Определение № 117 от 04.06.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 117 гр. Велико Търново, 03.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно частно търговско дело № 20244001000096 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.278 вр. чл.83 ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба Ц. С. Ц., ЕГН **********, с адрес град Ябланица, *********, чрез пълномощник – адвокат Е. П., срещу Определение № 70/15.04.2024г., постановено по т.д. № 22/2024г. по описа на Окръжен съд-Ловеч в частта, в която е оставено без уважение искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса по посоченото дело. Частният жалбоподател развива оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Излага, че съдът е формирал извод за неоснователност на молбата му без да съобрази факта, че представените извлечения от банковата му сметка и тази на съпругата му са изготвени по зададен критерий „постъпили средства“ и затова не отразяват тегленето на суми от тях, както и че целта на представянето им е да се докаже размера на приходите.

Счита, че съдът неправилно е приел, че месечен доход в размер на 521 лв. обуславя възможност за събиране в седмодневен срок на сумата от 1200 лв. и че евентуалното й заплащане би довело до лишаване на него и съпругата му от средства за живеене за цял месец, което ограничава правото му на достъп до правосъдие в защита на законно признатите му права и интереси. Поради това прави искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което бъде освободен от задължение за заплащане на държавна такса в размер на 1 200 лв., евентуално от частичното й заплащане.

Великотърновския апелативен съд, при данните по делото, намира следното:

Производството по т.д. № 22/2024г. по описа на Окръжен съд-Ловеч е образувано по искова молба на Ц. С. Ц. срещу ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, с която 1 е предявен иск по КЗ с цена от 30 000 лв., предявен като частичен от 80 000 лв. В същата се съдържа искане за освобождаване на ищеца от задължението му за внасяне на държавна такса и разноски в производството, към която е приложена декларация за материално и гражданско състояние. В последната е декларирал, че е семеен, притежава недвижимо имущество – къща 316 кв.м. в град Ябланица и 4 дка земеделска земя, две МПС, произведени съответно 2006г. и 2012г., получава пенсия в размер от 521 лв. месечно и годишна рента от земеделската земя в размер на 120 лв., не реализира каквито и да било други доходи, включително и от дейността на ЕТ „Орбита – Ц. Ц.“. Той и съпругата му не получават доходи от дивиденти от акционерни дружества и от дялово участие в търговски дружества, не притежават парични влогове. Посочил е, че съпругата му получава пенсия в месечен размер от 621 лв. и доход от рента в размер на 150 лв. годишно от притежава от нея 5 дка земеделска земя. Декларирал е, че нямат ненавършили пълнолетие лица, които да издържат. Страдат от хронични заболявания, разходите за лечението на които налагат допълнителни периодични разходи в размер на 120 лв. за него и на 150 лв. за нея. Към молбата са приложени извлечения от банкови сметки на двамата съпрузи в „Банка ДСК“ ЕАД за периода от 01.01.2023г. – 28.11.2023г., експертно решение № 582/25.02.2014г. на ТЕЛК по отношение на съпругата му.

Въз основа на тези данни с обжалваното определение Окръжен съд-Ловеч е приел, че не са налице предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса и разноските по делото, тъй като разполага с имот, леки автомобили, парични средства и е регистриран като ЕТ.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява частично основателна.

Съгласно нормата на чл.83 ал.2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на ищеца от внасяне на държавна такса по производството въз основа на доказателства за имущественото му състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса по делото. От изложеното следва, че за да бъде освободено едно лице от такси в съдебното производство, същото следва по категоричен начин да установи твърдяната от него невъзможност да ги заплати.

От представената по делото декларация за материално и гражданско състояние и приложените в първоинстанционното производство писмени доказателства е видно, че частният жалбоподател и съпругата му притежават недвижимо имущество – къща в град Ябланица и общо 9 дка земеделска земя, две МПС с година на производство 2006г. и 2012г., реализират месечен доход от пенсия и годишен доход от рента от земеделските земи. Не притежават парични влогове или друг източник на доходи, освен горепосочените, включително и от регистрирания ЕТ „Орбита – Ц. Ц.“.

Съобразно цената на предявения иск, дължимата държавна такса възлиза на сумата от 1 2

200 лв. Съпоставяйки пълния размер на дължимата държавна такса с установеното материално състояние на страната, въззивният съд намира, че ищецът няма достатъчно средства, за да заплати пълния размер на следващата се държавна такса за производството, но би могъл без затруднения да заплати част от нея – сума в размер на 200 лв. Действително същият е в напреднала възраст – 79 години, която не му позволява да реализира трудови доходи, но същевременно той и съпругата му разполагат с друго имущество – земеделски земи, от което получават допълнителни доходи, както и нямат задължения за издръжка към други лица, което обосновава извода, че частният жалбоподател е в състояние да заплати посочената по-горе част от дължимата държавна такса по делото.

Ето защо, отказът на съда да го освободи от заплащане на разликата над тази сума до пълния дължим размер на държавната такса е незаконосъобразен и обжалваното определение следва да бъде отменено в тази му част, като той бъде освободен от плащането.

В останалата част, с която съдът е оставил без уважение искането му за освобождаване до сумата от 1200 лв., частната жалба е неоснователна и определението следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Великотърновският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 70/15.04.2024г., постановено по т.д. № 22/2024г. по описа на Окръжен съд-Ловеч, в частта, в която е оставена без уважение молбата на Ц. С. Ц. за освобождаване от заплащането на държавна такса, дължима за производството по делото, за сумата над 200 /двеста/ лв. до сумата от 1 200 /хиляда и двеста/ лв., вместо което ПОСТАНОВИ:

ОСВОБОЖДАВА, на основание чл. 83 ал. 2 ГПК, Ц. С. Ц. от задължението за заплащане на държавна такса, дължима за производството по т. д. № 22/2024г. по описа на Окръжен съд-Ловеч, за сумата над 200.00 /двеста/ лв. до сумата от 1 200 /хиляда и двеста/ лв.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му обжалвана част.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Ловеч за продължаване на процесуалните действия по т. д. № 22/2024г.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател пред Върховен касационен съд на Република България при наличие на предпоставките на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Препис от определението, на основание чл.7 ал.2 от ГПК, да се връчи на частния жалбоподател.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4