Решение № 998 от 25.11.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 998 гр. Бургас, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело № 20222100101164 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод исковата молба на Р. Г. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес град София, бул. „Александър Стамболийски“ №55, партер, против М. Е., гражданин на Р. Т., род.на **.**.**** год., Р. М. И., ЕГН **********, с адрес за призоваване град Бургас, ул. „А.“ № **, ет. 1 и М.

Д. П., ЕГН **********, с адрес за призоваване град Бургас, ул. „А.“ № **, ет.1 за обявяване за недействителен по отношение на ищцата сключения на 14.02.2022 година в писмена форма, с нотариална заверка на подписите и съдържанието, договор за прехвърляне на дружествени дялове с рег. №1112 и № 1113, том 1, акт 34 на нотариус рег. № 669 с район на действие Районен съдСтара Загора, по силата на който М. Е. е продал на Р. М. И., ЕГН **********, собствените си 65 дружествени дяла от капитала на „Лайт хаус 2“ ООД, ЕИК 200183856, както и на сключения на 14.02.2022 година в писмена форма, с нотариална заверка на подписите и съдържанието, договор за прехвърляне на дружествени дялове с рег. № 1110 и №1111, том 1, акт 33 на нотариус рег. № 669 с район на действие Районен съд-Стара Загора, по силата на който М. Е. е продал на М. Д. П., ЕГН **********, собствените си 65 дружествени дяла от капитала на „Лайт хаус 2“ ООД, ЕИК 200183856.

В исковата молба се твърди, че на 22.07.19 год. ищцата и ответникът Е., действащ в качеството на управител на „Лайт хаус 2“ ООД, на съдружник в „Инвест – МР“ ООД и в лично качество, сключили договор за правна защита и съдействие с уговорено възнаграждение в размер на 60 000 евро и постигнали съгласие това възнаграждение да бъде заплатено на ищцата в срок до 30.03.21 год.

1

Твърди се, че до момента на образуване на настоящото дело ответникът Е. не е заплатил на ищцата договорения адвокатски хонорар, а тя от своя страна е изпълнила възложените от него дейности.

Поддържа се, че ищцата провела няколко безрезултатни разговора с първия ответник и го поканила да изпълни задължението си доброволно.

След като това не било сторено, на 17.01.22 год. тя подала заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, образувано в ч.гр.д.

№8/22 год. на ЦРС. Към заявлението ищцата депозирала оригинала на договора за правна защита и съдействие. С разпореждане №173/15.02.22 год. заявлението било отхвърлено, тъй като искът не е подсъден на районен съд.

Твърди се, че след това ищцата депозирала пет отделни заявления за издаване на заповед за изпълнение, по които били образувани ч.гр.д.№51/22 год., №52/22 год. №53/22 год., №54/22 год. и №55/22 год., отнасящи се за части от вземането й в размер на 60 000 евро. По тези дела били издадени заповеди за изпълнение срещу солидарните длъжници Е. и „Лайт хаус 2“ ООД, по които дружеството подало възражения.

Поддържа се, че първият ответник е представлявал „Лайт хаус 2“ ООД като управител до 04.01.22 год., когато в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството е вписана промяна, като Е. е заличен като управител и на негово място като управители да вписани ответниците И. и П.. Твърди се, че на 14.02.22 год. са сключени два договора, с които Е. е продал дружествените си дялове от капитала на „Лайт хаус 2“ ООД, както следва: 65 дяла са продадени на Р. И. и другите 65 дяла са продадени на М. П..

Ищцата твърди, че приобретателите на дяловете са знаели за съществуването на вземането й към Е. и неговия размер, тъй като още през м.ноември 2021 год. били уведомени лично от нея чрез представляващия ги адвокат. Освен това от съдържанието на самите договори се установявало знанието им за съществуващи задължения на Е. към ищцата, за които към датата на сключване на договорите са били образувани заповедни, съдебни и изпълнителни производства.

