Определение № 2769 от 22.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2769 гр. Пловдив, 22.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Н. Стоянов

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Н. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20265300502315 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК във вр. с чл. 130 ГПК.

Постъпила е частна жалба от Н. М. С., ЕГН **********, чрез адвокат А., против определение № 10410/ 19.08.2026 г. по гр. дело № 4252/2026 г. по описа на Районен съд- Пловдив, с което производството по делото е прекратено като недопустимо на основание чл. 130 ГПК и е върната подадената от частния жалбоподател искова молба с вх. № 52785/26.05.2026 г. по регистъра на ПдРС. В частната жалба са наведени съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт, иска се отмяната му, като съдът постанови друго, с което да върне делото на районния съд, който да продължи съдопроизводствените действия.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана съображения. по същество, е неоснователна по посочените по - долу

Пред районния съд частният жалбоподател е подал искова молба против З. А.

А., В. С. А., П. А. А., ***, Д. Г. П., В. Г. П., П. Д. П., А. И. М. и А. И. М. – ***.

Отправени са искания към съда да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на ½ ид. част от дворно место, цялото от 500 кв. м., 1 представляващо имот с пл. № 17 по плана на Вилна зона на *** гр. ***, кв. ***, ведно със западната паянтова едноетажна жилищна сграда, състояща се от три стаи с преддверие, заедно с две стопански сгради, ситуирани на запад от жилищната сграда, както и ½ ид. част от подобренията в същото дворно место, което дворно место поради грешка не е заснето като самостоятелен обект в КККР на гр. ***, а е включено в ПИ с кадастрален идентификатор ***, както и при евентуалност, само ако се уважи главният иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР – да се признае за нищожно решение от 03.10.2024 г., постановено по гр. дело № 2000/2019 г. по описа на ПдРС, IV гр. състав, тъй като била допусната делбата на несъществуващ имот, при участие на страни, които не били съсобственици в него. В исковата молба са изложени твърдения, че между страните се водело дело за делба от 2019 г., по което е постановено посоченото по-горе решение за допускане на делбата, съгласно което всички те били съсобственици на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. *** при съответни квоти. Решението влязло в сила. При постановяването му обаче не били възприети изложените още тогава доводи на ищеца С. за наличие на сила на пресъдено нещо по трето дело за делба от 1992 г., нито представените от него документи за собственост. Поради това ищецът желае този съд да разгледа доводите му и да установи правото му на собственост върху реална част от кадастралния обект и построените в нея сгради, респ. да прогласи нищожността на решението, с което е допусната делбата от 2019 г.

С влязло в законна сила решение № 260068 от 03.10.2024 г., постановено по гр.д. № 2000/2019 г. по описа на ПдРС, съдът е допуснал извършване на съдебна делба между З. А. А., ЕГН **********, П. А. А., ЕГН **********, ***, ЕИК 000471504, Д. Г.

П., ЕГН **********, В. Г. П., ЕГН **********, П. Д. П., ЕГН **********, Н. М. С.,

ЕГН **********, А. И. М., ЕГН **********, А. И. М. – ***, ЕГН ********** и В. С.

А., ЕГН ********** на следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по КККР на гр. ***, одобрени със Заповед № РД-1848/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот:

***, с площ от 7797 кв.м, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, с категория на земята при неполивни условия – четвърта, стар идентификатор няма, с номер по предходен план: 100017, при граници и съседи на имота поземлени имоти с идентификатори: ***, ***,

***, ***, ***, ***, ***,

***, *** и ***, при следните квоти: За З. А. А. –

148589/374256 ид. части; За З. А. А. и В. С. А. в режим на СИО – 148934/374256 ид. части;За П. А. А. - 4733/374256 ид. части; За *** – 36000/374256 ид. части; За Д. Г. П. 3000/374256 ид. части; За В. Г. П. - 3000/374256 ид. части; За П. Д. П. - 6000/374256 ид. части; За Н. М. С. - 12000/374256 ид. части; За А. И. М. - 6000/374256 ид. части; За А.

И. М. – *** - 6000/374256 ид. части, като е отхвърлен иска за делба на посочения недвижим имот по отношение на С. Д. Д., ЕГН ********** и П. Д. Г., ЕГН 2

**********. Към настоящия момент производството по гр. дело № 2000/2019 г. по описа на ПдРС, IV гр. състав, е още висящо – делото се намира във фаза по извършване на делбата и е постановено въззивно решение, с което се потвърждава първоинстанционното такова за изнасяне на имота на публична продан.

