъй като не я е поръчал, съгласно чл.62 ЗЗП. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

По делото е представен договор за покупко - продажба на жилище, сключен по реда на ЗОС, по силата на който Е.Ц.Ц. и А.Г.Ц. са придобили правото на собственост върху процесния имот.

С нотариален акт за дарение № 31, том І, рег. №

757, дело № 28/21.02.2005 г. Е.Ц.Ц. е дарил на Ц.И.Ц. притежаваната от него 1/2 ид. ч. от процесния апартамент.

Съгласно удостоверение за наследници от

28.09.2017 г. Ц.И.ц. е починал на 12.11.2011 г. и е оставил за свои наследници по закон: И.И.Ц. – съпруга; К.Ц.Ц.

– син и Е. Ц.Ц.. Последният е починал на 24.10.2012 г. и е оставил за свои наследници по закон: Ц.Е.Ц. – син и Г.Е.Ц. – син.

Видно от представения протокол от проведеното на

08.02.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. „******, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „ ПМУ – София **“ ООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

Видно от удостоверение изх. № 174/27.09.2002 г.

„ПМУ – София **“ ООД към 26.09.2002 г. е сключило индивидуални договори с етажните собственици от сградата, находяща се в гр.

София, бул. „******.

От заключението на вещото лице инж. М. Т.по изслушаната пред СРС съдебно Техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че сумите за сградна инсталация на абоната са изчислени от фирмата за дялово разпределение за отопляем обем от 208 м3. Отоплението на стълбището е изключено безсрочно на 18.10.2000 г. Абонатната станция на жилищната сграда е нова, автоматична, монтирана през 2008 г. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи, които за сметка на доставчика на топлинна енергия. Метрологични проверки са извършвани на 19.05.2008 г.; м.10.2010 г., 24.01.2013 г. и 17.06.2015 г., като заключението на оторизирания за проверка контролен орган е „съответства на одобрения тип“. Технологичните разходи се изчисляват със специализиран софтуер, поради което проверката на един месец е достатъчна, да са се прецени верността на математическия модел, който програмата за изчисление на тази величина следва. Вещото лице приема, че дяловото разпределение на топлинната енергия е извършено от „П.И.“ ООД съгласно нормативните изисквания.

Общо начислените суми по фактури за периода м.05.2013 г. – м.04.2016 г. възлизат на 829, 58 лв. Сумите за доплащане от изравнителни сметки са на стойност от 164, 81 лв. Така общият размер на задължението за топлинна енергия през посочения период възлиза на **4, 53 лв. В тази сума не са включени предишни просрочени или неплатени сметки, без изравнявания за периоди, извън разглеждания, без суми за дялово разпределение и без лихви.

Пред

СРС е изслушана и съдебно – счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице Любомир Бонев се установява, че към 30.01.2018 г. няма данни за извършени плащания от ответниците, които да погасяват задължения от процесния период. Общият размер на непогасените задължения възлиза на 1 024, 78 лв., от които: **4, 52 лв. – за топлинна енергия и 40, 26 лв. – за дялово разпределение. Общият размер на лихвата за забава за периода от датата, следваща срока за плащане, записан в съответните фактури, до 14.08.2017 г., възлиза на 189, 80 лв., от които: 182, 09 лв. – върху стойността на топлинната енергия и 7, 70 лв. – върху стойността на дяловото разпределение.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

С

ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл.153, ал.1 ЗЕ преди ДВ, бр.54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.