Решение № 5000 от 16.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5000 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20251110153119 по описа за 2025 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба от Т.С. против П. Й. П. с искане да бъде установено, че дължи на топлофикационното дружество сумата от 3929,89 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за имот с адрес гр. *** за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 16.09.2025 г. до изплащане на вземането, 890,07 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2023 г. до 09.09.2025 г., както и суми за дялово разпределение за имот с адрес гр. *** в размер на 37,71 лева главница за периода от 01.08.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 16.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, и 10,23 лева лихва за периода от 16.10.2022 г. до 09.09.2025 г. Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва исковата молба. Оспорва наличието на облигационно отношение между страните. Не оспорва реалната доставка на топлинна енергия и размера на предявените искове. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

В последното по делото съдебно заседание страните са редовно призовани, не се явяват и не изпращат представители. Ищецът не взема становище. Ответникът подава писмено становище, в което поддържа 1 исканията си.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал.

1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за 2 доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл.

153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.

153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“

След анализа на доказателствената съвкупност, съдът не счита, че качеството на потребител на ответника е доказано. За установяване на този факт от ищеца е представена данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ от 25.03.1998 г. ( л. 16 – л. 18 от делото), от която се установява, че за процесния имот към 25.03.1998 г. данъчно-задължено лице е била Р.Л. П.а. От представеното удостоверение за наследници (л. 19 от делото) се установява, че Р.Л. П.а е починала на 26.05.2018 г., като ответникът е неин син. На първо място съдът не счита, че тази декларация е доказателствено средство, годно да установи факта, че към 25.03.1998 г. Р.Л. П.а е била собственик на процесния апартамент, респективно потребител по смисъла на Закона за енергетиката. На следващо място, ищцовата претенция срещу ответника се основава на качеството му на наследник на починалото лице. Наследството представлява съвкупност от права и задължения на едно физическо лице, която съвкупност преминава върху други лица с настъпване на момента на смъртта на това лице, т.е. наследими са единствено права или задължения, които са съществували в патримониума на едно лице към момента на смъртта му. Видно е от представеното удостоверение за наследници че Р.Л. П.а е починала на 26.05.2018 г. Доколкото по делото се претендира потребена енергия за период от 2022 г. до 2024 г., т.е. след смъртта на Р.Л. П.а, ясно е, че тези задължения няма как да са възникнали в нейния патримониум и да са били наследени от ответника, поради което няма как и да се претендират от него на основание наследствено правоприемство. По делото не са налице доказателства, които да установяват качеството потребител на ответника на други основания, поради което съдът намира, че всички искове, предявени срещу него са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на делото разноски се дължат единствено на ответника.

От него са заплатени 818,06 евро – адвокатско възнаграждение, които са доказани и следва да му се присъдят.

Тъй като съдебното дирене по делото беше приключено след 01.01.2026 г. настоящият състав счита, че търсените суми следва да бъдат преизчислени в евро като действаща парична единица в Република България към този момент.

Така мотивиран, Софийският районен съд

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.С., ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. *** искове срещу П. Й. П., ЕГН: ********** със съдебен адрес гр. ***, кантора 130 на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за признаване на установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумата от 2009,32 евро главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за имот с адрес гр. *** за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 16.09.2025 г. до изплащане на вземането, 455,09 евро мораторна лихва за забава от 15.09.2023 г. до 09.09.2025 г., както и суми за дялово разпределение за имот с адрес гр. *** в размер на 19,28 евро главница за периода от 01.08.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 16.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, и 5,23 евро лихва за периода от 16.10.2022 г. до 09.09.2025 г., като неоснователни.

ОСЪЖДА Т.С., ЕИК: *** да заплати на П. Й. П., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 818,06 евро – адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач Д.Е. на страната на ищеца Т.С..

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда на глава ХХ ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4