Правната норма на чл. 344, ал. 1 от ГПК предвижда, че с решението по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и относно съсобственическите квоти. По тия въпроси решението формира сила на пресъдено нещо.

Предявения по настоящото дело иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е специфичен, но по своята правна природа представлява положителен установителен иск за собственост. Неговият предмет е правото на собственост на ищеца върху определен недвижим имот или определена част от недвижим имот. По този иск ищецът се домогва да докаже, че правото му на собственост върху обекта съществува, а ответната страна – че не съществува.

Съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК, влязлото в сила съдебно решение е задължително за участвалите в производството страни и за разрешеното с него основание. Съгласно текста на чл. 299, ал. 1 ГПК, спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен ако законът разпорежда друго, като по‑късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Непререшимостта е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка. Тя обезпечава стабилността на правоустановяващото и регулиращото действие на силата на пресъдено нещо срещу опасността от противоречиво решение по същия спор между същите страни, предизвикано от нов иск. Законът забранява да се образува втори процес по вече висящия или разрешен спор. Забраната за пререшимост по чл.299 ГПК е приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от предмета на делото. Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на един и същ правопораждащ факт, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно правопораждащия факт съд се е произнесъл окончателно. /В този смисъл Решение № 49 от 14.04. 2011 г. по т.д.№ 561 по описа за 2010 г. по описа на ВКС, ТК, І-во отд. /.

Решението по чл. 344, ал.1 ГПК формира сила на пресъдено нещо по въпросите за наличието на съсобственост върху определен имот, лицата, притежаващи дял в съсобствеността и размера на правата им. Забраната на чл.299, ал.1 ГПК за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение, по същество означава преклудиране на всеки факт и основаните на него права, осъществен преди постановяване на решението, независимо дали тези права са били релевирани от ответника в съдебното производство или не.

В случая влязлото в сила решение № 260068 от 03.10.2024 г., постановено по гр.д. № 3

2000/2019 г. по описа на ПдРС формира сила на пресъдено нещо, че е налице съсобственост върху процесния по настоящото дело имот между лицата, между които е допусната съдебната делба, както и, че С. Д. Д. и П. Д. Г., спрямо които е отхвърлен иска за делба, не притежават права в собствеността на имота. Силата на пресъдено нещо преклудира и всички незаявени от ищеца- Н. М. С. права, които биха били от значение за постановяване на решението по допускане на делбата и е обвързано от силата на пресъдено нещо съгласно чл.226, ал.3 ГПК. Заявеното чрез предявения в настоящото производство иск по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР право на собственост се основава на факти и обстоятелства, които са били осъществени преди преди постановяване на влязлото в сила решение № 260068 от 03.10.2024 г., постановено по гр.д. № 2000/2019 г. по описа на ПдРС, поради което същите са преклудирани от силата на пресъдено нещо и забраната на чл.299, ал.1 ГПК.

Следователно предявения от Н. М. С. против З. А. А., В. С. А., П. А. А., ***, Д.

Г. П., В. Г. П., П. Д. П., А. И. М. и А. И. М. – *** иск с правна квалификация по чл. 54, ал. 2 ЗКИР се явява процесуално недопустим поради наличие на сила на пресъдено нещо на решение № 260068 от 03.10.2024 г., постановено по гр.д. № 2000/2019 г. по описа на ПдРС, с което е признато, че е налице съсобственост върху имота между ищеца по иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР и останалите съделите по гр.д. № 2000/2019 г. по описа на ПдРС. Ищецът не притежава противопоставими на съсобствениците вещни права, който да бъдат предмет на настоящото производство.

Ето защо и съгласно разпоредбата на чл. 299, ал. 2 ГПК, производството по делото подлежи на прекратяване. При това, както разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК, така и разпоредбата на чл. 299, ал. 1 ГПК не правят разлика за конкретното качество в което страната е участвала в първоначалното производство и това и качество по повторното производство. Поради това, е без значение дали в първоначалното производство страната е участвала като ответник, а в повторното като ищец. Без значение е и видът на предявените искове - установителни или осъдителни, тъй като от силата на пресъдено нещо се обхваща разрешеното с решението материално право и тази сила не е поставена в зависимост от разликата във вида на първоначалния и вида на повторния иск, а от вида на спорното материално право.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното законосъобразно и обосновано и следва да се потвърди. определение е

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №10410/19.08.2026 г., постановено по гр.д.

№4252/2026 г. по описа на Районен съд- Пловдив, ХIII гр.с.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страната.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5