Решение № 859 от 13.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 859 гр. София, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Валерия Братоева Въззивно гражданско дело № 20251100501229 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника в изпълнителното производство „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу постановление от 03.12.2024 г. на частен съдебен изпълнител Р.М.В., рег. № 790 в КЧСИ за приети по изпълнително дело № 2024790042898 разноски за адвокатско възнаграждение на взискателите.

Жалбоподателят „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 твърди, че определените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 400 лева били прекомерни с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото. Процесуалният представител на взискателите не извършил никакви действия в рамките на производството извън подаване на молба за неговото образуване. Този размер на възнаграждението рефлектирал и върху размера на определената пропорционална такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.

Взискателите И.И.Д.-Х., ЕГН ********** и З.Е.Х., ЕГН **********, не депозират становище по жалбата.

В мотивите на ЧСИ, изготвени в съответствие с чл. 436, ал. 3 ГПК, жалбата е квалифицирана като неоснователна, тъй като приетите разноски били в минималния размер от 200 лева за всеки взискател, дължими за образуването на изпълнителното производство.

От приложените преписи на документите, съдържащи се в изпълнително дело № 2024790042898, се установява, че изпълнителното производство е образувано срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, по молба на И.И.Д.-Х., ЕГН ********** и З.Е.Х., ЕГН **********, депозирана чрез процесуален представител - адв. С., въз основа на обратен изпълнителен лист от 19.11.2024 г., издаден по частно гр. дело № 8900/2024 г. на 1

СГС, ВО, за принудително събиране на сумата от 1163,28 лева – подлежаща на възстановяване събрана сума, с оглед отмяна на разпореждане за издаване на изпълнителен лист. В молбата за образуване на изпълнителното производство взискателите са посочили като изпълнителен способ запор върху банкови сметки на длъжника. Към иницииращата молба са представени два идентични договора за правна защита и съдействие, сключени на 20.11.2024 г., видно от които за провеждане на принудителното изпълнение се дължало възнаграждение от 600 лева, заплатено изцяло при сключването им.

До длъжника „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която е включена сумата 200 лева - разноски за адвокатско възнаграждение на всеки взискател и сумата 306,07 лева – такси по ТТРЗЧСИ, която покана е получена от задълженото лице на 25.11.2024 г., съответно на 03.12.2024 г. длъжникът подал възражение срещу определеното като дължимо адвокатско възнаграждение на всеки взискател, с искане за неговото намаляване и обосновал недължимост на размера на начислената му такса по т. 26, б. „в“ ТТРЗЧСИ.

Съгласно решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г. К., IV Г. О. на ВКС и решение № 82/08.5.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство. Жалбоподателят не оспорва принципно отговорността за разноски, но спори по отношение на размера им, включително относно размера на таксата по т. 26, б. „в“ ТТРЗЧСИ.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.

В обясненията на съдебния изпълнител се твърди приетото за релевантно възнаграждение на всеки взискател да е минималното, определено в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която обаче в резултат на решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г. е призната за нищожна и не следва да намери приложение, тъй като ограничава правото на конкуренция.

Заплащането на адвокатско възнаграждение в размер 200 лева за всеки взискател или общо 400 лева, съдът счита за несъответно на правната и фактическа сложност на спора, тъй като процесуалното действие на упълномощения адвокат се е изразило в едно единствено действие – подаване на бланкова молба за образуване на изпълнителното производство и нищо повече. Съвсем отделен е въпросът, че издаването на обратен изпълнителен лист при неразрешен спор относно спорното материално право е абсолютно недопустимо.

Съгласно чл. 426, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна, в която взискателят посочва начина на изпълнение, като редовността на молбата се проверява по реда на чл. 129 ГПК. В случая, извън депозирането на молбата за образуване на изпълнителното производство, която е с установено от закона съдържание, не се установява от страна на процесуалния представител на взискателите да са инициирани и извършени никакви други действия с цел удовлетворяване на паричното вземане.

2

Паричното притезание на взискателя е удовлетворено без полагане на каквито и да било усилия от процесуалния представител на И.И.Д.-Х., ЕГН ********** и З.Е.Х., ЕГН **********. И това обуславя изключително ниска правна и фактическа сложност на извършеното процесуално действие. Това от своя страна не следва да обуславя дължимост на възнаграждение над размера от 50 лева за всеки взискател, при отчитане на характера на принудително събираното вземане (по недопустимо издаден изпълнителен лист) и качеството на задълженото лице – търговско дружество с едноличен собственик на капитала Столична община, осъществяващо доставка на топлинна енергия, което принципно разполага с бюджет и платежните му сметки са публично известни. В този смисъл определение № 2995 от 13.06.2024 г. по ч. гр. д. № 991/2024 г., IV г.о., съгласно което „зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен”, както в процесния случай.

По изложените съображения, постановлението на съдебния изпълнител от 03.12.2024 г., с което е отказано намаляването на определеното в размер на 200 лева в полза на всеки взискател адвокатско възнаграждение до размера на сумата от 50 лева, следва да се отмени като незаконосъобразно, като вместо това се приеме възнаграждение в размер на 50 лева, който съставлява справедлив размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело, с оглед конкретиката на случая.

Таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е определена върху събрано вземане в размер на 1563,28 лева, т.е. при включено адвокатско възнаграждение на взискателите от общо 400 лева.

Размерът на тази такса се обуславя от размера на действително дължимото възнаграждение за процесуално представителство на взискателите, затова след неговото намаляване от страна на съда, като необходима и закономерна последица се налага и ревизирането на тази такса, за което от длъжника е направено и съответното искане, което не е преклудирано, тъй като е последица от разрешаване на спора, повдигнат с жалбата по чл. 435 ГПК.

При отчитане на обстоятелството, че събраната в хода на изпълнението сума е в размер на 1263,28 лева, то пропорционалната такса по т. 26, б. „в“ ТТРЗЧСИ е в размер на сумата 145,27 лева, с ДДС, съответно при основа за определяне на таксата от 1563,28 лева, таксата е в размер от 174,07 лева, т.е. следва да бъде намалена със сумата 28,80 лева, за да бъде приведена в съответствие с релевантния размер на събраното вземане, което включва присъдената с изпълнителния лист сума 1163,28 лева и адвокатско възнаграждение от общо 100 лева.

При този изход на спора в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, се поражда правото за репариране на сторените за настоящото производство разноски, но искане за присъждането им не е релевирано.

Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, по жалба на длъжника „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, постановление от 03.12.2024 г. на частен съдебен изпълнител Р.М.В., рег. № 790 в КЧСИ за приети по изпълнително дело № 2024790042898 разноски, с което е оставено без уважение 3 възражението на длъжника за прекомерност на приетите разноски за адвокатско възнаграждение на взискателите И.И.Д.-Х., ЕГН ********** и З.Е.Х., ЕГН ********** и ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА приетите с постановлението от 03.12.2024 г. разноски за адвокатско възнаграждение на взискателите И.И.Д.-Х., ЕГН ********** и З.Е.Х., ЕГН ********** по изпълнително дело № 2024790042898 до сумата 50 (петдесет) лева за всеки от тях и таксата по т. 26, б. „в“ ТТРЗЧСИ до размера на сумата 145,27 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4