Решение № 1028 от 26.07.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1028 гр. Варна, 26.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Полина Хр. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20223110202130 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Д. В. ЦВ. ЕГН ********** от гр.Варна, подадена чрез адв. Ж. Г. от ВАК, против НП № 22-0819-000212/24.02.2022год. на началника на група в сектор ПП при ОД на МВР Варна, с което на Ц. са били наложени адм. наказание глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 140, ал.1 от същия закон.

В жалбата си въззивника твърди, че НП е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи че НП било постановено при допуснати съществени нарушения на процес. правила и в нарушение на материалния закон и моли съда да го отмени.

В съдебно заседание, въззивника редовно призован, не се явява, представлява се от надлежно упълномощен защитник в лицето на адв. П.М..

Последният заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактическите констатации отразени в АУАН и НП, а във фазата по същество пледира за отмяна на НП с основен аргумент субективна несъставомерност на нарушението.

1

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л. в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита че нарушението е безспорно доказано и моли съда потвърди НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на алтернативност отправя искане за определяне на адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за датата на съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 09.06.2021г. в 15:48ч. в гр.Варна, по главен път от гр.Варна за к.к.

„Златни пясъци“ до резиденция „Евксиноград“ с техническо средство АТСС (CORDON M2) било засечено движение на л.а. „Мерцедес“ с рег.№ В3000ТС.

В последствие било установено, че автомобилът е собственост на въззивника, че за него няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, както и че автомобилът е служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал.10 от ЗДП от 26.05.2021год. На 06.2021год. мл. инспектор К. Л. изготвила докладна записка до Началника на сектор ПП при ОД на МВР Варна в която посочила, че извършеното на 09.06.2021год. съставлявало престъпление по чл. 345, ал.2 от ЗДП и предложила материалите да се регистрират като ЗМ и да се изпратят на ВРП по компетентност с оглед престъпление по чл. 345, ал.2 от ЗДП. Образувана била преписка ЗМ № 483/2021год. по описа на сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна, която била изпратена във ВРП.

С постановление от 03.02.2022год. прокурор при ВРП отказал да образува наказателно производство по преписката като е приел, че няма данни за извършено престъпление.

На 24.02.2022год. началника на група в Сектор ПП издал атакуваното НП като е посочил в него, че въззивникът е нарушил разпоредбата на 140, ал.1 от ЗДП, тъй като на 09.06.2021год., около 15:48ч. в гр.Варна по главен път до резиденция „Евксиноград“ управлявал собствения си л.а. „Мерцедес“ с рег.№ 2

В3000ТС като МПС е с прекратена регистрация от 26.05.2021год. на основание чл. 143, ал.10 от ЗДП. В НП наказващия орган посочил, че същото се издава на основание чл. 36, ал.2 от ЗАНН след отказ на ВРП да образува наказателно производство.

С постановлението АНО наложил на въззивника санкция на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДП – глоба в размер на 200лв. и лишаване от правоуправление за срок от шест месеца.

Като писмени доказателства към АНП са приложени заповед № 8121з1632/02.12.2021год. на министъра на вътрешните работи, постановление на прокурор при ВРП от 03.02.2022год. с което е отказано образуване на наказателно производство, декларация по чл. 188 от ЗДП изходяща от въззивника, сведение от въззивника дадено на 16.12.2021год., писмо от ИД на ГФ адресирано до началника на сектор ПП при ОД МВР Варна, уведомление по чл. 574, ал.10 от КЗ адресирано до Д. В. ЦВ. – 2бр., докладна записка изходяща от мл. Инспектор К. Л., справки изходящи от Вл. М. до началника на сектор ПП при ОД на МВР варна -. 2бр., справки от АИС „КАТ“ справка за нарушител.

Допълнително в хода на съдебното следствие са представени от въззиваемата страна и приети от съда писмо от началника на сектор ПП при ОД МВР варна ведсно с приложени към него 2бр. справки от АИС КАТ.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства, както тези приложени към АНП така и тези представени в хода на съдебното следствие, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда с доверие.

От правна страна съдът прие следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване поради което и е допустима.

Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административнонаказателното производство констатира следното:

Наказателното постановление № 21-0819-000212/24.02.2022год. е издадено от компетентен орган и в срока по чл.34 от ЗАНН.

3

В случая НП е съставено в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН при наличие на акт на прокурора за отказ да се образува наказателно производството срещу въззивника за същото деяние.

В същото време обаче съдът констатира, че в НП липсват факти свързани със субективната страна на вмененото на въззивницата нарушение. Посочено е само, че автомобилът бил с прекратена регистрация от определена дата, на основание чл. 143, ал.10 от ЗДП като липсват факти досежно това наясно ли е бил въззивника с факта на прекратяване на регистрацията и то точно на тази дата.