Ищцата твърди, че първият ответник Е. не разполага с друго имущество, от което тя може да се удовлетвори.

Заявява се, че продажбата на дружествените дялове цели да увреди интересите й, да затрудни, осуети или възпрепятства удовлетворяване на вземането й. Твърди, че към датата на сделките Е. е знаел, че с тези си действия уврежда ищцата в качеството й на кредитор. Поддържа се, че вторият и третата ответници са знаели за съществуването на задължението, както като управители на „Лайт хаус 2“ ООД, така и действайки като приобретатели на дяловете.

2

Постъпил е отговор на исковата молба от ответника Р. И.,, с който претенцията се оспорва като неоснователна.

Твърди се, че ищцата не установява качеството си на кредитор.

Поддържа се, че дори и тя да е кредитор, със сключването на договорите не е налице нейно увреждане, тъй като към момента на сключване е заплатена само част от договорената цена, а остатъкът от 14 760 евро следва да се изплати в срок от една година от подписването на договора. Сочи се, че продажната цена ще бъде редуцирана с всички задължения на Е. и на „Лайт хаус 2“ ООД към трети лица. Това, според ответника, показва, че ищцата не е увредена, а напротив – интересите й са защитени и ответникът Е. разполага с ликвидно вземане от 14 760 евро, от което Д. може да се удовлетвори.

Твърди се, че ответникът не е знаел и не е целял да увреди ищцата или други кредитори, а с действията си се е стремил да защити своите интереси и интересите на евентуални кредитори на Е. и на „Лайт хаус 2“ ООД. Сочи се, че очевидно не е знаел и е нямало как за знае за съществуването на подобни задължения, не е знаел за подадено заявление от ищцата на 17.01.22 год., а за подадените общо пет заявления по-късно е разбрал в качеството си на управител на „Лайт хаус 2“ ООД след като са му били връчени заповедите за изпълнение. За самия документ, чрез който ищцата се легитимира като кредитор, ответникът узнал едва с връчване на исковите молби по чл.422 от ГПК.

Оспорва се твърдението на ищцата, че ответникът или адвокатът му са узнали за задължението в размер на 60 000 евро през м.ноември 2021 год.

Признава се, че на 21.02.22 год., т.е. след сключване на договорите, на ел.поща на адв.З. е било изпратено съобщение от ищцата, в което са представени единствено актове на съда, не и договора, въз основа на който се претендира сумата.

Твърди се, че преди сключване на договорите са били погасени доброволно задължения на Е. и на „Лайт хаус 2“ ООД, за които ответниците са знаели, като чрез превода на общо четири суми са били удовлетворени изцяло претенциите на ищцата, вкл. и разноските по делата. Това според ответника показва, че той не е имал намерение да уврежда кредитора.

Твърди се, че ответникът, като управител на „Лайт хаус 2“ ООД, е подал възражения против заповедите, тъй като по информация на Е. той не бил подписвал договора, не бил поемал задължение, съдържанието на договора не му било преведено, договореното възнаграждение противоречало на добрите нрави и не съответствало на възложените дейности, поради драстична нееквивалентност на престациите, водеща до нищожност, а при условията на евентуалност поради това, че поетите задължения от ищцата не са изпълнени 3 и не й се дължи възнаграждение. Това била причината ответникът като управител да откаже доброволно изпълнение.

Заявява се, че не е налице намерение у ответника за увреждане на кредитора, както и липсва знание, че посредством сделката по чл.129 от ТЗ ще се увреди който и да е кредитор на длъжника.

Депозиран е отговор от М. П., с който претенцията се оспорва.

Поддържа се, че ищцата не е кредитор и няма действително вземане от първия ответник.

