Определение № 520 от 28.11.2025, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 520 гр. Смолян, 28.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно частно гражданско дело № 20255400500628 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба Вх. № 5061/27.11.2025г /регистратура ОС – Смолян/ от "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД ЕИК 207172780 против определение № 246 от 10.10.2025г на РС – Чепеларе, постановено по гр. д. № 241/2024г, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 64/06.09.2025 г. в частта за разноските.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението.

Търси се отмяната му и уважаване на молбата по чл. 248 ГПК. Не се претендират разноски.

Ответникът по частната жалба - К. Г. Д., изразява становище за нейната неоснователност. Не претендира разноски.

Смолянски окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.

С постановеното по делото решение, чието изменение в частта за разноски съдът е отказал, е признато за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че ответникът К. Г. Д. дължи на ищеца Агенция за контрол на просрочени задължения АД сума в размер на 1814 лева – предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и представляваща останала и непогасена чиста стойност по чл. 23 от ЗПК от главницата по Договор за паричен заем, като за разликата над уважената част от 1814 лева до пълния претендиран размер от 2614.36 лева главният иск е отхвърлен. Изцяло са отхвърлени акцесорните претенции за сумата от 662.42 лева - договорна лихва и 1014.41 лева - лихва за забава.

По съразмерност съдът е осъдил ищецът да заплати на ответника разноски в общ размер на 606.14 лева, от които: 144.32 лева – депозит за вещо лице и 461.82 лева – за платено адвокатско възнаграждение по съразмерност.

Срещу решението в частта за разноските е подадена молба от ищеца за 1 изменението им, като се поддържа становище, че присъденото по съразмерност в полза на ответника адвокатско възнаграждение не е съобразено с действителната фактическа и правна сложност на делото.

С обжалваното определение съдът е оставил молбата без уважение, като е приел, че присъденото по съразмерност възнаграждение в размер на 461.82 лева отговаря на действителната фактическа и правна сложност на делото и реално извършените от пълномощника процесуални действия, при съобразяване на количеството и качеството на извършената работа и обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо заплатен.

Настоящата инстанция споделя тези изводи, като по доводите в жалбата намира следното:

Съгласно параграф 1а, ал. 1 НВАР по смисъла на тази наредба при определяне размера на възнаграждението за адвокатска работа "интерес" е: 1. при парични вземания – номиналната стойност на вземането, а при периодични плащания – общата сума на плащанията за целия срок, а ако срок не е посочен – за 3 години; 2. при други права – пазарната цена на вещта или правото, но не по-малко от стойността на договора. Според ал. 2, т. 2 при определяне размера на възнаграждението за адвокатска работа за преценката за "фактическа и правна сложност" на случая се вземат предвид при адвокатска работа, свързана с процесуално представителство в съдебна фаза коефициентите за вида дело, извършените процесуални действия и развитието на производството, предвидени в Правилата за оценка натовареността на съдиите, приети от Висшия съдебен съвет, включително коригиращите коефициенти за увеличаване на фактическата и правна сложност на делото.

В случая при условията на кумулативност са предявени три обективно съединени установителни иска – един главен и два акцесорни с обща цена от 4 291.19 лв. Когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове, в какъвто смисъл е Определение № 29 от 20,01,2020 г. на ВКС по ч. т, д. № 2982/2019 г., II т. о. Действително в случаите на обективно съединени при условията на кумулативност искове отговорността за разноски се определя според изхода на делото по всеки от тях, но за целите на изчисляването на разноските цената им се сумира. Така, отчитайки материалния интерес по трите иска в общ размер на 4 291.19 лв. и съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 НВАР размерът на възнаграждението възлиза на сумата от 729.11 лева без ДДС, като действително уговореният, платен и претендиран хонорар е 800 лв., който е близък до минималния праг и напълно съответства и на обстоятелства по т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС: фактическата и правна сложност на спора, доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, наличието на задължителна практика по основните спорни въпроси, принципно обосноваваща по - ниска по степен сложност, както и вида и броя на предявените искове, извършените във връзка с тях процесуални действия, обема на събраните доказателства и подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика. Всички тези обстоятелства, съотнесени към конкретиката на случая: изготвен подробен отговор на исковата молба; проведени две съдебни заседания с лично участие на пълномощника; събрани писмени доказателства и заключение на СИЕ с представена анализираща ги писмена защита, водят до обоснования извод, че в случая минималният нормативен праг се явява разумен ориентир при определяне размера на възнаграждението, /разлика от 70 лв е незначителна за подобна преценка/, а допълнителното му занижаване би довело до несправедлив резултат. Именно в този смисъл е и цитираното в 2 жалбата решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C438/22, както и определение № 50015/16.02.2024 г. по ч. т. д. № 1908/2022 г., II т. о. ВКС, с което е прието, че размерите на адвокатските възнаграждения в НВАР могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, без да са обвързващи за съда, но правораздавателният орган не може да определя възнаграждения, които са несправедливо занижени, без да се отчетат задължителните параметри на §1а и §2а от Наредба №1/09.07.2004г.

Поради всичко изложено споделя се изводът на първостепенния съд, че присъденият по съразмерност на отхвърлената част на претенцията размер на адвокатското възнаграждение е справедлив и съответен на стандартите за извършената адвокатска работа съобразно материалния интерес по НВАР и в частност параметрите по §1а и §2а относно количеството и качеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените заседания и събраната в тях доказателствена съвкупност, като намаляването му ще засегне правото на справедливо възнаграждение на положения от адвоката труд.