Съдът намира, че посоченото по-горе нарушение на процес. правила е съществено такова и е достатъчно основание за отмяна на НП, тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на въззивника.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени, че НП е било издадено и в нарушение на материалния закон по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

В случая по делото на първо място липсват безспорни категорични доказателства които да установят, че на датата и в часа посочени в НП именно въззивника е управлявал процесното МПС. Напротив от книжата към АНП се установява, че управлението е било заснето с АТТС (т.е. водачът не бил спрян на място и установен) като факта на управление към посочения в НП час не се установява и от приложената към АНП декларация по чл. 188 от ЗДП изходяща от въззивника. Видно от последната в нея той декларира управление на автомобила на същата дата, но в по-ранен момент – 1 час преди посочения в НП.

С други думи доказателства за обективна съставомерност на вмененото във вина на въззивника липсват.

От друга страна дори и да се приеме, именно въззивникът е управлявал МПС-то посочено в НП към посочените в него дата и час, то липсват и каквито и да било доказателства за субективна съставомерност на 4 нарушението.

От приложената към АНП справка от АИС КАТ се установява, че към тази дата МПС-то посочено в НП, за което няма спор че принадлежи на въззивника с оглед приложената справка от АИС КАТ за собственост, декларацията по чл. 188 от ЗДП изходяща от въззивника, както и писмените сведения дадени от него, е било с прекратена регистрация като регистрацията е била прекратена на 26.05.2021год., на основание чл. 143, ал.10 от ЗДП.

Според разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.

Разпоредбата на чл. 18б, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства също регламентира служебно прекратяване на регистрацията при постъпило уведомление от Гаранционен фонд за това, че не е сключена задължителна застраховка. Както в чл. 143, ал. 10 от ЗДП, така и в чл.18б, ал.2 от Наредбата обаче е регламентирано задължение за уведомяване на собственика за служебно прекратената регистрация. Към преписката обаче липсват каквито и да било доказателства, че въззивника като собственик на автомобила, е бил уведомен за служебно прекратената регистрация. Нещо повече липсват доказателства, че същият изобщо е бил уведомена от ГФ по реда на чл. 574, ал.10 от КЗ за липса на застраховка. В тази връзка следва да се отбележи, че видно от материалите приложени към АНП, уведомление по чл. 574, ал.10 от КТ е било изпратено до въззивника, но липсват данни то да е било връчено. Поважно обаче е друго. Дори и въпросното уведомление изпратено от ГФ да е било получено от собственика на автомобила (в случая въззивника), то не дерогира задълженията на органите на МВР да го уведомят за прекратената служебно регистрация, а доказателства за такова уведомяване, както бе посочено по-горе по делото

И след като доказателства, че служебната дерегистрация на МПС е била известна на въззивника към датата на нарушението посочена в НП, ако и да се приеме, че той е управлявал автомобила на процесната дата (за което липсват 5 доказателства по делото), то няма и как да се приеме, че от субективна страна същият е осъществил състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДП. В горната насока е налице константна практика на АС Варна по идентични казуси - Решение № 2117/07.11.2019год. на АС Варна по КНАХД № 2127/2019год.; Решение № 1784/03.10.2019год. на АС Варна по КНАХД № 1791/2019год.; Решение № 655/09.06.2020год. на АС Врана по КНАХД № 546/2020год.; Решение № 2476/17.12.2019год. на АС Варна по КНАХД № 2126/2019год.; Решение № 1832/09.10.2019год. на АС Варна по КНАХД № 2020/25019год.; Решение № 1788/03.10.2019год. на АС Варна по КНАХД № 2032/2019год., Решение № 1375/04.07.2019год. на АС Варна по КНАХД № 1344/2019год.; Решение № 1526/19.07.2019год. на АС Варна по КНАХД № 1520/2019год., Решение № 1410 от 5.10.2020 г. на АС - Варна по КНАХД № 1826/2020г., Решение № 1632 от 08.12.2021год. по КНАХД № 2342/2021год. и мн. други.

За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното.

Следва да бъде посочено и това, че нарушението по чл. 175, ал.3 от ЗДП (идентично по състав с престъплението по чл. 345, ал.2 от НК - преценката за това дали се касае за нарушение или за адм. нарушение се прави единствено с оглед степента на обществена опасност на деянието) е формално, на просто извършване и като такова според теорията и константната съдебна практика (в това число и такава със задължителен характер) може да бъде извършено само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Прекият умисъл предполага дееца да съзнава всички елементи от обективната страна на състава на престъплението (нарушението) – в случая, че МПС-то е с прекратена регистрация от определена дата. Липсата на знание за който и да е от обективни признаци на състава на престъплението (нарушението) изключва умисъла за извършването му поради фактическа грешка на дееца съобразно разпоредбата на чл.14, ал.1 от НК.