Твърди се, че не са налице действия от страна на длъжника, с които ищцата е била увредена, нито че длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Поддържа се, че договорът по чл. 129 от ТЗ е сключен и подписан при условия и срокове, съгласно които не цели увреждането на който и да е кредитор на прехвърлителя, тъкмо обратното - максимална защита на законните интереси и права, не само на приобретателя на дяловете, но и на евентуални бъдещи кредитори на първия ответник Е. и на дружеството.

Поддържа се, че имуществото на ответника не е намалено, пасивът не е увеличен, а напротив - увеличена е ликвидността на актива му, като ответникът Е. безспорно и несъмнено има изискуемо и ликвидно вземане от ответницата в сериозен размер въз основа на договора.

Поддържа се, че доколкото е сключена възмездна сделка, законът несъмнено изисква не само длъжникът, но и лицето, с което същият е договарял, да знае за увреждането. Ответницата заявява, че не е знаела за увреждането на ищцата, нито е целяла или преследвала подобно увреждане.

Оспорва твърдението на ищцата, че й било известно задължението на Е. в размер от 60 000€ още през месец ноември 2021 год. Заявява, че единственото, което й е било известно, е, че първият ответник в лично качество и като управител на дружеството „Лайт хаус 2“ ООД е поел задължения към ищцата Д., вследствие на което са били образувани изпълнително дело пред ЧСИ Трифон Димитров и дела пред Районен съд Царево и Районен съд Бургас за задължения, които са били доброволно и напълно добросъвестно изпълнени от другия съдружник и ответник Робертинно И., в резултат на което производствата са били прекратени и ищцата е напълно удовлетворена.

Твърди се, че договорът за правна защита и съдействие не е бил представен с цитирания от ищцата имейл от 21.02.2022 година до адвокат Златарев.

Моли се претенцията да бъде отхвърлена.

Депозиран е отговор от ответника Е. чрез адв.Емине Мехмед, с който претенцията се оспорва.

Поддържа се, че договорът за правна помощ не е бил подписан от ответника Е., нито той в лично качество, нито като управител на „Лайт хаус 2“ 4

ООД или като съдружник в „Инвест 2 МР“ ООД е възлагал извършване на действия от страна на Р. Д.. Оспорва се истинността, съдържанието и автентичността на договора за правна защита и съдействие и се поддържа, че ищецът няма качеството на кредитор. Поддържа се, че не е ясен размерът на вземането. Оспорва се, че действията увреждат кредитора. Поддържа се, че ответникът е продал собствените си дялове на съдружниците си, като продажната цена е значително по-висока от номиналната им стойност и това доказва, че не е налице увреждане на кредитора. Оспорва се твърдението на ищеца, че при подписване на договорите за продажба на дружествени дялове на страните е било известно наличието на задължение по горецитирания договор за правна помощ. Ответникът се позовава на текста на договора за продажба, в който праводателят-продавач, в качеството си на управител и съдружник, декларира, че няма каквито и да е задължения към физически и юридически лица, извън задълженията към Р. Д., за които е било образувано изпълнително дело № 287 по описа за 2021 година на ЧСИ Трифон Димитров по издаден на 6/08/2021 година изпълнителен лист. Освен това ответникът се позовава на декларираното в договора, а именно, че в качеството си на бивш управител не е подписвал и поемал каквито и да е други договорни задължения, с които да обременява под каквато и да е форма дружеството.

Моли се за отхвърляне на претенцията.

В съдебно заседание ответниците поддържат оспорването.

Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С отменителния иск по чл.135 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, като обявената относителна недействителност възстановява в отношенията между кредитора и длъжника имущественото състояние на длъжника по времето на възникване на задължението, когато имуществото, предмет на разпореждането, е служело за общо удовлетворение на кредитора по арг.от чл.133 от ЗЗД.

За да бъде уважена претенцията с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД, необходимо е ищецът да притежава действително вземане, възникнало преди атакуваното действие, действието да има увреждащ характер, както и да е налице определено субективно отношение – знание за увреждането, в случая и у двете договарящи страни, поради възмездния характер на договорите за прехвърляне на дружествени дялове.