Решение № 54 от 17.03.2026, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Административно наказателно дело 858/2025
- Вид
- Решение № 54
- Подписан
- 17.03.2026
- В сила
- 22.04.2026
- Състав
- РУМЯНА МИХАЙЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.59, ал.1 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182, ал.2, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.7 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.33 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 54 гр. Монтана, 17.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: РУМЯНА МИХАЙЛОВА при участието на секретаря ИРЕНА ЦВ. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20251630200858 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с техническо средство или система, Серия К № 9742123, издаден от ОД на МВР – Монтана на Г. П. Г. от град С., е наложено административно наказание глоба в размер на 400.00 лева на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП.
Недоволен от така издадения Електронен фиш е останал наказания Г. и обжалва същия с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Твърди, че е допуснато нарушение при издаването му, тъй като е налице явно противоречие между фактическото и правното описание на нарушението, както и приложената санкционна разпоредба. Моли за отмяна на електронния фиш изцяло, като неправилен и незаконосъобразен, ведно със законните последици.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, доводите на жалбоподателя, както и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, т.к. е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
1
На 27.02.2024г. система за видеоконтролиране на нарушенията на правилата за движение по пътищата, ATCC Sitraffic ERS 400 била включена и автоматично заснемала автомобилите, които се движат с превишена скорост.
След приключване на работната смяна операторите на мобилното устройство снели информацията от камерата.
В издадения Електронен фиш за налагане на глоба е отразено, че на 27.02.2024г. в 10.02 часа в област Монтана, на РП 2-81, при км.96.988 при ограничение на скоростта от 60км/ч за извън населено място с автоматизирано техническо средство, било заснето движение на лек автомобил „ХХХХХ“, с рег. № ХХХХ, със скорост от 108 км./ч. – над разрешената скорост от 60 км./ч. за този участък в извън населеното място, като превишаването на скоростта е в размер 48 км/ч. Отразено е, че нарушението е извършено в условията на повторност, в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 8377430, в сила от 01.12.2023г. Въз основа на заснемането бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба, серия К №9742123, в който като нарушител бил водача – жалбоподател, арг. (декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП, на л.13 от делото), за констатирано нарушение на чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400.00 лева.
При извършената служебна проверка за законосъобразност на издадения Електронен фиш съдът установи, че са допуснати съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, състоящи се в следното:
Не е установено по несъмнен начин от събраните и приобщени писмени и веществени доказателства извършването на нарушението. В съставения и атакуван ЕФ е посочено, че чрез система за видеоконтролиране на нарушенията на правилата за движение по пътищата, ATCC Sitraffic ERS 400 е установена скорост на движение на процесното МПС от 108 км./ч. В приложения клип (снимка) на нарушението на л.8 е отразена засечена скорост на движение на автомобила на дата 27.02.2024г., 10.02 часа, на път РП 2 клас 81, при км. 96.988, от 112 км./ч. Това противоречие между отразената в ЕФ скорост и скоростта от приложения клип води до невъзможност да бъде изведен категоричен извод с каква скорост се е движил автомобила и дали същата е била в рамките на ограничението или извън и с колко км./ч.
Съобразно разпоредбата на чл.189, ал.7 ЗДвП, действаща към момента на нарушението „Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.“. Предвид констатираното противоречие приложения клип (снимка) следва да бъде изключено от доказателствения материал.
На следващо място в издадения ЕФ не е отразено посоченото ограничение от 60 км/ч за извън населено място с какво е въведено, а по тълкуване от посочената за нарушена материално правна норма на чл.21, ал.2 2
ЗДвП съдът извежда извод, че ограничението е въведено с пътен знак.
Това ограничение на скоростта, посочено в ЕФ отново е в противоречие с отразеното ограничение на скоростта в приложения клип, където е записано в горния десен ъгъл на снимката „ограничение скоростта лек +/- 50/50. На същата снимка не се вижда и поставен пътен знак, ограничаващ движението в съответния пътен участък.