Затова обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Ответникът по частната жалба не претендира разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 246 от 10.10.2025г на РС – Чепеларе, постановено по гр. д. № 241/2024г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 520 гр. Смолян, 28.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно частно гражданско дело № 20255400500628 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба Вх. № 5061/27.11.2025г /регистратура ОС – Смолян/ от "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД ЕИК 207172780 против определение № 246 от 10.10.2025г на РС – Чепеларе, постановено по гр. д. № 241/2024г, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 64/06.09.2025 г. в частта за разноските.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението.

Търси се отмяната му и уважаване на молбата по чл. 248 ГПК. Не се претендират разноски.

Ответникът по частната жалба - К. Г. Д., изразява становище за нейната неоснователност. Не претендира разноски.

Смолянски окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.

С постановеното по делото решение, чието изменение в частта за разноски съдът е отказал, е признато за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че ответникът К. Г. Д. дължи на ищеца Агенция за контрол на просрочени задължения АД сума в размер на 1814 лева – предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и представляваща останала и непогасена чиста стойност по чл. 23 от ЗПК от главницата по Договор за паричен заем, като за разликата над уважената част от 1814 лева до пълния претендиран размер от 2614.36 лева главният иск е отхвърлен. Изцяло са отхвърлени акцесорните претенции за сумата от 662.42 лева - договорна лихва и 1014.41 лева - лихва за забава.

По съразмерност съдът е осъдил ищецът да заплати на ответника разноски в общ размер на 606.14 лева, от които: 144.32 лева – депозит за вещо лице и 461.82 лева – за платено адвокатско възнаграждение по съразмерност.

Срещу решението в частта за разноските е подадена молба от ищеца за 1 изменението им, като се поддържа становище, че присъденото по съразмерност в полза на ответника адвокатско възнаграждение не е съобразено с действителната фактическа и правна сложност на делото.

С обжалваното определение съдът е оставил молбата без уважение, като е приел, че присъденото по съразмерност възнаграждение в размер на 461.82 лева отговаря на действителната фактическа и правна сложност на делото и реално извършените от пълномощника процесуални действия, при съобразяване на количеството и качеството на извършената работа и обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо заплатен.

Настоящата инстанция споделя тези изводи, като по доводите в жалбата намира следното:

Съгласно параграф 1а, ал. 1 НВАР по смисъла на тази наредба при определяне размера на възнаграждението за адвокатска работа "интерес" е: 1. при парични вземания – номиналната стойност на вземането, а при периодични плащания – общата сума на плащанията за целия срок, а ако срок не е посочен – за 3 години; 2. при други права – пазарната цена на вещта или правото, но не по-малко от стойността на договора. Според ал. 2, т. 2 при определяне размера на възнаграждението за адвокатска работа за преценката за "фактическа и правна сложност" на случая се вземат предвид при адвокатска работа, свързана с процесуално представителство в съдебна фаза коефициентите за вида дело, извършените процесуални действия и развитието на производството, предвидени в Правилата за оценка натовареността на съдиите, приети от Висшия съдебен съвет, включително коригиращите коефициенти за увеличаване на фактическата и правна сложност на делото.

В случая при условията на кумулативност са предявени три обективно съединени установителни иска – един главен и два акцесорни с обща цена от 4 291.19 лв. Когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове, в какъвто смисъл е Определение № 29 от 20,01,2020 г. на ВКС по ч. т, д. № 2982/2019 г., II т. о. Действително в случаите на обективно съединени при условията на кумулативност искове отговорността за разноски се определя според изхода на делото по всеки от тях, но за целите на изчисляването на разноските цената им се сумира. Така, отчитайки материалния интерес по трите иска в общ размер на 4 291.19 лв. и съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 НВАР размерът на възнаграждението възлиза на сумата от 729.11 лева без ДДС, като действително уговореният, платен и претендиран хонорар е 800 лв., който е близък до минималния праг и напълно съответства и на обстоятелства по т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС: фактическата и правна сложност на спора, доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, наличието на задължителна практика по основните спорни въпроси, принципно обосноваваща по - ниска по степен сложност, както и вида и броя на предявените искове, извършените във връзка с тях процесуални действия, обема на събраните доказателства и подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика. Всички тези обстоятелства, съотнесени към конкретиката на случая: изготвен подробен отговор на исковата молба; проведени две съдебни заседания с лично участие на пълномощника; събрани писмени доказателства и заключение на СИЕ с представена анализираща ги писмена защита, водят до обоснования извод, че в случая минималният нормативен праг се явява разумен ориентир при определяне размера на възнаграждението, /разлика от 70 лв е незначителна за подобна преценка/, а допълнителното му занижаване би довело до несправедлив резултат. Именно в този смисъл е и цитираното в 2 жалбата решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C438/22, както и определение № 50015/16.02.2024 г. по ч. т. д. № 1908/2022 г., II т. о. ВКС, с което е прието, че размерите на адвокатските възнаграждения в НВАР могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, без да са обвързващи за съда, но правораздавателният орган не може да определя възнаграждения, които са несправедливо занижени, без да се отчетат задължителните параметри на §1а и §2а от Наредба №1/09.07.2004г.

Разпечатката съдържа 55 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f3b562c1-6eb0-4596-add9-c21aaee6de3b