Решение № 3092 от 07.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3092 гр. София, 07.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20211110156762 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба от /// против /. М. и К. Н.

М. с искане да бъде установено, че дължат на топлофикационното дружество сумата от 2423,24 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 06.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 308,89 лева – мораторна лихва върху тази главница за периода от 16.07.2019 г. до 22.06.2021 г., сумата от 50,44 лева – цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 06.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 9,82 лева – мораторна лихва върху тази сума за периода от 31.07.2018 г. до 22.06.2021 г. Сумите се разпределят за /. М. и за К.

Н. М. по равно при квоти от ½ за всеки от тях както следва: 1211,62 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 06.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 154,45 лева – мораторна лихва върху тази главница за периода от 16.07.2019 г. до 22.06.2021 г., сумата от 25,22 лева – цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 06.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 4,91 лева – мораторна лихва върху тази сума за периода от 31.07.2018 г. до 22.06.2021 г. Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена.

1

Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след публикуването им на интернет страницата на продавача. Ответниците в срока по чл. 131 ГПК подават общ отговор, с който оспорват исковата молба. Оспорват наличието на облигационна връзка между страните. Не оспорват размера на исковете.

Правят възражение за изтекла в тяхна полза погасителна давност.

В последното по делото съдебно заседание страните са редовно призовани. Ищецът се явява, поддържа исканията си, ответникът не се явява и не изпраща представител.

Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):

1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със 2 съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

По делото е представен препис от акт за женитба (л. 88 от делото), от който се установява, че ./ М. и ,./ са сключили брак на 25.09.1956 година.

Представен е и препис на удостоверение за съпруг и родствени връзки на лицето ,./ (л. 78 от делото), от което се установява, че същата е починала на 01.06.2012 г. била е вдовица и е имала двама сина – ///// М. и //////// М..

Представен е и препис от удостоверение за семейно положение (л. 72 – гръб от делото) от който се установява, че //////// М. е бил син на ./ М. – починал на 24.04.1996 г. По делото е представен препис на нотариален акт № 82 от 27.10.1970 г. (л. 17-18 от делото) с който се установява, че ././ и ./ М. са придобили правото на собственост върху апартамент № /.//./ – гр. София.

Представен е и препис от Нотариален акт № 180 от 25.07.1996 г., от който се установява, че ././ и ///// М. са дарили на //////// М. общо 5/6 идеални части от ////////// – гр. София. От анализираните дотук доказателства, съдът приема, че ./. и Георги М. са придобили посочения апартамент. На 24.04.1996 г. Георги М. е починал и е оставил за свои наследници ././ – съпруга, ///// М. – син и //////// М. – син, които са наследили имуществото му по равно – по 1/3 идеална част за всеки. По този начин ././ е станала собственик на 4/6 идеални части от посочения апартамент, а ///// М. и //////// М. – собственици на по 1/6 идеална част от него. Със сключване на договора за дарение, обективиран в Нотариален акт № 180 от 25.07.1996 г. съдът приема, че //////// М. е станал едноличен собственик на посочения апартамент, без да е съпружеска имуществена общност, съгласно чл. 20, ал. 1 СК (отм.). Видно от представеното Удостоверение за наследници (л. 21 от делото) //////// М. е починал и е оставил за свои наследници двамата ответници като съпруга и син. Доколкото посоченият апартамент е бил негова изключителна 3 собственост, същият е наследен по равно от двамата, по ½ идеална част за всеки от тях. От представеното удостоверение за идентичност на адрес се установява, че стар адрес квартал Крива река, ул. Св. Георги Софийски, блок 18 се отнася за сграда с три входа с настоящ адрес ул. .//././, вх. А, Б, и В. Т.е.

////////// – гр. София след промяната е с адрес апартамент № 31, ет. 1, вх. В, бл.

18 ул. .//././, гр. София, т.е. процесния апартамент. С оглед на всичко гореизложено, съдът намира за доказан факта, че за процесния период ответниците са били собственици на имота, респективно потребители по смисъла на ЗЕ, като не се споделят съображенията, изложени в отговора на исковата молба за липса на това качество.

Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.

2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.

По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение

По делото е установено, че между страните е налице облигационно правоотношение и ответниците не оспорват доставката и размера на топлинната енергия.

С оглед на разпределената доказателствена тежест, ответниците следваше да докажат извършване на плащане. Тъй като това не е сторено, съдът приема, че задължението не е погасено.

Направеното в исковата молба възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност, съдът намира за частично основателно. Искът е предявен на 06.07.2021 г., а процесният период за доставка на топлинна енергия е от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., а за дялово разпределение е от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г. Безспорно между страните е юридическото обстоятелство, че вземанията на ,,,,,, са периодични по своя характер и се погасяват с кратката тригодишна погасителна давност, уредена в чл. 111, б.