В атакувания ЕФ е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност, в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ, серия К, № 8377430, влязъл в сила на 01.12.2023г. Съдът допълнително изиска информация от наказващия орган за данните за ЕФ, и съответно влизането му в законна сила. Видно от писмо на л.45 от делото, горния ЕФ е връчен на 16.11.2023г. и е влязъл в сила на 01.12.2023г. Процесното нарушение, за което е съставен атакувания ЕФ е извършено на 27.02.2024г., т.е. същото е повторно по см. на §6, т.33 от ДР на ЗДвП, съгласно която „Повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок… от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. В такава хипотеза, на извършено повторно нарушение е относима санкционната разпоредба на чл.182, ал.4 ЗДвП, към деня на извършване на деянието, а именно „Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер“.
Така както е определена санкционната разпоредба чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.5 ЗДвП, не съдържа квалифициращия признак „повторност“, а описва първо по ред нарушение. Размера на санкцията от 400 лева, не съответства на сумата, която е евентуално приложима към фактическото описание на нарушението в обстоятелствената част на ЕФ, а именно при повторност и съответно би била глоба в двоен размер от 800 лева.
Това несъответствие между правната квалификация на нарушението и описаната в санкционния акт фактическа обстановка, съставлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо и правото на защита на наказаното лице.
Словесното описание на нарушението и на нарушените разпоредби, са сред императивно посочените в чл. 189, ал.4 ЗДвП елементи от съдържанието на електронния фиш. В случая, в съобразителната част на ЕФ е посочено, че е извършено нарушение на скорост извън населено място, от 60км/ч., но не е посочено, че същата е въведена с пътен знак. Съдът извежда този извод по пътя на тълкуването, от посочената за нарушена правна норма на чл.21, ал.2 ЗДвП. Това различие между правната и фактическа квалификация на нарушението води до невъзможност съдът да установи каква е била действителната воля на наказващия орган, както и не може да установи за какво нарушение е издаден ЕФ – за посоченото в обстоятелствената част, в условията на повторност, или за посоченото съгласно правната квалификация на санкционната норма.
3
С това противоречие между словесното описание на нарушението и приложената санкционна разпоредба наказващия орган е нарушил съществено правата на нарушителя, който по този начин е в невъзможност да разбере срещу какво трябва да се защитава, какво е повдигнатото му административно обвинение.
Нормата на чл.182, ал.2, т. 5 ЗДвП е санкционна, с посочване на конкретния вид и размер на наказанието, което е отделен реквизит на ЕФ, а не нарушената правна норма. Според тази разпоредба, към датата на деянието, водач който превиши разрешената скорост извън населено място се наказва с глоба, която за превишение от 41 до 50 км./ч. е в размер на 400 лв. Релевантна за размера на наказанието е стойността на разрешената и стойността на превишената скорост. Разрешената скорост е тази, която не трябва да се превишава; в случая е сигнализирана с пътен знак, изводимо от посочената за нарушена разпоредба, но не е установено какво е ограничението – дали 60 км/ч. или 50 км/ч., както се посочи по-горе в мотивите. Не е установено по несъмнен начин каква е била скоростта на движение на автомобила, за да се изведе извод колко е стойността на превишението.
Изложеното обуславя извод, че правната квалификация в ЕФ не съответства на словесното му описание и на санкционната норма. Това е съществено нарушение на процесуалния закон, доколкото обвиняването на едно лице в едно деяние, в условията на повторност и наказването му за друго деяние, като първо по ред нарушава правото му да разбере в какво е обвинен и за какво е наказан. Нещо повече, дори в описателната част на атакувания ЕФ не е посочено, че ограничението е въведено с пътен знак, а съдът по предположение, с оглед посочената скорост от 60км/ч приема, че това е волята на наказващият орган. Това е липса на описание на нарушението.
Предвид горното съдът намира, че тези съществени нарушения на материални закон, недоказаност на нарушението, както и на процесуалните правила водят до незаконосъобразност на атакувания ЕФ и същият следва да се отмени изцяло.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63, ал.2 т.1 вр. с ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с техническо средство или система, Серия К № 9742123, издаден от ОД на МВР – Монтана, с който на Г. П. Г. от град С., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 400.00 лева на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП, ИЗЦЯЛО като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
4
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5