Решение № 1042 от 05.11.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1042 гр. Сливен, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20242230101356 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК срещу К. С. Ч..

Ищцовото дружество излага твърдения, че на ответника е доставял енергия на обща стойност 228,25 лв. за периода от 23.06.2023 г. до 22.08.2023 г. до обекта на ответника, находящ се в гр.Сливен, ул. Крали Марко № 8, която до този момент не е заплатена. Предвид забавата в заплащане на горепосочената главница, ответникът дължи и законна лихва в общ размер 10,06 лв. за периода от 11.08.2023 г. – 18.12.2023 г., като такава се дължи по всяка една фактура отделно за периода от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство на основание чл.18, ал.1-3, предложение 3-то от Общите условия. Излага се, че всичко което трябвало да се плаща е подробно описано в приложения препис- извлечение от клиентската сметка на ответника.

Сочи, че за ответника е открит клиентски номер 1010326303, в качеството му на собственик и ползвател като наследник, видно от приложените документи по партида.

1

Предвид гореизложеното, моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че К. С. Ч. дължи следните суми, а именно:

- 228,25 лв. представляващи стойността на консумирана от обекта на потребителска електрическа енергия за периода 23.06.2023 г. – 22.08.2023 г.

- 10,06 лв. представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 23.06.2023 г.- 22.08.2023 г.

- законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението до издаване на заповед за изпълнение в съда - 19.12.2023 г. до окончателно изплащане на задължението.

Претендира за присъждане на сторените в заповедното и исковото производство съдебно- деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез назначения особен представител.

Оспорват иска като неоснователен, поради липсата на сключване на договор от страна на ищцовото дружество с ответника, по силата на който ответника да е бил длъжен да заплаща консумирана ел. енергия. Оспорва обстоятелството, че същия е ползвател на ел. енергия на адрес ул. "К. М." № ., гр. С..

Моли за отхвърляне на исковата молба като неоснователна. Оспорва истиността на представените доказателства по делото, и моли ищцовото дружество да бъде задължено да представи документ, от който е видно, че ответника е собственик, ползвател или живее на адрес гр. С., общ. С., обл. С., ул. "К. М." № .

В съдебно заседание ищцовото дружество, се представлява от пълномощник, който представя декларация подписана от ответника по делото, че е ползвател на имота. Представя и заявление – декларация зазапочване на продажба на електрическа енергия №6468900/15.02.2017 г. и удостоверение за наследници от 15.02.2024 г., от което се устанивя , че ответникът е наследнич на починалия наследодател, както и справка за извършени плащания и задължения от 27.09.2024г., предмет на настоящото производство. Заявява, че междувременно ответникът си е платил дължимите суми, предмет на 2 настоящото производство. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът не се явява. Представлява се от назначен особен представител в съдебно заседание, се счита редовно призован, тъй като не желае да получи призовката, не се явява и не изпраща представител по закон или пълномощие.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е, че ответника дължи претендираните суми на ищцовото дружество, начислени за периода от 23.06.2023 г. до 22.08.2023 гза доставена и незаплатена енергия на обща стойност 228,25 лв. до обекта на ответника, находящ се в гр.Сливен, ул. Крали Марко № 8, на който е наследник, видно от удодстоверението за наследници. Също така се установи и доказа, че към момента на подаване на исковата молба начислената енергия не е била заплатена, въпреки настъпилата изискуемост за това. Предвид забавата в заплащане на горепосочената главница, ответникът дължи и законна лихва в общ размер 10,06 лв. за периода от 11.08.2023 г. – 18.12.2023 г., като такава се дължи по всяка една фактура отделно за периода от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство на основание чл.18, ал.1-3, предложение 3-то от Общите условия. Приема се, че всичко което трябвало да се плаща е подробно описано в приложения преписизвлечение от клиентската сметка на ответника.

Освен това съдът приема за безспорно и това, че на ответника е открит клиентски номер 1010326303 в качеството му на собственик и ползвател като наследник, видно от приложените документи по партида.

Видно от представената от ищцовото енергийно дружество, Справка за извършени плащания се доказа, че в хода на делото ответникът е заплатил всички суми, предмет на настоящото производство, поради което същото следва да бъде прекратено, поради изчерпване на предмета на иска.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Установителният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК е специален положителен установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за установено 3 срещу длъжника съществуването на вземането му, предмет на заповедта за изпълнение на основание чл.410 от ГПК. Предявяването му е обусловено от наличието на правен интерес, който е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск. С предявяване на този иск се постига стабилизирането й като титул за осъществяване на принудително изпълнение.

В случая искът е предявен на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК.

На основание чл.235, ал.3 ГПК, съдът следва да вземе предвид извършеното от ответника плащане в хода на делото и на това основание да отхвърли предявения иск.

Тъй като плащането на задълженията е станало след предявяване на исковете, ответникът дължи разноски, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК, ищцовото дружество има право на разноски. В случая исковете се отхвърлят като погасени чрез плащане след депозиране на исковата молба.

Поради това, че ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото – не е заплатил в договорените между страните срокове дължимите суми, като плащането е станало след образуване на делото, то в негова тежест следва да бъдат възложени направените от ищцовото дружество разноски по делото в размер на 747,66 лева, от които за юрисконсултско възнаграждение на ищцовото дружество 300 лева, за държавна такса 47, 66 лева и за назначения особен представител 400 лева.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: 123526430, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.

„Христо Г. Данов” № 37, чрез юриск. К. А. срещу К. С. Ч., ЕГН ********** от гр. С., ул. "К. М." № ., чрез назначения особен представител адв. П. от АК – Сливен за заплащане на сумите - 228,25 лв. представляващи стойността на консумирана от обекта на потребителска електрическа енергия за периода 23.06.2023 г. – 22.08.2023 г., и законна лихва за забава в размер на 10,06 лв. , считано от 23.06.2023 г.- 22.08.2023 г., както и законна лихва върху 4 горепосочената главница от датата на подаване на заявлението до издаване на заповед за изпълнение в съда - 19.12.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, като погасени чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА К. С. Ч., ЕГН ********** от гр. С., ул. "К. М." № ., чрез назначения особен представител адв. П. от АК – Сливен да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: 123526430, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез юриск.

Пенелова направените по делото разноски в общ размер на 747,66 лв.

(седемстотин четиридесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки), от които 47,66 лв. за д.т., сумата от 400 лв. за особен представител и и сумата от 300 за юриск. възнаграждение.

Решението подлежи на обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5